Производството

е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление „Социално осигуряване” /СУ”СО”/ против решение № 3223 от 21.10.2010г., постановено по административно дело № 3071/2010г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че необосновано съдът е приел, че нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО урежда самостоятелно осигурително право на обезщетение на бащата при положение, че майката не е осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство. Поддържа се искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се потвърди отказът на осигурителния орган за отпускане на парично обезщетение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – Р. Й. И. от гр. С. се представлява от адв.. П., която ангажира становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София град по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от КСО, е оспореното от Р. Й. И. решение № 121 от 22.03.2010 г. на ръководителя на СУ”СО” и потвърденото с него разпореждане № 0-21-999-67-00130056/22.02.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при същото СУ”СО”, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение при раждане на дъщеря му К. Р. И. след навършване на 6-месечна възраст за остатъка до 410...