Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение от 11. 12. 2007 г., постановено по адм. дело № 04254/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „а” състав, с което е отменен РА № 10000492/26. 05. 2006 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. К., потвърден с решение № 1559/18. 07. 2006 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит на „Е. М.” ООД – с. Б., О. Д. преди регистрацията на дружеството за налични активи в размер на 3 409, 72 лв. за данъчен период 01. 10. 2003 г. – 31. 10. 2003 г. (непрецизен е диспозитива на съда в частта за признаване правото на приспадане на данъчен кредит ,

тъй като това право ако са налице законовите предпоставки за възникването му се приспада от самото регистрирано лице и не е необходима съдебна намеса за това и затова съдът след преценка за законосъобразност на ревизионния акт отменя същия изцяло или частично или отхвърля жалбата и не е в правомощията му да признава правото на приспадане на данъчен кредит с отделен диспозитив, както е направено в случая). От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се твърди, че съдът е направил неправилна интерпретация на закона и доказателствата по делото. Подробно са повторени констатациите на ревизионния акт и начина, по който е протекла ревизията, въпреки, че контрола който извършва касационната съдебна инстанция е на съдебното решение. Според касатора ако описът не е съставен и подаден в посочените от закона срокове, поради което данъчният кредит не се признава, без значение, че към датата на регистрацията има налични активи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА № 10000492/26. 05. 2006 г. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от гл. юриск. Испиридонова по съображения, изложени в представената писмена защита, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Е. М.” ООД – с. Б., О. Д. чрез процесуалния си представител адв.. К. моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да се потвърди по съображения, изложени в представената писмена защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а постановеното решение като правилно да се остави в сила, тъй като съдът правилно е приложил и тълкувал чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС, като срокът за подаване на регистрационния опис е в полза на данъчния субект и може да бъде подаден преди датата на регистрацията.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, както и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отмени РА № 10000492/26. 05. 2006 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит на „Е. М.” ООД – с. Б., О. Д. преди регистрацията на дружеството за налични активи в размер на 3 409, 72 лв. за данъчен период 01. 10. 2003 г. – 31. 10. 2003 г., Софийски градски съд е приел, че към заявлението за регистрация по ЗДДС с вх. № 46/24. 01. 2003 г. е приложен и опис на наличните активи към дата 14. 01. 2003 г., а самата регистрация е извършена на 27. 01. 2003 г. Прието е от съда, че установеният в закона срок за подаване на регистрационния опис е в полза на данъчния субект, като в тази връзка е цитирал и практика на ВАС, І отделение. Изложени са мотиви от съда с оглед възражението на органа по приходите за възможно разпореждане с активите от ревизираното лице, като то е прието за неоснователно, тъй като по време на ревизията е могло да се извърши проверка дали такова разпореждане е извършено. Обжалваното решение е неправилно постановено.

Съдът правилно е приел, че подадения опис на наличните активи за регистрация по ЗДДС е подаден на 14. 01. 2003 г.,поради което не е нарушено изискването за срока на подаването, като в тази връзка се е позовал на константна съдебна практика на ВАС, І отделение. Видно обаче от доказателствата по делото не е налице разминаване в датата на заявлението за регистрация и представянето на описа на наличните активи, тъй като те съвпадат – 14. 01. 2003 г. Но дори да се приеме, че е налице разминаване в датите – 14. 01. 2003 г. и 24. 01. 2003 г., то правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС.

В ревизионния акт обаче органът по приходите е приел, че отказа за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 и сл. от ЗДДС е и на друго основание – правото на признаване на посоченото материално право е упражнено през месец октомври 2003 г., а регистрацията на дружеството по ЗДДС е извършена на 27. 01. 2003 г. Съдът въобще не се е съобразил с тази констатация. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС в предишната редакция в ДВ., бр. 153/1998 г. превиждаше упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи преди регистрацията да се извършва в първия данъчен период след регистрацията по ЗДДС. С изменението на тази правна норма – ДВ., бр. 102/2000 г. законодателят не фиксира определен срок за упражняване на това право, като е упоменал само, че това право се упражнява през данъчен период след регистрацията по ЗДДС. Данъчните норми като такива от публичен характер са императивни и не могат да се тълкуват стеснително или разширително, а според точния им разум. Неопределянето на срок в чл. 69, ал. 1 ЗДДС не означава упражняването на материалното право на приспадане на данъчен кредит да се упражнява без времево ограничение след датата на регистрация. Нефиксирането на срок в чл. 69, ал. 1 ЗДДС има своята логика, тъй като в чл. 67, ал. 1 ЗДДС, която е специалната норма за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е посочен срок и това е данъчния период, в който е осчетоводена фактурата, дебитното известие или митническата декларация или в един от трите следващи данъчни периоди. В процесния случай не се спори, че правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи е упражнено едва през м. октомври 2003 г., а регистрацията на ответника по касационната жалба е извършена през месец януари 2003 г., т. е. 9 месеца след регистрацията. При това положение правилно органите по приходите са приели, че не са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, защото упражняването на материалното право на приспадане на данъчен кредит е след установените в закона срокове – чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 1 ЗДДС.

Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на СГС е постановено при нарушение на материалния закон, уреждащ правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди регистрацията – ЗДДС, поради което е налице отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, като жалбата на „Е. М.” ООД срещу РА № 10000492/26. 05. 2006 г. в обжалваната му част бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи в размер на 244, 60 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 11. 12. 2007 г., постановено по адм. дело № 04254/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „а” и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на „Е. М.” ООД – с. Б., О. Д. срещу РА № 10000492/26. 05. 2006 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД – гр. К., потвърден с решение № 1559/18. 07. 2006 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит на „Е. М.” ООД – с. Б., О. Д. преди регистрацията на дружеството за налични активи в размер на 3 409, 72 лв. за данъчен период 01. 10. 2003 г. – 31. 10. 2003 г. ОСЪЖДА

Е. М.” ООД – с. Б., О. Д. да заплати на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП 244, 60 лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ И. А.а

С.А.