Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Държавна агенция „Електронно управление“ София, срещу решение № 2331/29. 04. 2020 г. постановено по административно дело № 13737/2019 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което съдът е отхвърлил жалбата на агенцията срещу решение № ФК-2019-199/19. 11. 2019 г. на директор на Дирекция „Добро управление“ в Министерски съвет, като ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“, с което на Държавна агенция „Електронно управление“ е наложена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по сключени договори с изпълнители „Асап“ ЕООД, „Теза“ ЕООД и „Ню Харайзънс“ ЕООД и е осъдена агенцията да заплати на УО разноските по делото.

Касаторът счита, че оспорваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди че с оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. и т. 5 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП, както и с оглед предмета на обществената поръчка правилно възложителя е определил критерии за подбор които не са в противоречие с посочените законови норми. Изискванията на възложителя относно професионалната компетентност по съответната обособена позиция са поставени именно съобразно изискванията на закона, където не се съдържат ограничения за броя и вида на изискванията, които могат да бъдат поставени. Счита, че в конкретния случай възложителят не е включил критерии свързани с изискването за доказване обем на изпълнени идентични или сходни дейности от лектора, а за установяване наличието на необходимия опит в преподаването.

По отношение заложеното изискване за заложеното изискване за общ професионален опит на експертите по всяка от обособените позиции от минимум 5 години, се твърди, че то не противоречи на ЗОП, тъй като цели да гарантира, че съответния лектор ще има достатъчно опит в съответната област....