Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.К, [населено място], [жилищен адрес] срещу Решение №1765 от 23. 10. 2019 г. на Административен съд, гр. Б., по административно дело №530/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Калчев срещу Заповед №769з-19 от 06. 03. 2019 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Б., с която на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 140, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е отказана регистрацията на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525 Д“, с регистрационен [рег. номер на МПС] . І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – И.К, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и счита, с оглед на доказателствата за първата регистрация на процесния автомобил и удостоверението от изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за неправилен извода на съда за законосъобразност на постановения отказ. При установената регистрация на автомобила с номер на рамата, идентичен с номера на рамата на първата регистрация в страната, счита отказа и съдебното решение за постановени и в нарушение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства (Директива 1999/37).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. К.Б, Адвокатска колегия, гр. Х..

2. Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Б., не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключени за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока о чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 03. 08. 2018 г. И.К сключва договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „БВМ“, модел „525 Д“, регистрационен [рег. номер на МПС], с номер на рама WBANJ51040B429867.

2. На 06. 08. 2018 г. г-н Калчев подава заявление за промяна на регистрацията на превозно средство с регистрационен [рег. номер на МПС], Към заявлението прилага договор за покупко-продажба и свидетелство за регистрация №008072574.

3. На 06. 08. 2018 г. е извършена проверка на превозното средство, която не установява по несъмнен начин идентификационния номер на рамата на автомобила.

4. На 08. 08. 2018 г. е изготвена експертна справка №18-161 установяваща, че оригиналният номер на рамата на лек автомобил марка „БВМ“, модел „525 Д“, регистрационен [рег. номер на МПС], с номер на рама WBANJ51040B429867, е заличен и променен. Установен е оригиналният номер на рамата WBANJ710X0B514854.

5. На 09. 08. 2018 г. превозното средство е предадено доброволно на полицейски орган в П. Р управление – гр. Б..

6. На 27. 11. 2018 г. прокурор в Районна прокуратура, гр. Б., отказва образуването на досъдебно наказателно производство във връзка с процесния автомобил.

7. На 13. 02. 2019 г. полицейски орган в Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в Министерството на вътрешните работи уведомява директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Б., че след проверка в системата за регистрация на моторни превозни средства е установено, че за лек автомобил с номер на рама WBANJ710X0B514854 е издаден документ за регистрация №А. и регистрационни табели C. на 31. 08. 2004 г. в гр. В., с регистриран собственик фирма „Ieio Pachera Lorella E. C.“ с адрес Via Don Carlo Steeb 23. Рама WBANJ51040B429867 принадлежи на лек автомобил, марка „BMV“, регистрационни табели E., последен регистриран собственик г-жа Bitella M., адрес [адрес]. Автомобилът е снет от регистрация на 27. 05. 2016 г. поради изнасянето му за България. Свидетелството за регистрация на този автомобил е №А. от 22. 04. 2015 г.

8. На 06. 03. 2019 г., със Заповед №769з-19, издадена на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 140, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Б., отказва на г-н Калчев регистрация на лек автомобил марка „БВМ“, модел „525 Д“, регистрационен [рег. номер на МПС], с номер на рама WBANJ51040B429867 поради интервенция на идентификационния номер и липса на документи за собственост на автомобил с номер на рама WBANJ710X0B514854.

9. В хода на съдебното производство органът представя: 1.) договор от 27. 05. 2016 г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „БВМ“, модел „525 Д“ със страни М. Бителла и „ИП Ауто“ ЕООД; 2.) удостоверение №А. от 05. 10. 2017 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което удостоверява, че превозно средство с номер на рама WBANJ51040B429867 отговаря на техническите изисквания на Наредба №Н-3 от 18. 02. 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство (Наредба №Н-3); 4.) удостоверение №3112402 от 30. 06. 2016 г. на името на „ИП Ауто“ ЕООД; 5.) протокол от 18. 07. 2018 г. за преглед за техническа изправност; 6.) протокол №20 от 26. 07. 2017 г. на комисия в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Р.; 7.) заявление за първоначална регистрация на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“, рама WBANJ51040B429867, собственик „ИП Ауто“ ЕООД; 8.) писмено становище, в което сочи, че на 04. 10. 2018 г. регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като собственикът в двумесечен срок не е регистрирал превозното средство. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила.

