Производството по делото е по реда на чл.209 и сл.АПК от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Р. ЕАД гр. Р., чрез законния си представител А. Н., срещу решение от 04.11.2010г., постановено по адм. д. № 11/2010г., по описа на Софийски градски съд /СГС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против ДРА №170/11.08.2005 г. издаден от Ю. И. В. , гл. данъчен експерт, ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци, гр. С. в частта, в която е потвърден с решение №2902/31.10.2005г. на Директор РДД-гр. С..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Касаторът се позовава на влязло в сила решение №1109/27.01.2009 г. по адм. дело №11773/2008 г. на ВАС, с което окончателно е решен спорния въпрос досежно финансовата 2003г. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора юрк.. К. доразвива доводите в жалбата и моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответната страна Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. С. не взема становище по жалбата.

Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Производството пред СГС е повторно и в изпълнение указанията дадени в решение № 2581/25.02.2010г., по адм. дело № 9630/2009г. на ВАС, I отделение.

Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА №170/11.08.2005 г. издаден от Ю. И. В., гл. данъчен експерт, ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци, гр. С. в частта, в която е потвърден с решение №2902/31.10.2005 на РДД-гр. С., досежно преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2004 г., чрез непризнаване на разходи за амортизации по данъчния амортизационен план в размер на 3 111 333 лева и признаване на такива в размер на 1 720 568,38 лева; в резултат на което е доначислен корпоративен данък в размер на 271 198,61 лева и лихви в размер на 26 779,82 лева .

Основанието за преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока на намаляване е разпоредбата на чл.23, ал.3, т.11 ЗКПО отм. относно данъчно признатия размер на разходите за амортизации за 2004 г.

В хода на ревизията е прието, че за 2003 г. жалбоподателят е предприел необоснована промяна в счетоводната си политика спрямо 2002 г. относно подхода за последваща оценка на ДМА . Нарушени са НСС 8-т.8.1, според които промени в счетоводната политика се правят в редки и изключителни случаи. Ако се изключи ефектът от преоценката към 01.01.2003 г данъчно признатия размер на разходите за амортизация за 2004 г. ще е 1 720 568,38 лева, а не 3 111 333 лева.

