Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С.Г от [населено място] против решение на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 13. 2 от протокол № 2 от заседанието и проведено на 28. 01. 2020 год., с което след проведено гласуване СК на ВСС е взела решение „не назначава“ С.Г на длъжност „съдия“ в Апелативен съд Пловдив.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и нищожност на оспореното от него решение на СК на ВСС, поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че това е трети отказ съдийската колегия да го назначи на длъжност „съдия“ в Апелативен съд Пловдив, което противоречи на влезли в сила съдебни решения по адм. д. № 8108/2018 год. и по адм. д. № 1418/2019 год. Иска отмяна на атакувания акт или прогласяване на неговата нищожност.

О. С колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрк.. Д изразява становище за неоснователност на оспорването и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и доказателствата по делото приема следното:

Жалбата е постъпила в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ, подадена е от надлежна страна, поради което се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С решение по т. 7 от протокол № 3/21. 01. 2016 год. Висшият съдебен съвет е обявил конкурс за първоначално назначаване и заемане на 4 свободни длъжности за „съдия” в апелативните съдилища, измежду които и 1 бройка за длъжността „съдия” в Апелативен съд - Пловдив. Решението е обнародвано в ДВ бр. 8 от 29. 01. 2016 год. и вестник „Новинар” на същата дата. На основание чл....