Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяД. Д. по адм. дело № 6475/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез процесуален представител против решение № 206/19.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1092/2020 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., за кампания 2016 година, с изх. № 01-6500/5414 от 13.11.2020 г., издадено от касатора, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане за площ от 2,63 ха, заявена с код АП08, в размер на 3749,80 лева. В жалбата се навеждат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски.

Ответната страна – Д. П., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС - Плевен е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г, за кампания 2016 година, с изх. №01-6500/5414 от 13.11.2020г. на зам. изпълнителния директор ДФ “Земеделие“, гр. София, което е издадено, след отмяна с влязло в сила решение по адм. дело №1217/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, на издадено Уведомително писмо изх.№02-150-6500/1719 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2016 година.

С Уведомителното писмо, предмет на настоящето производство по депозирано от Д. П. общо заявление за подпомагане, за кампания 2016 г., е оторизирана сума в размер на 1390,73 лв. и е постановено намаление в размер на 3749,80 лв., за санкционирана площ от 2,63 ха. Видно от съдържащата се в уведомителното писмо таблица на л. 2, санкционираните, поради неспазване на базови и други изисквания площи, са заявените парцели с №№ 39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и 83394-52-6-1, код за дейност АП08. Видно от мотивите към тази таблица, за колона 7, е посочено, че след извършване на административни проверки, е установено, че за кампании 2013, 2014, 2015 и 2016 г., посочените парцели са заявени с код за дейност АП08, като 2016 г. е четвърта поред година на заявяване с този код от поетия петгодишен ангажимент. Административният орган е приел, че по този начин не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, като основание за налагането на санкция. Посочено е също, че контролиращото лице „СЕРЕС - сертификация на екологични стандарти“ ООД, е информирало административния орган, посредством електронната система, че за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., посочените парцели са в „период на преход“, поради което, за кампания 2016 г. и за посочените парцели, е приложима нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба №11/06.04.2009 г., изрично посочено, че не е базово изискване. Цитираната норма е посочена като санкция за „неспазени базови и други изисквания“- тъй като е налице превишение на минималните периоди на преход, съгласно чл. 36, чл. 37, §2 и чл. 38, §3 от Регламент 889/2008 г., за площ от 2,63 ха.

За да отмени процесното УП в обжалваната му част, съдът е изложил пространни мотиви, че не е налице твърдяното от органа нарушение на приложимите Наредба и Регламент. Настоящият съдебен състав напълно споделя фактическите и правни изводи на съда, постановил първоинстанционното решение и поради това на основание чл. 221, ал.2 изр.2 от АПК препраща към тях, без да е необходимо преповтарянето им.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба №11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., агроекологичните плащания за периодите на преход по ал.1, т.1, 3, 5, 7, 9 и 10 (настоящата хипотеза касае т. 5), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, §2 и чл. 38, §3 на Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008, за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). В случая относима към предмета на спора се явява само нормата на чл. 36, доколкото другите посочени норми касаят животновъдството. Съобразно чл. 36 от Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните култури, различни от фуражните, е най - малко три години, преди първата реколта от биологични продукти. Доколкото в случая се касае до орехови насаждания, безспорно е по делото, че минималният преходен период е три години. Нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. обаче директно препраща към цитираните норми от Регламента, постановявайки, че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 36 от Регламента. Наредба №11 обаче не регламентира и в нея няма изрична норма, която да сочи, че предвидените в Регламента минимални периоди на преход, са максималните за финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 година. От мотивите на обжалваният отказ, също не се установява поради какви причини административният орган приема, че тригодишният срок е фиксиран и не позволява по-дълъг период на преход, респ. на подпомагане, тъй като Регламент №889/2008 визира само минималните периоди на преход.

Според дефиницията на чл. 2, б. „з“ от Регламент (ЕО) № 834/2007, „преход“ означава преход от небиологично към биологично земеделие, в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Според съображение 23-то от Преамбюла на Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията, преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на всички използвани средства, като в зависимост от предишното земеделско производство, следва да се установят специфични периоди от време за различните сектори на производство. Продължителността на периода на преход е фактически въпрос, като въвеждането на биологичното производство изисква и по – големи по размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период на земеделските производители, при по-голяма ставка на плащанията. Следователно изцяло нелогично и в противоречие с целта на закона е при липса на установени нарушения от страна на земеделския производител и при спазване от страна на последния на изискванията за поетапното въвеждане на биологичното стопанство, на същия да се отказва плащане поради това, че този преход не е завършил.

На основание гореизложеното, съдът намира, депозираната касационна жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, следва в полза на ответника по касационната жалба да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 490 лв. съобразно представеният списък на разноските и доказателства за реалното им плащане.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206/19.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1092/2020 г. на Административен съд - Плевен

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-гр.София да заплати на Д. П. сумата 490 лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Еманоил Митев

/п/ Мария Николова