Образувано е по касационната жалба на Й. Ф., в качеството й на кмет на Столична община, срещу Решение № 50 от 03.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1851/2012 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт, вкл. и в частта за разноските, и решаване на спора по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „ДИВАС 2010” ЕООД, представлявано от управителя К. И. С., чрез пълномощника си адв.. М., оспорва жалбата и пледира за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът е отменил, като незаконосъобразна, заповед № РД-09-06-55 от 09.02.2012 г., с която е отменена заповед № РД-09-06-35/15.03.2011 г. – и двете, издадени от кмета на Столичната община и е присъдил в полза на жалбоподателя разноски в производството в размер на 1 050 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при нарушение на материалния закон. В конкретния случай не са налице материално-правните предпоставки на чл. 99, т. 2 от АПК. Съгласно посочения текст влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, тъй като не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган да не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Отделно от това, в нарушение на нормата на чл. 103, ал. 1 от АПК в административното производство не е взело участие и не е било уведомено търговското дружество – „ДИВАС 2010” ЕООД, което от своя страна представлява процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а делото – да се реши на базата на събраните доказателства.

І. По делото не се спори, че на 01.03.2011 г. търговското дружество „Дивас 2010” ЕООД, чрез пълномощника му И. М. Х., е депозирало заявление вх. № 7683 от 01.03.2011 г. „ за настъпила промяна в обстоятелствата

„ (л.35) като нов наемател на обекта. Към заявлението са приложени документи, но не и такъв за собственост изискуем, съгласно чл. 25, ал. 2, т. 3 от Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР, или Наредбата), приета с ПМС № 357 от 27.12.2004 г. и публ. в ДВ бр. 2 от 07.01.2005 г.).

ІІ. Въз основа на това заявление е била издадена заповед - № РД-09-06-35 от 15.03.2011 г., подписана от зам. кмета на СО, въз основа на заповед за заместване № РД-15-1254, на осн. чл. 52, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗТ отм. и ново удостоверение № 7683 за обект

бар-клуб „П. Д. – Център” на ул. „Ат. Манчев” № 1 (по нова номерация е № 6 – вж. на л.76), макар че такава необходимост при вписване на промени в наемателя да няма.

ІІІ. Ето защо административният орган, след като е преценил, че в случая е налице съществено нарушение на изискванията за законосъобразност – непълнота в документите, подадени от „Дивас 2010” ЕООД на 01.03.2011 г., е изпратил писмо рег. № 7011-РО-321 от 04.11.2011 г. В отговор на писмото с молба вх. № 8021-РО-938 от 29.11.2011 г. управителят на търговското дружество е представил документи за собственост – нот. акт № 81 от 26.06.2007 г., съгласно който „Т. П. БГ” ЕООД, представлявано от Я. Т. е закупил поземлен имот , целият с площ от 3296 кв. м

, който имот, съгласно действащия регулационен план … представлява имот с пл. № 2591

от кв. 120, 121, 151 и 152 по плана на гр. С., м. „Студентски град” (л.62). С така представеното доказателства заявителят не доказва собственост на наемодателя си „Т. П. БГ” ЕООД върху туристическия обект - бар-клуб „Плаза”, на ул. „Ат. Манчев” № 6. Само по себе си това обстоятелство е ново и е от съществено значение за издаването на акта, а след като страната в административното производство не е представила писмено доказателство за собствеността върху обекта то изводът е, че това доказателство не й е било известно. В подкрепа на този извод е и чл. 1 от приложения по делото договор за наем от 08.02.2010 г. (л.46-49), в който имотът, собственост на „Т. П. БГ” ЕООД е описан ведно с едноетажна сграда със застроена площ от 1067 кв. м. Доказателства за собствеността върху сградата от 1067 кв. м обаче това търговско дружество не представя. Обратното, от представените по делото доказателства е видно, че за сградата е налице акт за частна държавна собственост № 02066 (л.121-122) с предоставени права на управление върху имота на ССО и нот. акт за собственост също на ССО - № 82 от 12.02.2007 г. (л.126).

Съгласно нормата на чл. 99, т. 2 от АПК, на което основание е издадена заповед № РД-09-06-55 от 09.02.2012 г., влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред (какъвто е настоящият случай) - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения административен акт обстоятелства или доказателства са основание за възобновяване на производството по издаването му по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, с оглед изискванията за законосъобразност на акта. В този смисъл е и целта на закона - съобразяване на откритите нови, но съществували към момента на издаване на акта обстоятелства и доказателства, които по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната преписка, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. - да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Изискване на закона е новоразкритите обстоятелства да са съществени, т. е. да са толкова значими и от такова естество, че да се отразяват върху диспозитива на административния акт, като наличието или отсъствието им да е обуславящо за вземането на решение от органа и определящо съдържанието на акта, какъвто е настоящият случай.

ІV. Съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК „Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2-7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.” В случая срокът за възобновяване на адм. производство е спазен. Това е така, тъй като нот. акт, с който се цели удостоверяването на собственост от заявителя, е представен на адм. орган едва на 29.11. 2011 г. с писмо вх. № 8021-РО-938 и в преклузивния тримесечен срок е била отменена заповед № РД-09-06-35 от 15.03.2011 г.

V. Неоснователни са възраженията, че е нарушена разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от АПК. Такова нарушение на процесуалните правила относно участие на жалбоподателя в административното производство не е налице. Съгласно текста административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт. Това са лица, които не са адресати на акта, а в случая „Дивас 2010” ЕООД е пряк адресат на отменения адм. акт, а не трето лице придобило права. Следователно, административният орган няма задължение да уведомява адресата на незаконосъобразния административния акт, а може да пристъпи към отмяната му.

Но в случая жалбоподателят „Дивас 2010” ЕООД е бил и уведомен с писмо рег. № 7011-РО-321 от 04.11.2011 г. (л.11).

Претенцията за разноски на пълномощника на касатора, при този изход на правия спор е основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв.

При така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 50 от 03.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1851/2012 г. от Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на

„

Дивас 2010” ЕООД, представлявано от управителя К. И. С., ЕИК 200984633 срещу Заповед № РД-09-06-55 от 09.02.2012 г. на Кмета на Столична община.

ОСЪЖДА

„

Дивас 2010” ЕООД, ЕИК 200984633, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Пловдивско поле” № 11, вх. 5, офис 22, представлявано от управителя К. И. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична община разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. Х.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ж. П./п/ С. Б.

Г.Х.