Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "С"ЕООД срещу решение № 117/28.01.2011 г., постановено от Административния съд в гр. П. по адм. д.№1915/09 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "С"ЕООД:

- недоказаният произход на стоката по фактурите е без значение за претендирания данъчен кредит по тях;

- фактурите са осчетоводени при доставчика и от страните по тях са налице волеизявления за изпълнение на договора и липса на неуредени въпроси;

- документите, посочени от съда - приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, пътни листове, документи за собственост на МПС или за наемане на такива; кадрови ресурс на дружеството нямат юридически характер, поради което не могат да служат за основание на изводите, че доставка за целите на ЗДДС не е налице;

- съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя за негодност от гледна точка на доказателствената му стойност на ПИНП № 1603-3050-3/04.02.2008 г. на ТД на НАП-Монтана. 2

. По отношение на потвърдения отказ на данъчен кредит по фактурите, издадени от "КВ трейд"ЕООД:

- съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, достигайки до неправилния извод за липса на доставки по фактурите;

- неподаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО от доставчика за 2007 г. и недекларирането на приходи не представлява обстоятелство, което влияе на фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит;

- съдът неправилно е разпределил доказателственататежест. Положителният факт, че стоката е доставена от друг, а не от доставчика по фактурата е в тежест на ответника, който го твърди. 3 .

По отношение на потвърдения отказ на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Н"ЕООД:

- разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС има предвид единствено и само начисления от прекия доставчик данък, а не и установени обстоятелства, касаещи неизрядността от гледна точка на ЗДДС на неговите предходни контрагенти. 4 . П

о отношение на потвърдения отказ на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Б"ЕООД; -

недоказаният произход на стоката по фактурите е без значение за претендирания данъчен кредит по тях;

- позоваването на обстоятелства, касаещи предходни доставчици не намира опора в текстовете от ЗДДС;

- правен абсурд е становището, че правото на данъчен кредит следва да се откаже, тъй като досатвчикът е преименован от "Д"ЕООД; 5

. по отношение на отказания данъчен кредит по доставките на строителни услуги от "ВТ"ЕООД; "В"ЕООД, съдът е приел за обосновани и верни изводите на органа по приходите за липсата на обезпеченост на доставчика за изпълнението на доставките. Съдът е посочил в решението си, че издаването на фактурите и плащането по тях са обстоятелства, които сами по себе си не представляват облагаема доставка. Отбелязано е, че липсват доказателства, че стоките по фактурите са предадени на жалбоподателя.

2. и 3. Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА в частта, в която е отказан данъчен кредит по фактурите от "КВ Трейд"ЕООД и "Н"ЕООД със съображения, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че отразените във фактурите стопански операции са действително осъществени. Посочено е, че недоказаната реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчнозадълженото лице. Според съда недоказано е прехвърлянето на правото на собственост върху стоките от доставчиците върху жалбоподателя. Недоказани са останали и обстоятелствата, че тези доставчици разполагат с материално-техническа база за съхранение на стоките във връзка с което според съда, органът по приходите основателно е искал да установи предходния доставчик на стоката. Прието е, че представените от жалбоподателя счетоводни документи за заприходяване на стоката при него не доказват реалното й получаване, още повече, че не е установено заприходяването да е следвало установени правила за това. Съдът не е дал вяра на представените пътни листове с вписан в тях шофьор - С. В., тъй като не е установено това лице да притежава свидетелство за управление на тежкотоварен автомобил, както и че пътните листове са преди датата на назначаването му на работа в ревизираното дружество. Съдът не е кредитирал и представените приемо-предавателни протоколи с мотива, че не дават ясна представа за извършените досатвки. По отношение на фактурите от "Н"ЕООД съдът се е убедил в правотата на органа по приходите, че по тях не са налице реални досатвки, тъй като предходен доставчик на това дружество е "КВ Трейд"ЕООД, за което не е установено да разполага с капацитет за съхраняване на стоките от вида и в количествата на процесните.

