Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. (ДАБ) против решение № 5275 от 21.11.2011 год. по адм. дело № 7628/2011 год. на Административен съд София - град, в частта с което е отменено решение № 419 от 16.08.2011 год. на заместник - председателя на ДАБ относно постановеното отхвърляне на молбата на М. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част му е върнато за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона.

Ответникът М. А. М. - гражданин на Ирак, в отговор на касационната жалба и в хода на делото по същество, действайки чрез процесуален представител, поддържа становище че обжалваното решение правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на М. А. М. решение № 419/16.08.2011 год. на заместник-председателя на ДАБ при МС (изписване на председателя на ДАБ, настоящата инстанция приема за техническа грешка) в частта, с която е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на М. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут при спазване на указанията на съда по приложението на материалния закон.

За да постанови обжалваното решение, съдът се е позовал на решение на Съда на ЕО от 17.02.2009 год. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 год. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на иракския гражданин М. А. М., поради което обжалваното административно решение в тази част противоречи на материалния закон и на неговата цел. Решението е неправилно.

Безспорно е, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, понастоящем от значение е определянето на ситуацията в Ирак като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО.

Въпреки че молбата за закрила на М. А. М. е от септември 2010 год., при постановяване на настоящото решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 год. Съобразно с това, всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието „война”, съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в случая на Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем в Ирак е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. От гледна точка на нормите на международното право Ирак не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 год. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва М. А. М., сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София – град в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на М. А. М. против отказа на заместник - председателя на ДАБ при МС да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 5275 от 21.11.2011 год. постановено по адм. дело № 7628/2011 год. по описа на Административен съд София - град, в частта с която е отменено решение № 419 от 16.08.2011 год. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет относно постановеното отхвърляне на молбата на М. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази му част е върнато за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона, вместо което постановява : ОТХВЪРЛЯ

жалбата на М. А. М., гражданин на Ирак, против решение № 419 от 16.08.2011 год. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която му е отказан хуманитарен статут. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Г. Ч.

Г.Ч.