Производството

е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Х. П. от гр. Г. против решение № 4 от 29.01.2013 г., постановено по административно дело № 257 от 2012 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 421514/16.10.2012 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Г., с която е постановен отказ за отпускане на социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2012/2013 г. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушения на материалния закон, касаторът претендира отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Г., не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – гр. Г. е заповед № 421514/16.10.2012 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Г., с която на жалбоподателя е отказано отпускането на социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2012/2013 г. (01 ноември до 31 март) с мотив, че Петров притежавал повече от едно жилище - "обитаваното от него жилище не му е единствено", което съставлявало пречка за отпускане на помощта на основание чл. 10, ал. 1 ППЗСП и Наредба №...