Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:ЙОРДАН КОНСТ. Ц. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаЙ. К. по адм. дело № 6454/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1409 от 08.03.2021 г., постановено по адм. д. № 9875/2020 г. Административен съд - София – град (АССГ), първо отделение, дванадесети състав, е отменил по жалба на „Т. К. ЕООД Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С-658-0459570/23.09.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – шоурум за интериорни врати, находящ се в гр. София, община Столична, ул. „Червена роза“ № 44, стопанисван от „Т. К. ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт К. Ч.. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответното по касационната жалба дружество - „Т. К. ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. М. Ч. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в хода на делото по същество. Не се претендират разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си АССГ е отменил по жалба на „Т. К. ЕООД Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С-658-0459570/23.09.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – шоурум за интериорни врати, находящ се в гр. София, община Столична, ул. „Червена роза“ № 44, стопанисван от „Т. К. ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС безспорно е установено, като на на 14.09.2020. г., при извършена в 17:55 часа проверка от страна на контролните органи на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - шоурум за интериорни врати, находящ се в гр. София, община Столична, ул. „Червена роза“ № 44, стопанисван от „Т. К. ЕООД, е установено, че в търговския обект на 09.04.2020 г. е извършено плащане на аванс от клиент по договор за изработка от 09.04.2020 г. на стойност 1000,00 лева, както и доплащане на стойност 675,00 лева, извършено от същия клиент на 24.06.2020 г., за които плащания не са били издадени фискални касови бележки (ФКБ) от наличното фискално устройство (ФУ), нито бележка от кочан Посочените обстоятелства се установяват от разпечатки на контролната лента на електронен носител (КЛЕН) от ФУ за периода 08.04.2020 г. – 09.04.2020 г., както и от 24.06.2020 г. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), сер. АА № 0459570/14.09.2020 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с изложеното, обаче, според АССГ мотивите на органа досежно продължителността на срока са бланкетни, общо формулирани и не кореспондират с конкретни фактически констатации, релевантни за определянето на срока на ограничението. 3. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. 4. Прието е също така, че в конкретния случай наложената ПАМ не отговаря на целите, закрепени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Изложено е, че в зависимост от обстоятелството, че ПАМ е наложена с цел превенция и то за нарушение, извършено почти три месеца преди проверката в търговския обект, то запечатването на обекта не би довело до преустановяване на нарушението или до предотвратяване на вредните последици, произтичащи от него, тъй като към датата на проверката органите по приходите не са установили нарушения на организацията на дейността по отчитането на оборотите за продажби.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна.

Решението на АССГ е неправилно като постановено в противоречие със закона и е необосновано на фактите и доказателствата по делото.

Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка, а именно – тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото и вида на търговската дейност. Посочено е също така, че са взети предвид целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, а също и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Според касатора за съставомерността на нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е абсолютно ирелевантно дали е издаден касов бон за контролната покупка, предвид констатацията, че извършена продажба на стойност 1 675,00 лева не е отчетена като регистрирана на фискалното устройство. В тази посока излага, че доколкото е невъзможно всяка отделна продажба да бъде обект на текущ контрол от органите по приходите, то за нарушение следва да бъде прието всяко неиздаване на документ за извършената продажба.

По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

В случая от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от разпечатки на КЛЕН от ФУ, по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка. В тази връзка следва да бъде посочено, че съдържащият констатациите от проверката ПИП, сер. АА № 0459570/14.09.2020 г. е подписан от управителя на дружеството без възражения, като доколкото съдържание не е оспорено от дружеството - същият се ползва и с материална доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел административният съд, че извършването на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС е доказано от органа по приходите, издал оспорената заповед. Неправилно е приел обаче, че процесната ПАМ е наложена със закъснение и поради това целта на закона не може да бъде реализирана. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което“ извърши някое от изброените в т. 1 – т. 5 нарушения не предоставя на компетентния орган възможност за преценка дали да наложи ПАМ или не, нито за това дали тя да е запечатване на обекта или забрана достъпа до обекта по чл. 187 от същия закон. От представените доказателства по делото - ПИП сер. АА № 0459570/14.09.2020 г. и разпечатки на КЛЕН от ФУ за периода 08.04.2020 г. – 09.04.2020 г., както и от 24.06.2020 г., е видно, че при извършената проверка на 14.09.2020 г. в обекта, стопанисван от дружеството, е било констатирано, че на 09.04.2020 г. и 24.06.2020 г. търговецът не е изпълнил задължението си по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Вярно е, че издадената ПАМ е за нарушения, извършени на 09.04.2020 г. и 24.06.2020 г., но в случая съдът не е отчел обстоятелството, че нарушението е констатирано на 14.09.2020 г. , поради което издаването на ПАМ на 23.09.2020 г. е в кратък срок от констатиране на нарушението. Безспорно наложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, като в настоящия случай същата е издадена в разумен срок след датата на извършване и констатиране на нарушението, което означава, че заповедта е съобразена с целта на закона.

На следващо място следва да бъде посочено, че настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на АССГ, че изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са бланкетни и несъобразени с обстоятелствата по случая, както и че така определеният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК.

Правилно административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта на нарушението и последиците от същото, при съобразяване на обстоятелството, че установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, поради липсата на отчетност на реализираните от лицето приходи, като по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Незаконосъобразни са и изводите на съда, че при определянето на 14 – дневния срок е нарушен принципът по чл. 6 от АПК. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – София - град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Т. К. ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С-658-0459570/23.09.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – шоурум за интериорни врати, находящ се в гр. София, община Столична, ул. „Червена роза“ № 44, стопанисван от „Т. К. ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация „Т. К. ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите – гр. София разноски за държавна такса от 70,00 лева и за юрисконсулт за всяка инстанция по 200,00 лева. Претендираният от касационния жалбоподател размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде редуциран при съобразяване разпоредбите на с чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1409 от 08.03.2021 г., постановено по адм. д. № 9875/2020 г. Административен съд - София – град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Т. К. ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С-658-0459570/23.09.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – шоурум за интериорни врати, находящ се в гр. София, община Столична, ул. „Червена роза“ № 44, стопанисван от „Т. К. ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „Т. К. ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, [улица], ет. [номер], ап. [номер], да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София разноски за двете съдебни инстанции в размер на 470,00 (четиристотин и седемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Й. К. п/ Бисер Цветков