ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495

София, 06.06.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1369 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.К. като процесуален представител на Д. А. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ПОС/ от 19.ХІІ.2018г. по гр. д. № 2049/2018г.

Ответникът по жалбата „Дарнитрон” ЕООД. София не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:

С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на РС Пловдив от 07.VІ.2018г. по гр. д. № 20093/2017г., с което е признато за установено, че касаторката дължи на дружеството 24661.94лв. главница по споразумение от 03.ІІ.2017г., ведно със законната лихва от 21.ІХ.2017г., по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 14920/2017г.

Въззивният съд е взел предвид, че издадената заповед за изпълнение е по реда на чл.417 ГПК въз основа на нотариално заверена спогодба от 03.ІІ.2017г., в която след извършена на 28.ХІІ.2016г. ревизия на склада за стоки, в който П. работела, и констатирани при нея липси в размер на 24661.94лв., е установено задължението на ответницата за заплащане на исковата сума, представляваща стойността на липсващи парични средства, възложени й като служител на дружеството за събиране, съхраняване, разходване и отчитане. Със спогодбата тя е признала това задължение, ведно със законната...