чл. 2 ЗОДОВ

Нормативен текст

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;

8. (нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен;

9. (нова - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.



Решение №43/27.01.2026 по гр. д. №2992/2025 на ВКС, ГК, IV г.о., докладвано от съдия Ерик Василев
Критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение
Отговор на повдигнатия материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, е даден в т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с което се приема, че при определянето на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези...
чл. 290 ГПК чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Решение №38/22.01.2026 по гр. д. №689/2025 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Преценка на размера на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване
ВКС не констатира да е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, респ. решението в обжалваната му част да е недопустимо. Доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, имащо за предмет обезщетението за неимуществени вреди, не могат да бъдат споделени. Въззивният...
чл. 290 ГПК чл. 201, ал. 1 НК
Определение №146/14.01.2026 по ч.гр.д. №4950/2025 на ВКС, ГК, IV г.о.
чл. 274, ал. 3 ГПК (обжалване на определенията) чл. 130 ГПК
Решение №771/19.12.2025 по гр. д. №1925/2025 на ВКС, ГК, IV г.о., докладвано от съдия Веска Райчева
Обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и приложение на принципа на справедливостта
Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган за действия, извършени...
чл. 290 ГПК чл. 52 ЗЗД