Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на "Деспред" АД - гр. С. срещу решение от 28.12.2010 г., постановено по адм. дело № 634/2010 г. по описа на Административен съд - гр. М., с което е отхвърлена жалбата на
на дружеството против решение № Д-47/7/05.05.2010 г. на началника на Митница - Лом, потвръдено с решение № 1003/05.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници" за отказ за възстановяване на недължими митни сборове. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е разкрил обективната истина по делото, не е изяснил и релевантните по делото факти и обстоятелства и не е обсъдил всички доказателства, както и превратно е тълкувал тези, които е поставил на обсъждане. Според касатора съдът е обсъдил само част от доводите му, а в нарушение на материалния закон е приел, че тригоднишният срок по чл. 216, ал. 2 ЗМ е преклузивен, а не давностен. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са обсъдени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв.. З., преупълномощена от адв.. Ж.. В представените писмени бележки от процесуалния представител е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба началника на Митница - Лом в депозираното по делото писмено становище на юриск. С. Т. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, като спорът за срока по чл. 216, ал. 2 ЗМ е без практическо значение, тъй като дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че срокът е давностен, той е изтекъл.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, алл. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
Административен съд - гр. М. е бил сезиран с жалба от "Деспред" АД - гр. С. срещу посоченото по-горе решение на началника на Митница - Лом, с което е отказано възстановяване на недължимо събрани митни сборове. Обсъдено е от съда, че на дружеството са издадени ППСПДВ № 7406/29.08.2006 г., ППСПДВ № 7411/29.08.2006 г., ППСПДВ № 7416/04.06.2006 г., ППСПДВ № 7690/20.11.2006 г. и ППСПДВ № 7725/14.12.2006 г., както и с писма от 31.08.2006 г., 07.09.2006 г., 21.11.2006 г. и 16.12.2006 г., получени от дружеството на 04.09.2006г., 11.09.2006 г.23.11.2006 г. и на 19.12.2006 г. последното е било уведомено, че не е заплатило дължимите митни сборове и дружи държавни вземания, както и че е задължен да ги заплати. За установено е прието от съда, че сумите по посочените постановления са платени съгласно платежно нареждане на 18.04.2008 г. Според съда съгласно чл. 216, ал. 2 ЗМ възстановяването на недължими митни сборове се разрешава след писмено искане преди изтичане на срок от 3 години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за митните сборове. В този смисъл съдът, приемайки че уведомленията за длъжимостта на митните сборове по посочените постановления са от 04.09.2006 г., 11.09.2006 г., 23.112006 г. и 19.12.2006 г., то тригодишният срок е бил изтекъл. Съдът е определил срока по чл. 216, ал. 2 ЗМ като преклузивен, тъй като с изтичането му субективното право да се иска възстановяване на митни сборове отпада, т. е. самото субективно право се прекратява. За пълнота на изложението съдът е добавил, че съгласно чл. 216, ал. 1 ЗМ възстановяване не се разрешава, когато действията, послужили за основание за плащането произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице, като в случая предвид влезлите в сила ППСПДВ е прието за безспорно в обжалваното решение наличието на недобросъвестно поведение. Относно възраженията на жалбоподателя срещу действията на публичния изпълнител, съдът е отговорил, че те са подлежали на самостоятелно обжалване по реда на ДОПК, поради което той не е обвързан да изследва надлежността на воденото от АДВ административно производство по издаване на ППСПДВ. Обжалваното решение е неправилно.
Няма спор между страните, че редът по който е следвало да се направи искане за възстановяване на недължимо платени митни сборове е този по чл. 214 във връзка с чл. 216, ал. 2 ЗМ. Според тези правни норми възстановяват се митни сборове, които не са били платими или е отпаднало правното основание за заплащането им. В процесния случай е установено, че ППСПДВ са издадени, вследствие незаплатени митни сборове. В същото време е установено, че тези митни сборове са изплатени, макар впоследствие отново да са събрани. Относно спорния въпрос за характера на срока по чл. 216, ал. 2 ЗМ настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че той е преклузивен, т. е. прекратителен, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Давността е период от време, през който когато носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява, а преклузивнния срок прекратява самото субективно право да иска възстановяване на митните сборове. В тази връзка неоснователно се твърди от касатора, че срокът по чл. 216, ал. 2 ЗМ е давностен, поради което в процесния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК, според която давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично вземане, докато преклузивните срокове не могат да се прекъсват.
