Определение №242/10.06.2019 по гр. д. №1053/2019 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Мария Иванова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 242

ГР. София, 10.06.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.04.19 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1053/19 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. И. срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. №412/18 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката/като държавен служител от надзорно – охранителния състав на ответната ГДИН с длъжност „командир на отделение”/ срещу Министерство на правосъдието – ГДИН иск по чл.229, ал.4 ЗМВР отм., вр. с чл.212, ал.4 ЗМВР за разликата над 4134 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 5197 лв. и тя е осъдена да заплати разноски съответно на отхвърлената част. Прието е, че обезщетението за допълнителен годишен отпуск е погасено по давност след 1.01.11 г. до 31.12.12 г. и не се дължи, поради субсидиарното приложение на чл.59а, ал.1 ЗДС, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: погасяват ли се по давност неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск и прилагат ли се по аналогия чл.59а, ал.1 ЗДСл. и чл.176а КТ за допълнителните платени годишни отпуски за...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...