Приема, че отказът е и материално законосъобразен. С оглед на изискванията на чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба №І-45 от 24. 03. 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №І-45) в документа за придобиване на собствеността на превозното средство следва да се съдържат данни за поставения от производителя идентификационен номер и марката на превозното средство. В случая е налице несъответствие между отразените в документите идентификационни данни с тези на представеното за преглед превозно средство.

Приема, че не са налице и изискванията на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и чл. 7 от Наредба №І-45 във вр. с чл. 3 от Наредба №8121з-1 от 02. 01. 2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство (Наредба №8121з-1).

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед поради липсата на една от двете кумулативни предпоставки на чл. 143, ал. 1 ЗДвП за регистрацията на превозното средство и отхвърля жалбата. V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно..

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите на касатора в подкрепа на твърдените пороци са свързани с тълкуването и прилагането на закона и с обосноваността на фактическите изводи на съда. Доводи в подкрепа на твърдения порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Спорът по делото е налице ли са предпоставките на чл. 143, ал. 1 ЗДвП за регистрация на процесния автомобил на името на касатора.

Безспорно е, с оглед на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, че пътното превозно средство се регистрира на името на собственика по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Безспорно е също, че по смисъла на §5, т. 61 ЗДвП идентификационен номер на превозното средство е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането.

Изискванията са кумулативни и липсата на което и да е от тях е основание за отказ от регистрация.

Видно от доказателствата по делото касаторът притежава документ за собственост на лек автомобил марка „БВМ“, модел „525 Д“, регистрационен [рег. номер на МПС], с номер на рама WBANJ51040B429867, но установеният на рамата на представения за преглед автомобил е WBANJ710X0B514854. Следователно, както обосновано приема първоинстанционният съд касаторът не се легитимира с надлежен документ за собственост на представения за преглед автомобил, тъй като е налице разминаване между номера на рамата по документи и на автомобила.

Що се отнася до доводите на касатора във връзка с удостоверение №А. от 05. 10. 2017 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, следва да се посочи, че то е издадено след проведена процедура по реда на чл. 36 и 37 от Наредба №Н-3. Процедурата по чл. 36 и 37 от Наредба №Н-3 е за издаване на удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство. Съгласно посоченото в образеца на удостоверението – чл. 37, ал. 4 от Наредба №Н-3, когато данните, записани в документа за регистрацията на пътното превозно средство, се различават от тези след извършване на изменението в конструкцията, в съответната позиция се попълват старите данни, като се задраскват, а до тях се попълват данните след извършеното изменение на конструкцията. Видно от приложеното по делото удостоверение извършена е промяна в конструкцията на процесния автомобил като е увеличена масата на автомобила, обема и мощността на двигателя му. Именно тези настъпили промени процесното удостоверение удостоверява, че са допустими и не е необходимо допълнително одобряване за промяна на регистрацията. Но това удостоверение не удостоверява по задължителен за компетентните органи по регистрация на автомобила начин идентификационния номер на рамата. В удостоверението идентификационния номер на рамата е посочен по представените документи за собственост.

С оглед на горното доводът на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неправилна преценка на представеното удостоверение е неоснователен.

Неоснователен е и доводът му за неправилност на решението поради неприлагане от съда на Директива 1999/37. Вярно е, че съгласно член 4 от Директива 1999/37 свидетелството за регистрация, издадено от държава членка, се признава от другите държави членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава членка. Но в случая не става въпрос за непризнаване на издадено в друга държава членка свидетелство за регистрация, а за установено несъответствие между декларирания по свидетелството идентификационен номер на рама и установеният действителен идентификационен номер на рамата на процесния автомобил.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Поради това решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1765 от 23. 10. 2019 г. на Административен съд, гр. Б., по административно дело №530/2019 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.