4. Съдът е приел за установен факта на плащането по фактурите, както на данъчната сонова, така и на посочения в тях ДДС по "ДДС-сметка" на доставчика. Не е установено според съда обаче прехвърлянето на правото на собственост върху стоката по фактурите. Прието е, че жалбоподателят е следвало при условията на пълно насрещно доказване да установи реалността на доставките по фактурите, каквото доказване жалбоподателят не е успял да проведе. Посочено е също така, че нито в хода на ревизията, нито при обжалването на РА са събрани доказателства относно начина на съхраняване на процесните количества картон и хартия, начина на обработването им, транспортирането им, както и обезпечеността на предходния доставчик " Динел"ЕООД за изпълнение на доставките на стока от вида на процесните към "Б. Т. СБ" ЕООД.

5. По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите от "В"ЕООД съдът е приел, че недоказани са останали обстоятелствата, че жалбоподателят е закупавал материали, с които да се извършат СМР, че доставчикът е разполагал с небходимите кадри за изпълнение на СМР, поради което жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е било, не е доказал осъществяването на реална доставка по фактурата.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите от "Н"ЕООД съдът е приел за недоказани обстоятелствата по наличие на техника и работници при доставчика за изпълнение на въпросните СМР. Не е кредитирал като доказателства представените частни документи - договори, фактури и протоколи. Установена е идентичност в съдържанието на гражданските договори с тези на "Б. Т. СБ"ЕООД, както и липсата на подписи в разписките за получени възнаграждения. При тези данни по делото, съдът е приел, че при липса на доказателства за реалността на доставките по фактурите, законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по тях за жалбоподателя на осн. чл.70, ал.5 от ЗДДС.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите от "В"ЕООД съдът е приел, че събраните доказателства установяват, че на въпросните обекти в с. С. и с. Т. са извършени СМР, но не се установява категорично тези СМР да са извършени от доставчика по тези фактури. И тук съдът е приел, че липсват данни за кадрова обезпеченост на доставчика, както и за наличие при него на оборудване за извършването на СМР. Установена е и непълнота на първичните счетоводни документи за тези фактури и по-конкретно липсата на касови бележки към фактурите.

По отношение на "Е"ЕООД съдът е преценил като недоказана жалбата по съображения, аналогични на изложените за "В"ЕООД .

Съдът е преценил, че само представените РА на доставчиците без да са налице други доказателства по делото, само по себе си не е достатъчно обстоятелство, за да създаде сигурно убеждение в съда за реалността на доставките по процесните фактури.

Върховният административен съд след като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и ги съпостави с изводите, направени в обжалваното решение приема следното:

1. Обоснован и правилен е изводът на административния съд за недоказаност на материалната обезпеченост на "МИЛИЯН"ЕООД за изпълнение на доставките по процесните фактури. В хода на ревизията са представени счетоводни документи за отразяване на фактурите по съответните счетоводни сметки на доставчика. Правилно съдът е посочил, че само те обаче не са достатъчни, за да се формира извод, че са осчетоводени реални стопански операции. По делото липсват каквито и да било преки и/или косвени доказателства, че доставчикът е имал на разположение стока от вида и количеството по фактурите, така че да може да се разпореди с нея в полза на жалбоподателя. Представените РА № 20001156/10.10.2007 г. и ревизионния доклад към него, издадени на доставчика и включващи като ревизиран период по ЗДДС и м.02.2007 г. (месеца през който са издадени процесните фактури) не опровергават изводите, напарвени от органа по приходите в обжалвания РА. Нещо повече, видно от посочените документи е, че този доставчик през ревизирания период основно е извършвал дейности по общо строителство на сгради и строителни съоръжения ( дейности, съществено различаващи се с доставките по процесните фактури). Също така от РА и РД, издадени на доставчика се установява, че данъчният субект не е намерен на декларирания адрес за кореспонденция, както и не е представил поисканите му счетоводни документи. Установени са също така множество фактури, издадени на "М"ЕООД от негови контрагенти, по които е прието, че не са налице реални доставки. Следователно, административният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства въз основа на което обосновано е приел за основателна тезата на органа по приходите, че по процесните фактури не е налице реална доставка. Основателно е преценено, че правото на данъчен кредит по тези фактури законосъобразно е отказано на жалбоподателя.

