Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на служител с юридическо образование Р.В, в качеството й на процесуален представител на зам. министъра на образованието и науката срещу решение № 2187 от 14. 11. 2019 г. по адм. дело № 3181 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна. С него по жалба на Сдружение "Институт по медиация и извънсъдебно разрешаване на спорове"-Варна е отменена негова заповед № РД09-1145 от 04. 07. 2018 г., издадена на основание чл. 236, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 232, ал. 3 и чл. 233, т. 1 и т. 2 от Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването. Не претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - Сдружение "Институт по медиация и извънсъдебно разрешаване на спорова"-Варна оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК чрез процесуалния представител адв.Г.К.П присъждане на съдебни разноски, като представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № РД09-1145 от 04. 07. 2018 г. на зам. министъра на образованието и науката, издадена на основание чл. 236, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 232, ал. 3 и чл. 233, т. 1 и т. 2 от ЗПУО. Със заповедта по повод подадено заявление вх.№ 09-96 от 16. 04. 2018 г. от заявителя "Институт по медиация и извънсъдебно решаване на спорове" е отказано одобряването и вписване в информационния регистър по чл. 229, ал. 1 от ЗПУП на 12 програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, съгласно Приложение към нея. Програмите са както следва: 1. Обучение по медиация; 2. Надграждащо обучение "медиация в образованието"; 3. Модел за успешна работа с ромски деца и родители; 4. Повишаване мотивацията за работа на учителите; 5. Новият учител в клас - трудности и предизвикателства; 6. Превенция на проблемното поведение в училище. Работа с трудни поведения; 7. Формиране на умения за ефективно общуване в образователната среда; 8. Увеличаване на ефективността на процеса на обучение в мултикултурна среда; 9. Справяне със стреса и напрежението на работното място, разрешаване на конфликти и овладяване на гнева; 10. Промени в ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) в съответствие с Регламент EU 2016/679 Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и прилагането в образователната институция; 11. Възрастови кризи при децата. Ефективни подходи от страна на педагогическите специалисти и 12. Емоционалната интелигентност - основа за успешна професионална реализация, ефективна комуникация и превенция на агресията.
В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата обстановка по повод издаването на оспорената заповед, а именно подаването на заявлението от посочения заявител Сдружението чрез куриер, посочване на 12 програми с прилагане към всяка една от тях на документи (за описание на материално-техническите и информационни ресурси, списък на обучителите с приложени професионални автобиографии и документи за образованието и квалификацията им, декларации от тях за съгласие, както и по три референции за всеки от тях), представяне на документ, удостоверяващ прилагането на сертифицирана система за управление на качеството, описане на вътрешната система за управление на качеството, както и на документ за заплатена такса за разглеждане на заявлението и извършване на оценка на програмите. Съдът е посочил и разглеждането на заявлението от държавен експерт от дирекция "Квалификация и кариерно развитие" чрез съставяне в съответствие с нормативните изисквания на 1 брой карта за проверка с 2 части. В тях в табличен вид експертът е отразил констатациите с "да" и "не". Това процесно заявление с картите в две части е разгледано на заседание на Комисията за одобряване на програмите за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, определена със заповед на министъра, изменяна и допълвана, създадена като специализирано обслужващо звено. При това е осъществен доклад от държавния експерт и е съставен е протокол № 5 от 05. 06. 2018 г., с Приложения към него. В Приложение № 3, т. 4 е посочен заявителя и внесените от него 12 броя програми, за които е направено предложение да се издаде отказ. В резултат на развилото се административно производство е издадена оспорената заповед.