За да постанови обжалваното решение съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства: счетоводен баланс към 31.12.2002 г., отчет за собствения капитал за 2002 г., справка за ДМА към 31.12.2002 г. и справка за извършените преоценки на ДМА в периодите преди 2003 г., счетоводни баланси към 31.12.2003 г и 31.12.2004 г, годишна данъчна декларация за 2003г., оценка за пазарната стойност на машини и съоръжения на жалбоподателя, справка за еднократната преоценка на всички сметки към 01.01.2003г., сумарен данъчен амортизационен план за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2004г., оборотни ведомости за синтетични сметки и подсметки, извлечение от протокол №24 на заседание на СД на жалбоподателя от 05.02.2004г. Обсъдено е заключението на първоначалното и допълнително заключение на ССЕ и е прието, че е установен факта на незаконосъобразна промяна в счетоводната политика на жалбоподателя относно подхода за последваща оценка на ДМА. До този извод съдът е достигнал като се е позовавал на справката за оповестяване на счетоводната политика политика на дружеството, приложение към годишния финансов отчет респ. към годишна данъчната декларация по чл.51 ал.1 ЗКПО отм. , в която жалбоподателят е посочил, че ДМА за 2002г. се оценяват след първоначалното им признаване по препоръчителния подход. На следващо място съдът е кредитирал двете допълнителни заключения на вещото лице изготвило ССЕ, от които се установява, че за 2002г. е прилаган препоръчителния подход за оценка на ДМА след първоначалното им признаване, а впоследствие без обосновка е преминато към алтернативния подход . Основното заключение на вещото лице, съдът е приел, че не следва да бъде кредитирано, тъй като при повторен разпит вещото лице е заявило, че не го поддържа.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Спорните въпроси, в процесния случай, са свързани със законосъобразността при определяне на допълнителен корпоративен данък на касатора за 2004 г. Данъчният орган е приел, че поради необоснована промяна в счетоводната политика на дружеството за този период, в нарушение на НСС-8-т.8.1, която предписва да се извършва такава промяна само в редки и изключителни случаи, следва да се намали признатия размер на разходите за амортизация, с което пък се увеличава данъчната основа и респективно е увеличен и корпоративния данък. Съдът е приел, че необосновано е променен подходът при отчитане на ДМА - първоначално е бил препоръчителен подход, а в последствие алтернативен. Промяната съдът възприема спрямо 2002 г., когато е бил налице препоръчителния подход, а за 2004 г. счита, че липсват доказателства за обосновано преминаване към алтернативен подход, с оглед възможността това да стане само в изключителен случай, а такъв не е установен. С решение №1109/27.01.2009 г. по адм. дело №11773/2008 г. на ВАС, относно определените допълнително данъчни задължения за 2003 г. поради увеличение на финансовия резултат за същата година на основание чл.23 ал.2 т.11 от ЗКПО е прието, че до края на 2002 година дружеството е преоценявало своите ДМА и отчитало, по преоценена отчетна стойност по смисъла на т.І.4 от НСС 4. След влизане в сила на НСС 16, дружеството е продължило да отчита и представя ДМА по същия начин - за процесната 2003г. - по преоценена стойност - до края на 2002г., формирана по реда на чл.33 от Закона за счетоводството отм. на база статистически коефициенти - след 01.01.2003г. на база оценка от лицензиран оценител при спазване на счетоводни изисквания. Амортизируемата стойност е стойността на амортизируемия актив, който подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност като тази стойност представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност. Като отчетната стойност може да бъде както историческата цена на придобиване при счетоводно завеждане на актива, така и преоценената му стойност, когато е извършена оценка при първоначалното му счетоводно завеждане. Така амортизируемата стойност е определена от дружеството при спазване на изискванията на чл.22 и пар.64 от ПЗР на ЗКПО и тъй като в закона няма точна дефиниция, то правилно е взета тази от НСС 4. като следва да се има предвид и липсата на данни за прилагане на Международни счетоводни стандарти, за да се приложи изключението на пар.64 ал.2 от ПЗР на ЗКПО.

Видно от мотивите на решение № 29/31.10.2005г. на Директор РДД София, с което е потвърден процесния пред СГС, ДРА № 170/11.08.2005г., основните доводи са свързани с обсъждане на ДРА № 471/04.02.2005г., в който е прието, че ДЗЛ е променило счетоводната си политика спрямо 2002г., относно подхода на последваща преоценка на ДМА. Подробни доводи са изложени досежно установеното в ГФО за 2002г. на дружеството и промяна в счетоводната политика за 2003г. Обсъдено е в решението и установеното в хода на ревизията, че дружеството е отразило на 01.01.2003г. ефекта от извършената еднократна преоценка в ДАПл, като е увеличило показателите на данъчно амортизируемите активи по техните справедливи стойности. Прието е, че дружеството няма основание за промяна на подхода за отчитане на ДМА от препоръчителен на алтернативен и в тази връзка е следвало да изготви началния си ДАПл като включи в него амортизиремите си активи по техните счетоводни стойности към 31.12.2002г./без ефекта от извършената еднократна преоценка/. В този смисъл извършената еднократна преоценка на активите по справедлива цена към 01.01.2003г. не е следвало да намери отражение в ДАПл, респективно да намалява облагаемата печалба на ДЗЛ под формата на по-високи данъчно признати разходи за амортизации за 2003г. и 2004г. От анализа на изложеното се налага извода, че основанието за приемане наличието на предпоставките на чл.23 ал.2 т.11 от ЗКПО за процесната 2004г. е извършената еднократна преоценка на активите по справедлива цена към 01.01.2003г., което е определящо и относно разходите за амортизации за 2004г.

