Производството по делото е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Скечерс ю ес ей инк.II / SKECHERS USA INC.II/, със съдебен адрес гр. С., ул."Бузлуджа" № 64, подадена чрез представителя на дружеството по индустриална собственост в Б. Т. Д. срещу решение /без №/ от 01.03.2007 г., постановено по адм. д. № 3702/2003 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III"В" състав, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 72/19.05.2003 г. на Председателя на Патентно ведомство в РБългария.
С подробно мотивирани доводи, от които се извлича оплакване за наличието на отменителни основания по чл. 209 т.3 АПК, се иска отмяна на съдебния акт като неправилен с връщане на преписката на Патентно ведомство/ПВ/ за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на закона. Касаторът счита, че по смисъла на чл. 2 ал.1(b) от Общата препоръка на СОИС (WIPO) съдът е компетентен на основание международноправни норми, съставляващи част от вътрешното законодателство и с приоритет пред него, да се произнесе за общоизвестност на дадена марка, но не е упражнил това си правомощие, а неправилно е приел, че само Патентното ведомство е компететният орган в държавата, който да определи марката като общоизвестна. Оспорен е изводът на съда, че марката рег. № 38904 е по-ранна. Поддържа се оплакване, че административният орган не е обсъдил поддържаното в допълнително становище на Скечерс ю ес ей инк.II основание по чл. 11 ал.1 т.6 и т.7 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ за заличаване регистрацията на конкурентната марка, а съдът не е анализирал представените от жалбоподателя доказателства за общоизвестност на притежаваните от Скеречс ю ес ей инк.II словна и фигуративна марки и обстоятелството, че заинтересуваната страна е имала възможност да се осведоми за тяхната международна известност.
Жалбоподателят Скечерс ю ес ей инк.II се представлява от пълномощника Даракчиев и от упълномощен адв.. Б., които поддържат жалбата с подробно мотивирани доводи в представената писмена защита, като претиндират присъждане на разноски.
Процесуалният представител на Патентно ведомство юрисконсулт Дунчев счита жалбата за неоснователна.
О. Х. А. Сабра се представлява от адв.. А., която изразява становище за правилност на съдебния акт.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните оплаквания.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира допустимата, подадена при условията на чл. 210 ал.1 и чл. 211 ал.1 АПК касационна жалба за неоснователна, по следните съображения:
С Решение № 72/19.05.2003 г. на Председателя на Патентно ведомство в РБългария е отхвърлено искането на Скечерс ю ес ей инк.II за заличаване на марка рег. № 38304 -комбинирана, заявена за стоки от клас 25 "облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава" с притежател Х. А. С.. Административният орган, след преценка на събраните в административното производство доказателства е приел, че към датата 23.11.1999 г., когато е заявена марка рег. № 38304 -комбинирана, притежаваните от заявителя марки -словна "Skechers", с приоритет в България от 14.11.2000 г. и комбинирана S, с приоритет в България от 15.11.2000 г., заявени за стоки от клас 25, не са станали общоизвестни на територията на РБългария и не са налице основанията по чл. 26 ал.3 т.1 във вр. с чл. 12 ал.1 и ал.2 т.3 ЗМГО за заличаване на оспорената марка.
Обжалваното решение на първоинстанционният съд за отхвърляне жалбата на Скечерс ю ес ей инк.II срещу Решение № 72/19.05.2003 г. на Председателя на ПВ е мотивирано с изводи за законосъобразност на административния акт. Съдът е приел, че на основание чл. 46 ал.2 ЗМГО/редакция преди изм. ДВ бр. 43/2005 г./,към датата на издаване на обжалваното решение Председателят на ПВ е бил компетентен да се произнесе по заявеното на основание чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост и чл. 26 ал.3 т.1 във вр. с чл. 12 ал.2 т.3 ЗМГО искане за заличаване на марка рег. № 38304, разгледал го е в цялост и не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Материалната законосъобразност на административният акт е обоснована с кредитираните заключения на единичната и на мнозинството от двете тройни съдебно-маркови експертизи, като съдът е заключил, че с представените в административната преписка доказателства жалбоподателят не е установил по безспорен начин, "общоизвестност" на притежаваните от него словна и комбинирана марки по смисъла на § 1 т.3 ДР ЗМГО на територията на страната ни към датата на заявяване за регистрация на оспорената марка, като дефинираното в тази норма понятие е обвързано от разпоредбата на чл. 6 bis от Парижката конвенция.
