Нормативен текст

Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.

(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването ѝ, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването ѝ, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)



Решение №100/12.02.2026 по гр. д. №1789/2025 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Дора Михайлова
Процесуална допустимост на възражение за прихващане със спорно насрещно вземане
Възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията...
чл. 290 ГПК чл. 215 КТ
Решение №9/12.01.2026 по гр. д. №3522/2024 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Марио Първанов
За задължението на съда да се произнесе по възражение за прихващане при спорове за командировъчни
В задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, е прието, че въззивният съд като решаваща инстанция по същество е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, доводите на страните, както и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В мотивите на...
чл. 290 ГПК чл. 247 ГПК
Ключови думи
Свързани разпоредби
Абонирайте се, за да филтрирате по свързани разпоредби.