При наличие на влязло в сила решение №1109/27.01.2009 г. по адм. дело № 11773/2008 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение от 3.07.2008г., постановено по адм. дело №1166 по описа за 2007г. на Софийски градски съд, ІІІ-ж състав, с което е бил отменен ДРА №471 от 4.2.2005г. на ТДД"Големи данъкоплатци", потвърден с решение №2003 от 28.7.2005г. на директора на РДД-София за определените допълнително данъчни задължения за 2003 г. се налага извода, че преобразуването на финансовия резултат на дружеството в посока на намаляване относно данъчно признатия размер на разходите за амортизации за 2004 г. е незаконосъобразно. В тази насока правилно СГС е приел, че хода на ревизията е констатирано, че за 2003 г жалбоподателят е предприел необоснована промяна в счетоводната си политика спрямо 2002 г. относно подхода за последваща оценка на ДМА . Нарушени са НСС 8-т.8.1 , според които промени в счетоводната политика се правят в редки и изключителни случаи. Основанието обаче за извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2004г. е, че ако се изключи ефектът от преоценката към 01.01.2003 г. данъчно признатия размер на разходите за амортизация за 2004 г ще е 1 720 568,38 лева, а не 3 111 333 лева.

След като с влязлото в сила решение на ВАС, с което потвръдено решението на СГС е прието, че правилно след влизане в сила на НСС 16, дружеството е продължило да отчита и представя ДМА по същия начин - за процесната 2003г. - по преоценена стойност - до края на 2002г., формирана по реда на чл.33 от Закона за счетоводството отм. на база статистически коефициенти - след 01.01.2003г. на база оценка от лицензиран оценител при спазване на счетоводни изисквания, като преоценката на ДМА по пазарна стойнсот на база оценка от лицензиран оценител извършена на 01.01.2003г., съгласно изискванията на използвания алтернативен подход, не е промяна в счетоводната политика, а промяна в начина на определяне на конкретната преоценена стойност, то се налата извода, че с влязло в сила решение на съда е безспорно прието, че през 2003г. дружеството е използвало алтернативния подход. Това обстоятелство е с преюдициално значение за процесната 2004г., предвид основанието за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, а именно промяна на счетоводната политика. От приетата и неоспорена от страните ССЕ се установява, че за процесната 2004г. дружеството е прилагало алтернативния подход и че водения през 2004г. ДАПл продължава политиката ДАПл за 2003г. по отношение на амортизируемата стойност, начислената данъчнопризната амортизация и преоценъчния резерв на амортизируемите активи. При последващата оценка на ДМА дружеството е продължило да използва алтернативния подход. В тази насока неправилно съдът е приел, че от двете допълнителни заключения на вещото лице изготвило ССЕ, се установява, че за 2002г. е прилаган препоръчителния подход за оценка на ДМА след първоначалното им признаване, а впоследствие без обосновка е преминато към алтернативния подход. Този въпрос е решен с влязлото в сила решение на СГС. Във второто допълнително заключение на ССЕ вещото лице е приело, че липсата на извършена преоценка на ДМА за процесната 2004г. не води до промяна в избрания подход за последващо оценяване на ДМА, поради което и като е приел, че е установен факта на незаконосъобразна промяна в счетоводната политика на жалбоподателя относно подхода за последваща оценка на ДМА, СГС е постаноивл неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени ДРА.

Претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна, поради което и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. С., следва да заплати на „Т. Р. ЕАД гр. Р., сумата от 7800 лева, направени разноски по делото.

Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд , І отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение

от 04.11.2010г., постановено по адм. д. № 11/2010г., по описа на Софийски градски съд /СГС/, с което е отхвърлена жалбата на „Т. Р. ЕАД гр. Р., против ДРА №170/11.08.2005 г. издаден от Ю. И. В. , гл. данъчен експерт, ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци, гр. С. в частта, в която е потвърден с решение №2902/31.10.2005г. на Директор РДД-гр. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на

„Т. Р. ЕАД гр. Р., ДРА №170/11.08.2005г. издаден от Ю. И. В., гл. данъчен експерт, ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци, гр. С. в частта, в която е потвърден с решение №2902/31.10.2005г. на Директор РДД-гр. С. относно доначислен корпоративен данък за 2004г. в размер на 271 198,61 лева и лихви в размер на 26 779,82 лева .

ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ" гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на „Т. Р. ЕАД гр. Р., сумата от 7800 лева, направени разноски по делото. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ З. Ш.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ И. А.а

Е.М.