Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две

касационни жалби: на зам. директор Дирекция "ОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП, Б. В. и на "Фулмак 70" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., чрез адв. В. К. срещу решението от 02. 12. 2008 г. по адм. д. № 1728/2008 г. на Административен съд - Варна, ІV състав.

В жалбата на зам. директор на Дирекция "ОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП се поддържа неправилност на решението само в частта, в която дружеството е осъдено да заплати юристконсултско възнаграждение в полза на НАП, а не на Дирекция "ОУИ" Варна.

За тази част от решението този касатор счита, че след като той е бил страна в съдебното производство, то и в негова полза следва да се присъдят съдебните разноски. Позовава се на чл. 6, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, според който държавните органи, разпоредители с бюджетни кредити се определят от МС, а според ал. 3 на същия, разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен се определят от министъра на финансите, каквито са определени със заповед на МФ, сред които са и Дирекциите "ОУИ". Моли в тази част решението да се отмени.

Касационната жалба на "Фулмак 70" ЕООД се отнася до изцяло отхвърлената му жалба срещу обжалвания РА, с който на дружеството не е признато упражненото право на ДК. Изложил е съображения за неправилност на извода на съда за липса на реални доставки. Счита, че само липсата на преносително свидетелство, придружаващо тютюневите изделия при транспортирането им от доставчика до получателя не е основание за отказване на ДК.

По отношение изгубените данъчни документи счита, че съдът неправилно е приел, че е приложим редът на чл. 93 ЗДДС отм. , а не на сега действащия текст на ЗДДС - чл. 112,...