Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. В. Г. и Г. Д. Г., двамата от гр. С., чрез пълномощника адв. К. Л., против решение № 429/02.02.2011г., постановено по адм. дело № 7448/2010г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 494/16.08.2010г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ – Възраждане, потвърдена с решение № СО РД 01-1484/23.09.2010г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – София - град. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в касационната жалба молят решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата им против административния акт.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Възраждане, чрез пълномощника адв.. Я. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но по съображения различни от изложените в жалбата. Поддържа, че заповедта е издадена от некомпетентен орган предвид правилата за международното осиновяване – раздел І от СК и Наредба № 13 от 30.09.2009г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за водене на регистрите на международните осиновявания.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на Ц. В. Г. и Г. Д. Г. против заповед № 494/16.08.2010г....