2. и 3. По съображения, аналогични на гореизложените настоящият съдебен състав на касацинната инстанция преценява като обосновано и правилно решението на административиня съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определените задължения за ДДС на жалбоподателя във връзка с отказаното му право на данъчен кредит по фактурите от

"КВ Трейд"ЕООД и "Н"ЕООД. Не е доказано от жалбоподателя, че тези доставчици реално са разполагали с материална обезпеченост за изпълнението на доставките. Неоснователно се поддържа от касатора, че за част от фактурите, издадени от "КВ Трейд"ЕООД са представени документи за извършено разплащане по тях. Представените вносни бележки към част от фактурите не доказват заверяване на сметката на доставчика със сумите, посочени в тях, поради което само те(вносните бележки) не доказват извършено безкасово плащане по смисъла на чл.305 от ТЗ.

Правилна е преценката на административния съд относно спора за реалността на доставката на хартия по фактурите от "Н"ЕООД. Съдържанието на протокола за насрещна проверка на този доставчик в частта, в която е констатирано, че той разполага с капацитет за изпълнението на доставките се опровергава от данните в документите (пътни листа и товарителници), представени от самия ревизиран субект, от които е видно, че стоките по фактурите са товарени от складово помещение на "КВ Трейд"ЕООД, каквото не се установи последният да притежава, а още по-малко в него да е съхранявана стока от вида на доставяната по фактурите. От друга страна, от представените по делото РА № 2000801467/19.09.08 г. и РД към него, издадени във връзка с извършена ревизия на "Н"ЕООД за периода 01.04.07 г.-29.02.08 г. по ЗДДС се установява, че на "Н"ЕООД е отказано признаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени му от "КВ Трейд"ЕООД.

4. Правилно е решението на административния съд и относно приетото за правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от "Б. Т. СБ"ЕООД. По делото не е установено на този доставчик реално да са предавани във връзка с осъществени от него покупки, стоки от рода на доставените от него на жалбоподателя. Липсата на доказателства за това обстоятелство води до обоснования извод, че издадените фактури от

"Б. Т. СБ"ЕООД на жалбоподателя са безстокови.

5. Обоснован и верен е изводът на административния съд, че не са събрани доказателства по делото, установяващи по несъмнен начин реалността на доставките на строителни услуги по фактурите от "ВТ"ЕООД и "Е"ЕООД. Констатациите в РА във връзка с тези доставчици са обосновани с данните, събрани от насрещните проверки на доставчиците. Правилни са изводите, направени въз основа на тези данни от приходния орган и от съда, че доставчиците не разполагат с капацитет да изпълнят фактурираните доставки.

Касационната инстанция преценява като правилно решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно отказания данъчен кредит по фактурите за доставка на СМР от "НИРАЛ"ЕООД. Действително, още в хода на ревизията при извършената насрещна проверка на доставчика са представени документи ( договор, протоколи обр.19, граждански договори за наети на работа физически лица, командировачни заповеди, документи за изплатени възнаграждения и др.), от които обосновано би могло да се приеме, че този доставчик има капацитет да изпълни доставките. В преписката обаче е наличен РД №801467/08.07.2008 г. във връзка с извършена ревизия на "Н"ЕООД по ЗДДС за периода 01.04.2007 г.-29.02.2008 г. Видно от съдържанието му е, че "Н"ЕООД, през месеца през който е издало процесните фактури-м.06.2007 г. за доставка на СМР, самото дружество е получател на услуги за СМР по множество фактури от други дружества, негови контрагенти, за които органът по приходите е отказал да признае правото му на данъчен кредит. При тези обстоятелства не може да се направи категоричния извод, че от съдържанието на протокола за насрещна проверка, извършена на "Н"ЕООД в рамките на процесната ревизия се доказва по несъмнен начин наличието на капацитет на "Нирал" ЕООД за изплънението на процесните доставки на СМР.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като обосновано и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения, като въз основа на установеното правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 117/28.01.2011 г., постановено от Административния съд в гр. П. по адм. д.№1915/09 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ И. А.а

И.А.