Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от К. И. П. и Д. Ж. П. и двамата от гр. Д., подадена чрез пълномощника им адв.. Р. - ВАК, решение № 908/04.12.2007 год., постановено от Варненския окръжен съд, АО, по адм. дело № 223 по описа му за 2006 год., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-09-06/С от 13.01.2006 год. на Началника на РДНСК - гр. В., за спиране изпълнението на строеж: стопанска постройка, намираща се в УПИ ІІІ - 17, кв. 6 по плана на с. Г. К., общ. Вълчи дол, обл. Варна, изграждана без одобрени проекти и разрешение за строеж.
Решението се счита неправилно и незаконосъобразно, настоява се за отмяната му. Сочи се неправилност на извода, че има извършен нов строеж на стопанска сграда - от заключението на вещото лице е установено, че на това място са съществували три стопански постройки, сбора от кв. метри на които са същите като на процесния обект, поради което не се касае за нов строеж, а за ремонт и укрепване на съществуващите. От друга страна неправилно е съставен констативния акт № 7/18.11.2005 год., на базата на който е издадена заповедта, след като никой от жалбоподателите не е бил собственик на имота към датата на изготвянето му, видно от приложените нотариални актове.
В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват. Не е изразено становище по касационната жалба от издателя на процесния акт.
Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Видно от заключението на назначената по делото СТЕ, както и от приложените по адм. преписка констативен акт №7/05г., случаят не касае ремонт на съществуващи в имота селскостопански постройки. Констатирано е реализирано незаконно строителство - осъществен е незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ЗУТ, без издадено разрешение за строеж и без строителни книжа. Предвид направените констатации, издадената на основание чл. 222, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 224, ал. 7 ЗУТ от Н-к РДНСК - Варна заповед, е правилна и законосъобразна.
Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения срок от надлежни страни, което я прави процесуално допустима.
По съществото си същата е неоснователна, решението на Варненския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. Оплакванията, сочени като касационни основания, заявени и пред решаващия съд и обсъдени в процесния съдебен акт, са неприемливи и не обуславят исканата отмяна.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи, като е приел, че процесната сграда - овчарник е нов строеж, който, видно от скицата, изготвена от вещото лице, само частично припокрива по местоположение съществувалата по КП от 2000 год. стопанска сграда. Другите две "съществували" сгради, изпълнени с жълт цвят на скицата, са на немалко отстояние от нея. Самата постройка, предмет на заповедта, е със застроена площ 121,8 кв. м., с бетонови основи, пояси, изпълнена от бетонови блокчета, покрив от гофрирана ламарина, които неоспорени данни говорят за изцяло нов строеж. За изграждането му не е издавано разрешение за строеж, изискуемо съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗУТ и при условието по чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, което е констатирано и с Констативен акт № 7/18.11.2005 г., съставен по надлежния ред. Поради това неоснователно е твърдението, че се касае за текущ ремонт на съществуващи стари сгради. Тези възражения, както се подчерта, са направени и с първоначалната жалба, обсъдени са детайлно в решението и не са опровергани по надлежен начин, включително и с нови доказателства пред настоящата инстанция, във връзка с изложените оплаквания. Обоснован е изводът на съда, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и законосъобразно е спрян с обсъжданата заповед, издадена на основание чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 224, ал. 7 от ЗУТ, от компетентен, съгласно посочена заповед, административен орган.
Неоснователно е и твърдението за неправилно съставен Констативен акт № 7/18.11.2005 г. Данните в него, касаещи собствеността на имота, са взети от разписния лист към плана на селото, поради което и незаконосъобразност на акта, която да води до отменително за заповедта основание, не е налице. Жалбоподателят Д. П. не е посочен като собственик на строежа, а като негов извършител, а К. И. П., към датата на издаването на процесната заповед вече е била придобила собствеността върху имота, съгласно приложения нотариален акт и за нея са последиците по спирането на строежа.
С оглед изложеното, решението на окръжния съд, като правилно и обосновано следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 908/04.12.2007 год., постановено от Варненския окръжен съд, АО, по адм. дело № 223 по описа му за 2006 год., с което е отхвърлена жалбата на К. И. П. и Д. Ж. П. срещу заповед № ДК-09-06/С от 13.01.2006 год. на Началника на РДНСК - гр. В., за спиране изпълнението на строеж: стопанска постройка, намираща се в УПИ ІІІ - 17, кв. 6 по плана на с. Г. К., общ. Вълчи дол, обл. Варна, изграждана без одобрени проекти и разрешение за строеж. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Д. Р. З.Т.