Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „О”ЕООД, “А – Комерс”ЕООД, “М. П.” ЕООД и “Е. Ф. 2005”ООД, с предмет на доставките плодове и зеленчуци, ведно с прилежащи лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета, на така определените задължения.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки на плодове и зеленчуци. Изтъкнато е, че съдът не съобразил липсата на начисляване на ДДС по някои от процесните фактури от страна на доставчиците, както и отразяването на три от тях в справки декларации и дневници за продажби на доставчиците „А-Комерс”ЕООД и „М. П.” ЕООД като издадени на други лица, а не на ревизираното дружество. Съдебно-счетоводната експертиза, на която съдът е основал решението си, не е проверявала счетоводствата на доставчиците. Неправилно, при това, съдът се позовал на практиката на СЕС по тълкуването на разпоредби от Директивата за ДДС, след като реалността на доставките не била убедително доказана. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба “Ели-Ком” ООД, чрез адв. Н. П., оспорва жалбата по съображения в писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното:
Спорът пред АС Пловдив е бил по реалността на фактурираните доставки на плодове и зеленчуци като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя, на когото е отказано упражненото право при повторна ревизия, приключила с процесния РА.
За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/, издаден от страна на съответния пряк доставчик (като фактурите съдържат и подпис на представляващия издателя), при което следва да се приеме, че последният е издал съответните първични счетоводни документи. Приел е също, че установените пропуски в отразяването на фактурите и начисляването на данъка по тях като задължение към бюджета от страна на доставчиците са неотносими към правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, на основание на разпоредбите на ЗДДС/които не включват начисляването на ДДС от страна на доставчика в кумулативните изисквания за признаване на правото на данъчен кредит на получателя / и съдебната практика на СЕС. Съдът приел за необосновани и опровергани изводите на органите по приходите, че нито представените още в хода на първата ревизия доказателства – фактури, пътни листове, фискални бонове за извършено разплащане в брой и то издадени от регистрираните на съответния доставчик фискални устройства, както и доказателствата за извършено плащане по банков път, не могат да установят прехвърляне на собствеността върху стоките от съответния пряк доставчик на жалбоподателя.
Обосновано съдът е приел, че липсата на подавани ГДД и ГФО от страна на доставчиците, както и недоказването те да разполагат с техника и персонал, в случая, не могат да обосноват убедително липсата на реални доставки на плодове и зеленчуци. Съгласно писмените обяснения на представляващия ревизираното лице на л.395 от делото, търговската практика на фирмата за осъществяване на процесните покупки е била : шофьор на фирмата, управляващ товарен автомобил на същата, придружен от единия от управителите на РЛ, да договорят директно, без предварителна кореспонденция и на място на зеленчуковата борса в София, кв.Слатина. При това, конкретният предмет на доказване е определен от посочените твърдения на РЛ. Съдът обосновано, въз основа на неоспорената съдебно-техническа експертиза, е приел, че автомобилите, собственост на ревизираното лице, са били в състояние да превозят процесните количества стоки, според техническите им възможности, макар и над максимално допустимия им полезен товар, което изцяло опровергава констатациите в РА за обратното. Липсата на приемо-предавателни протоколи и експедиционни бележки, при описаната търговска практика, не са били необходими, при подписването на фактурите, удостоверяващи предаването на стоката, чието заплащане не се оспорва и е доказано. Относно сертификатите за произход на стоката, съдът с основание е приел, че те придружават самата стока и не остават у РЛ, което с нея е осъществило последващи облагаеми доставки по договори за снабдяване с големи търговски вериги.
С неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че процесните стоки са заведени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на с/ка 304 „Стоки“ по видове стоки. При продажбата на стоките е отчетен приход по кредита на с/ка 702 „Приходи от продажба на стоки“. Върху данъчната основа е начислен ДДС на продажбите (по кредита на с/ка 4532). Фактурите от последващата реализация на процесните стоки са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС. Начисленият данък е разчетен с бюджета. По данни от счетоводен регистър ДМА в счетоводството на дружеството-жалбоподател по с/ка 205 „Транспортни средства“ са заведени описаните в пътните листа транспортни средства. Вещото лице е установило от представената справка от НАП за регистрация на трудови договори, че посочените в пътните листове лица, извършвали превоза на процесните стоки са назначени на трудов договор за процесния период на длъжности: работник, шофьори и носач-товарач стоки. В експертизата е посочено, че закупеното гориво е заведено въз основа на фактури за гориво по дебита на с/ка 302 „Материали“, като разходите за гориво са отчитани по дебита на с/ка 601 „Разходи за материали“ срещу кредитиране на с/ка 302 „Материали“ (гориво) ежемесечно, на база изготвени месечни справки за изразходваното по автомобили гориво, съобразно разходните норми и изминатия пробег на автомобилите, като не са констатирани несъответствия. Експертизата е изготвила сравнителна таблица, в която са съпоставени данните (по количество) на закупените по фактурите стоки с посочените като транспортирани по пътните листове стоки, при което е направено заключение, че са налице незначителни различия в теглото между натоварена и фактурирана стока по фактури № 1029/25.01.2010 г. и № 1358/26.03.2010 г., издадени от „Майстор П.“ ЕООД и по фактура № 1759/29.07.2010 г., издадена от „Евро фрут 2005“ ООД. Крайният извод на вещото лице по ССчЕ е, че извършените счетоводни записвания при жалбоподателя съответстват на изискванията на счетоводните стандарти и ЗСч. Към заключението са приложени подробни таблици, подкрепящи формираните изводи.
При тези фактически установявания, неопровергани с други доказателства, съдът обосновано е приел, че реалното изпълнение на фактурираните доставки е доказано от ревизираното лице: стоките са превозени с негов транспорт от складове на доставчиците му на зеленчуковата борса, заприходени са счетоводно, продадени са на други лица от РЛ, при което ДДС е начислен и разчетен с бюджета. Тези изводи се подкрепят и от свидетелските показания на разпитаните свидетели, които съдът с основание е кредитирал.
Съгласно задължителните мотиви в цитираните от първоинстанционния съд решения на СЕС, административният съд е извършил задълбочена фактическа преценка на доказателствата относно реалното изпълнение на доставките и е направил обосновани изводи, че обсъжданата първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите е налице. Поради това и позоваването му на Решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и по дело С-273/11 е правилно. В тази връзка, неоснователни са касационните оплаквания, че поради ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и липсата на начисляване от тяхна страна на ДДС по някои от фактурите, получателят няма право на данъчен кредит, при доказани реални продажби. При липса на доказателства и дори твърдения за осъществена данъчна измама с участието на ревизираното лице, съдът правилно е приел, че претендираното право не следва да му се отказва поради нередовности при доставчиците.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №202 от 24.01.2013г. на Пловдивски административен съд, по адм. д.№ 953 по описа за 2012г., поправено с Решение № 263 от 07.02.2013. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ Д. П. Т.Н.