Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Тика" ЕООД, подадена чрез адвокат Демерджиев, против решение № 107 от 14.01.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2274 по описа за 2018 г. на съда.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като частично недопустимо и частично неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че в доклада по делото съставът на първоинстанционния съд е приел, че предмет на разглеждане в производството е ревизионен акт № 16001615004438-091-001/05.01.2016 г., с който на жалбоподателя е доначислен ДДС за данъчните периоди м.07, м.08, м.09 и м.10.2014 г. в общ размер на 2 379,42 лв., от които 712,75 лв. на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и 1 666,67 лв. на основание чл. 86, ал. 2 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, ведно с определени лихви в размер на 1 466,66 лв., и е увеличен декларираният отрицателен финансов резултат за 2014 г. със сумата от 3 563,71 лв. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, след като с решение № 9743/16.07.2018 г. по адм. дело № 12688/2016 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 1559/01.08.2016 г. по адм. дело № 740/2016 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Тика" ЕООД против ревизионния акт в посочените части и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Счита, че с обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт и в други негови части, което води до недопустимост на решението в съответните му части. Твърди, че от съдържанието на показанията на свидетеля, събраните писмени доказателства и съдебно-счетоводната...