Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „А. М. Г“ ООД София, представлявано от управителя Н.А срещу решение № 4972/25.09.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 180/2019 г., в частта в която е отхвърлена жалбата му срещу решение № BG05M9OP001-1.003-0065/12 от 20.12.2018 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година за верификация на постъпило окончателно плащане и изменение на решение № BG05M9OP001-1.003-0065/6 от 07.02.2018 г. и решение № BG05M9OP001-1.003-0065/7 от 18.09.2018 г., в частта му по т. 4, с която са определени неверифицирани средства в размер на 6 842.27 лв., представляващи отчетени разходи по бюджетно перо 1 „Разходи за възнаграждения за всяко лице, включено в заетост при работодател в размер на минималния осигурителен доход и всички дължими вноски за сметка на работодателите, съгласно изискванията на КТ и КСО за съответната длъжност, попадаща в обхвата на единични групи професии от 2 до 9 клас от НКПД 2011 г., за период от 12 месеца“, по отношение лицето С.Й.

Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че използваната от съда легална дефиниция за безработно лице по смисъла на § 1, т. 1 от ЗНЗ няма характер на общоприложима такава, а в публикуваните Условия за кандидатстване също липсва дадена дефиниция на понятието „безработен“ или „безработно лице“ и не препраща към нормата от ЗНЗ.

Твърди се, че съдът правилно е установил факта, че лицето С.Й е представил пред предходния работодател молба за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.11.2017 г. и е налице заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Сключен е трудов договор с дружеството – касатор на 08.11.2017г. т. е. лицето Йотов не...