О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133

гр.София, 04. 02. 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 218/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. (П.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 476 от 09. 11. 2015 г. по гр. д.№ 582/ 2015 г. С него, след като е отменено в обжалваната по въззивен ред част решение на Врачански районен съд по гр. д.№ 391/ 2015 г., П. е осъдена да заплати на М. П. Н. на основание чл. 2 ЗОДОВ сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 39/ 2012 г. на Окръжен съд - Монтана, със законната лихва върху тази сума от 10. 10. 2012 г. до окончателното й изплащане. В частта, в която искът е уважен до размер 5 000 лв, първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК П. повдига следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроси: процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд при уважаване на иск по чл. 2 ЗОДОВ да посочи всички установени обстоятелства във връзка с подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди и да изложи мотиви за значението на тези обстоятелства относно размера на...