Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл.160 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационната жалба на Б. Л. Х., гр. Б., чрез процесуалният си представител адв.. Н. срещу Решение № ІІІ-10 от 14.02.2007 год., постановено по адм. дело № 1191 по описа за 2005 година на Бургаския окръжен съд, Административно отделение, трети състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 940 от 07.07.2005 година на ТДД „РД” на НАП гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-400/20.09.2005 год. на директора на РДД гр. Б. (сега дирекция "ОУИ" - гр. Б. при ЦУ на НАП) за размера до 32661,20 лв. данък по чл.35 от ЗОДФЛ и лихва за забава в размер на 4488 лв. Претендира, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл.209 т.3 от АПК и иска да бъде отменено и да се присъдят направени по делото разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - директора на дирекция "ОУИ"-гр. Б. не взема становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, по наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218 ал.1 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебното производство е обжалването на ДРА, в който на Б. Л. Х. са определени данъчни задължения в размер на 39070 лв. по чл.35 от ЗДОФЛ, ведно с 5610,09 лв. лихви за забава за 2003 год. при определена по реда на чл.109, ал.6 от ДПК данъчна основа. Той е бил уведомен, че облагането ще се извърши по този ред и е инициализирано по повод твърдения за преотстъпен заем от 100000 лв. на друго лице и покупката на лек автомобил на стойност 37000 лв. Данъчният орган е направил извод, че произхода на установените активи на обща стойност 137000 лв. е неустановен, приел е същите като данъчна основа по чл.109, ал.6 от ДПК отм. и е определил данък по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 39070 лв. и лихва в размер на 5 610,09 лв.

Съдът е преценил всички представени по делото доказателства и е направил законосъобразни изводи. Преценил е представените по делото запис на заповед и е обсъдил заключението на графологичната експертиза, направил е правни изводи, предвид на които произхода на сумата от 100000 лв. се явява недоказан. Обсъдил е представеният трудов договор като частен документ и с оглед тежестта на доказване, правилно е приел, че няма доказателствена сила. Обсъдена е противно на твърденията в касационната жалба и проведената по делото съдебно – икономическа експертиза, която е дала заключение за средствата в „Райфайзен банк" АД и „Евробанк" АД и полученият кредит от „Биохим”. Вещото лице е обсъдило дадените пари в заем и покупката на лек автомобил. Съдът е съобразил в разходите сумите за издръжката на семейството на касатора. Признал е разходи в размер на 123593 лв., в които се включва годишната минимална издръжка на член от домакинството за 2003 год., съобразно данните от Националния статистически институт и предоставената на И. М. А. сума по договора за заем от 100000 лв. Т. е. към края на 2003 год. жалбоподателят е прието, че е имал установени доходи единствено от 7000 лв., тъй като заключението на вещото лице относно размера на сметките в банка „Евробанк" АД и „Райфайзен банк" АД е само към датата 01.01.2003 год., а данни за сметките към 31.12.2003 год. нямало. П. С. е приел, че облагаемата основа, която следва да послужи за облагане по чл.35 от ЗОДФЛ следва да бъде формирана от сумата 122 000 лв. - 100000 лв. предоставени в заем средства без установен произход и 22000 лв. - стойността на придобития автомобил през 2003 год. От същата е извадена стойността на получения потребителски кредит от 7000 лв. или на облагане е прието, че следва да бъде подложена сумата от 115000 лв. Съобразно таблицата по чл.35 от ЗОДФЛ, действаща към момента на проверявания данъчен период дължимия данък по чл.35 от ЗОДФЛ е 32661.20 лв. За да изчисли тези суми, БОС не е било необходимо да притежава някакви специални знания.

Касаторът не излага в касационната си жалба доводи, различни от развитите пред окръжния съд съображения за законосъобразността на ревизионния акт, на които съда да не е дал отговор и да се налага корекция на съдебното решение. То като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № ІІІ-10 от 14.02.2007 год., постановено по адм. дело № 1191 по описа за 2005 година на Бургаския окръжен съд, Административно отделение, трети състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. М.Ч.