Затова по същността си срокът по чл. 216, ал. 2 ЗМ е преклузивен срок. Изтичането на този срок е свързано с погасяване на правото на заинтересованото лице да прави искане за възстановяване на митни сборове. Такова лице може да има правото за възстановяване на митните сборове, но правото му на искане, т. е. процесуалното право е вече изтекло и поради това такова искане не може да бъде разгледано.
Съдът обаче неправилно е установил момента на уведомяване на длъжника, за да започне да тече 3-годишният преклузивен срок по чл. 216, ал. 2 ЗМ. Разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ЗМ регламентира, че началният момент, от който започва да се брои тригодишния срок за подаване на искане за възстановяване на митни сборове, които в процесния случай са недължимо платени втори път, е момента на уведомяване на длъжника за тези митни сборове. Моментът, когато митническите органи са уведомили дружеството за издадените му 5 бр. ППСПДВ не може да се приеме като меродавен начален момент за срока по чл. 216, ал. 2 ЗМ, тъй като към този момент митните сборове са били дължими на правно основание, още повече като се има предвид, че няма данни, нито твърдения по делото ППСПДВ да са били обжалвани. Началният момент за 3-годишният срок по чл. 216, ал. 2 във връзка с чл. 214, ал. 2 ЗМ е момента на плащането втори път на същите митни сборове. Това е така, тъй като дефинирането в чл. 214, ал. 2 ЗМ на възстановяване на митни сборове е когато се установи недължимостта им. В процесния случай на 27.10.2007 г. сумата по разпореждане на публичния изпълнител при АДВ е била внесена, което се удостоверява с представено по делото платежно нареждане от "СИБанк" АД, клон "Славянска" - гр-. София, т. е. установено е второ плащане за едни и същи задължения, поради което второто плащане представлява недължимо внесена сума и тя следва да бъде възстановена. Следва този момент да се приеме за начален за течене на 3 годишния срок, тъй като разпорежданията, с които е допуснато присъединяване в производство по събиране на публични държавни везмания по изп. дело № 27256/2006 г. на РД - гр. С. при АДВ няма данни кога са съобщени на дружеството. Като се има предвид, че искането за възстановяване по чл. 216, ал. 2 ЗМ е подадено от дружеството пред съответните митнически органи на 26.04.2010 г., то указания от законодателя 3-годишен преклузивен срок е спазен, а не е пропуснат, както неп равилно е приел първоинстанционния съд.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата по делото. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, както и решението на митническия орган. Преписката следва да бъде изпратена на началника на Митница - Лом за възстановяване при спазване указанията, дадени в настоящето решение.
С оглед изхода на делото и направеното искане от касатора за разноски, такива следва да се присъдят в разме на 1 085 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
изцяло решение от 28.12.2010 г., постановено по адм. дело № 634/2010 г. по описа на Административен съд - гр. М.
, с което отхвърлена жалбата на на дружеството против решение № Д-47/7/05.05.2010 г. на началника на Митница - Лом, потвръдено с решение № 1003/05.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници" за отказ за възстановяване на недължими митни сборове и ОТМЕНЯ
решение № Д-47/7/05.05.2010 г. на началника на Митница - Лом, потвръдено с решение № 1003/05.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници" за отказ за възстановяване на недължими митни сборове на "Деспред" АД - гр. С., като ИЗПРАЩА
делото като преписка на началника на Митница - Лом за възстановяване на недължимо събрани митни сборове по искане, вх. № Д-47/7/26.04.2010 г. на "Деспред" АД - гр. С.. ОСЪЖДА
Митница - Лом да заплати на "Деспред" АД - гр. С. сумата 1 085 лв., представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ И. А.а
С.А.