Върховният административен съд, Седмо отделение, в съответствие с правомощията си по чл. 218 ал.2 АПК намира обжалваното решение за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът е приел приложимост на актуалните към датата на издаването на Решение № 72/19.05.2003 г. на ПВ правни норми от ЗМГО. Макар и да е с приоритет от 23.11.1999 г., марка рег. № 38304 е регистрирана на 19.06.2000 г. при действието и при условията на ЗМГО, съгласно § 2 ДР ЗМГО, поради което позоваването в писмената защита на касатора на разпоредби от ЗТМПО е некоректно и неоснователно.
От съвкупния анализ на представените в административната преписка писмени доказателства и заключенията на съдебно-марковите експертизи съдът е формирал съответни на материалния закон правни изводи за законосъобразност на административния акт, които се споделят от настоящия касационен състав. Заключенията на съдебно-марковите експертизи са базирани на изследване и обсъждане годността на представените доказателства да установят общоизвестност на притежаваните от Скечерс ю ес ей инк.II марки. Като е кредитирал тези заключения, съдът е основал извода си на същите доказателства, макар и изрично да не ги е изброил и поотделно да не е анализирал годността им за целите, за които са представени, с което не е допуснал заявеното от касатора съществено процесуално нарушение.Поддържаното от Скечерс ю ес ей инк.II твърдение за общоизвестност на притежаваните от него марки-словна и комбинирана, правилно е подведено под разпоредбата на чл. 12 ал.2 т.3 във вр. с ал.1 т.1 ЗМГО, тъй като същата изрично предписва общоизвестността на марката да се преценява за територията на РБългария. Определянето на марка рег. №38304 като по-ранна е в съответствие с извода за недоказана общоизвестност на марките на жалбоподателя на територията на РБългария към датата на заявяване на конкурентната марка.
Вярно е даденото от решаващият съд тълкуване на дефиницията по § 1 т.3 ДР ЗМГО като съдържаща изискванията на чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Не намира опора в законовите норми становището на представителя на Скечерс ю ес ей инк.II, че в тази норма от международния акт е вложено по-широко съдържание на понятието "общоизвестна марка" в смисъл на световно известна, а не само на територията на страната, в която се иска закрилата й. Съгласно определението по § 1 т.3 ДР ЗМГО "общоизвестна марка" е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Между двете правни норми няма противопоставяне и разпоредбата от международния акт не разкрива по-широко тълкуване на понятието "общоизвестност на марката" в сравнение с нормата от вътрешното право. Всъщност, чл. 6 bis от Парижката конвенция не дефинира понятието "общоизвестна марка", а препраща към " компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт", признавайки й правото да "смята"/ преценява/ за всеобщо известна марката, ползвана от лицето-страна по Парижката конвенция, като на това право съответства задължението за служебно или по искане на заинтересувания да забрани употребата на друга марка, която се използва за идентични или подобни артикули и възпроизвежда, имитира или подвежда притежаваната от лицето-страна по конвенцията, с което може да доведе до заблуда по същата. В тази връзка неоснователно се поддържа, че на основание чл. 6 bis от Парижката конвенция съдът е овластен да замести Патентното ведомство в преценката му за общоизвестност на притежаваните от него словна и комбинирана марка. Със ЗМГО Патентното ведомство е определено като единствено компетентен властнически орган в РБългария в областта на марките и географските означения, т. е. ПВ е "компетентната в страна на употребата власт" по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция. Именно на този орган е възложена процедурата по чл. 26 ЗМГО за заличаване на