Производство по чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл.160 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано по касационна жалба на „П"ЕООД и "С"ООД няма документи какви точно консултантски услуги и изкопни работи са извършени, които не са конкретизирани и в процесните фактури, а и експертизата не е имала такава задача. Установеното при ревизията, че прекият доставчик "С"ООД само е сключил договор за наем на техника с "Р"ЕООД е останало единственото доказателство за извършването на предмета на спорната фактура. Връзката между фактурираните СМР съгласно акт обр.19 от ревизираното лице на "М. Б." ЕООД през м.09.2004г. и реалното осъществяване на доставката по процесната фактура №328/23.06.2004г. не е доказана. В хода на ревизията е представен акт образец 19 от 07.09.2004г., подписан между "М. Б." ЕООД като инвеститор и ревизираното лице като изпълнител, за изпълнени СМР, в който са посочени изкопни работи на стойност 176лв., които нито като вид нито като обем и стойност могат да се свържат с фактурираните на стойност 25 000лв. без ДДС. Затова и правилно е приложена материално-правната норма на чл.23 ал.2 т.10 ЗКПО по отношение на доставки, за които не е доказано да са извършени реално.

=в частта по ЗДДС, съдът правилно е приел, че при нереалност на фактурираната доставка /по обсъжданата по-горе фактура №328/23.06.2004г./, право на данъчен кредит по фактурата не възниква за получателя. Относно приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС отм. , в конкретния случай, съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че по спорната фактура е извършено плащане по "ДДС – сметка". Съгласно цитирания законов текст, разпоредбата на ал. 4 на чл.65 (с. з.) не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС – сметка" на доставчика най–късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Следователно един от елементите...