О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235

София, 11.06.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №4906/2018 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№6550/12.11.2018 г., подадена от адвокат Н. П. – процесуален представител на ищцата В. Х. Д. от [населено място], против решение №156/12.10.2018 г. по гр. д.№413/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г. о.

С обжалваното решение въззивната инстанция е отхвърлила предявения от В. Д. против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено на право на допълнителен отпуск като компенсация за положен извънреден труд над 50 часа в размер на 42 часа за четирите тримесечия на 2013 г., както и за първите две тримесечия на 2014 г.

Със същото решение е потвърдено решение №837/06.7.2018 г. по гр. д.№646/2018 г. на Сливенския районен съд, с което искът е отхвърлен за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2012 г. вкл., като погасен по давност.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросите: приложим ли е институтът на погасителната давност към установителните искове по чл. 124, ал.1 ГПК; приложима ли е тригодишната давност по чл. 358, ал.1, т.3 КТ по отношение на претенцията за признаване право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал.1, т.3 ЗМВР от 2006 г. (отм.) в определен размер са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи, че въпросите може ли неупражненото право на платен отпуск...