В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил подробно и правни съображения, като е счел, че жалбата е допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес. П. са и аргументите му по повод преценката му за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. За да се обоснове е проследил производството по реда на чл. 229 и сл. от ЗПУО, като е посочил кои лица могат да представят и подават заявление за одобрение и вписване в регистъра на Програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. По повод съдържанието на чл. 238, ал. 1 от ЗПУО, според която разпоредба министърът на образованието и науката отказва да одобри програмата за обучение при конкретно посочените в нея хипотези, а именно не са представени всички документи по чл. 231; представените документи са непълни или не са в определените вид и форма, и не са спазени изискванията на чл. чл. 232, 233 и 234 от ЗПУО, съдът е изложил своите конкретни съображения. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, като мотивите му по повод отказа по т. 1 от него за четири от програмите (1., 2., 9., 10.), са, че "целите им не били насочени към развиване на компетентностите, определени в професионалните профили на педагогическите специалности, което представлява неспазване на изискването на чл. 232, ал. 3 от ЗПУО". Според тази разпоредба целите на програмата трябва да бъдат насочени към развиване на компетентностите, определени в професионалните профили на педагогическите специалисти. По отношение на тази част е счел, че отказът пресъздава текста, като е подходено формално и неправилно, понеже липсва посочване на конкретни факти и обстоятелства, които административният орган е възприел за установени и въз основа на които е направил крайния си извод. По изложените в първоинстанционната жалба доводи е счел, че тя е основателна в тази й част, като се е позовал на целите, посочени от заявителя във формулярите за тези четири програми и насочеността на всяка една от тях към всички педагогически специалности. Съдът е счел също, че в заповедта и протокола от 05. 06. 2018 г. не са взети предвид компетентностите, които следва да имат отделните видове педагогически специалисти. Обобщеният извод по т. 1 от заповедта е, че липсват конкретност на преценката на целите на всяко от четирите програма и съпоставка с конкретните компетентности, определени в професионалните профили на педагогическите специалисти.
По повод на т. 2 от заповедта, конкретизирана в подточки 2. 1 до 2. 11 вкл., съдът е приел, че жалбата е основателна по повод неправилно приетото от административния орган, че обучителите в 11 от програмите не отговарят на изискването да притежават висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и професионална квалификация, която да отговаря на целите на програмата, както и професионален опит, свързан с целите на програмата, придобит в практиката или в провеждането на обучението. Позовал се е поименно на приложения към заявлението списък на обучители, с професионални автобиографии за всеки от тях и документи за образованията и квалификациите, както и притежаваните от тях референции. Освен това по делото не се установява, ако е имало несъответствия в представените документи, да е приложена процедурата по чл. 235, ал. 2 от ЗПУО, с което би се улеснила както преценката на административния орган, но би се формирала аргументираност на отказа му. Според съда е налице противоречие в мотивите на същия да не се одобрят 11 от предложените програми, понеже за част от обучителите се приема че нямат професионална квалификация, а за друга, че липсва професионален опит, като липсват конкретни мотиви, няма анализ на представените документи, и как е направен извод за отсъствие на нормативните изисквания. Последният аргумент е, че в акта няма отграничение на двете хипотези на чл. 233, т. 2 от ЗПУО, цитиран от административния орган относно изискването за професионален опит, свързан с целите на програмата, придобит в практиката или в провеждането на обучения, след като той се е позовал на неговата липса.
По тези съображения е прието, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 -неспазване на установената форма, т. 3 - съществени нарушения на административнопроизводствените правила и т. 4 - противоречие на материалноправните разпоредби, за да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед на зам. министъра на образованието и науката.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК споделя изложените от административния съд съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Следва да се посочи, че касационната жалба съдържа фактически твърдения относно спорът по т. 2, с посочените подточки относно професионалната квалификация и професионален опит на обучителите, поименно, които не са предмет на касационен контрол. На такъв контрол подлежи съдебното решение, като в изпълнение на чл. 218 от АПК, след като следи служебно за приложението на материалния закон, касационната инстанция намира, че изводът на административния съд за нарушаването на същия при постановяване на оспорения административен акт е правилен. Този акт не съдържа конкретни мотиви, като такива не могат да се изведат и от протокола на Комисията от заседанието на 05. 06. 2018 г. (стр. 56), в изпълнение на ТР № 16/31. 03. 1975 г. на ОСГКВС. Неточно е другото касационно възражение относно прилагането на чл. 235, ал. 2 от ЗПУО, понеже позоваването на тази разпоредба от страна на съда е с оглед събиране на годни доказателства при провеждане на административното производство. Дори да се приеме, че приложимостта на чл. 235, ал. 2 от ЗПУО е само по повод преценка на заявленията в производството по реда на чл. 229 и сл. от ЗПУО, то няма пречка административния орган да приложи общите правила, а именно тези уредени в АПК и конкретно тези, уредени в чл. 35 и чл. 36 от кодекса. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят направените в касационното производство съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 550. 00 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, и списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2187 от 14. 11. 2019 г. по адм. дело № 3181 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката да заплати на Сдружение "Институт по медиация и извънсъдебно разрешаване на спорове"-Варна сумата 550. 00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.