регистрирана марка, от което следва, че това е и единственият орган, който може да прави преценката за общоизвестност на марката при определянето й като по-ранна по смисъла на чл. 12 ал.1 т.1 ЗМГО и то в границите на неговата териториална юрисдикция-територията на българската държава. С такива административни правомощия съдът не разполага, съдът упражнява съдебен контрол за законосъобразност на издадените на основание чл. 26 ал.1 ЗМГО индивидуални административни актове, но предвид естеството на урежданите в ЗМГО правоотношения и забраната по чл. 173 ал.2 АПК не може да измести специализираният административен орган Патентно ведомство във функциите му по заличаване на незаконосъобразно регистрирана марка. Обстоятелството, че в случая съдът е стигнал до същия извод за недоказана общоизвестност на притежаваните от касатора марки към датата на заявяване на конкурентната марка, не разкрива неправилно приложена разпоредба на чл. 6 bis от Парижката конвенция или неупражняване на възложени му от нея правомощия. Неотносимо към настоящето производство е позоваването на чл. 50а ал.2 т.2 ЗМГО, тъй като Софийският градски съд има правомощие да се произнесе по общоизвестността на дадена марка само в исково производство, но не и в административно производство по обжалване на акт, издаден от ПВ. С представеното в касационното производство решение, постановено по гр. д.№ 1702/2006 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдено с решение по т. д. № 561/2007 г. на ВКС е признато за установено по отношение на Х. А. С., че Скечерс ю ес ей инк.II е носител на авторските права върху дизайна на логото, под което се разпространяват спортните обувки SKECHERS. Това решение може да бъде основание за заявяване на ново искане за заличаване на конкурентната марка, но не променя изхода на настоящия спор, т. к. не касае релевантния за административния спор извод за общоизвестност на марките, притежавани от касатора.
Като е сравнил заявеното от Скечерс ю ес ей инк.II искане със съдържанието на административния акт, съдът правилно е приел, че Председателят на ПВ се е произнесъл по цялото искане на заявителя, основано изрично на чл. 26 ал.3 във вр. с чл. 12 ал.1 и ал.2 т.3 и § 1 т.3 ДР ЗМГО. Допълнителната молба от 02.09.2002 г. по същество е отговор на възражението от 03.04.2002 г., дадено от притежателя на марка рег. № 38304 Х. А. С. и с нея са представени допълнителни доказателства в подкрепа на поддържаната общоизвестност на марките Skechers по заявеното първоначално основание. Поставеният в т.4 от тази молба въпрос за "недобросъвестността на регистрацията и безпримерното нахалство да представиш за своя чужда марка" не обективира допълване на искането с нови основания по чл. 11 ал.1 т.6 и 7 ЗМГО за заличаване марката на Сабра, поради което правилно Председателят на ПВ е преценявал основателността на искането само през призмата на чл. 12 ал.1 и ал.2 т.3 ЗМГО.
Решението е обосновано, подкрепено от събраните по делото доказателства и предвид изложеното по-горе не разкрива основания по чл. 209 т.3 АПК за отмяна, поради което касационната жалба се явява неоснователна. При този изход на спора не следва да се присъждат в полза на касатора поисканите от процесуалните му представители съдебни разноски.
Така мотивиран, Върховният административен съд, Седмо отделение, на основание чл. 221 ал.2 АПК РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение /без №/ от 01.03.2007 г., постановено по адм. д. № 3702/2003 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III"В" състав, с което е отхвърлена жалбата на Скечерс ю ес ей инк.II / SKECHERS USA INC.II/, със съдебен адрес гр. С., ул."Бузлуджа" № 64 срещу Решение № 72/19.05.2003 г. на Председателя на Патентно ведомство в РБългария. Касационното решение е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Т. В. Е.З.