Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. П. при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ и от „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу Решение № 2219 от 05. 11. 2019 г. по адм. дело № 3066/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в съответните му части.

Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, обжалва решението в отменителната му част по отношение на 5 бр. фактури подробно описани в касационната жалба с начислено ДДС в общ размер на 9 527, 12 лв. и лихви – 4 133, 28 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че по отношение на посочените 5 бр. фактури в съдебно заседание са представени единствено незаверени фотокопия, като съдът неправилно е кредитирал същите. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на ревизионния акт, в съответната му част. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. - „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, не взема становище по касационната жалба.

„Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, обжалва решението частично, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния ревизионен акт, по отношение на установени задължения по ЗДДС в общ размер на 44 141, 65 лв., прилежащи лихви в размер на 12 565, 29 лв. и лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 195, 18 лв.. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в касационната жалба иска отмяната на решението в обжалваната му част, както и отмяна на издадения РА. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/ - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Рашева, изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив и за частична основателност на касационната жалба на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество, касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. П., при ЦУ на НАП е основателна, а касационната жалба на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/ е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд /АС/ - Пловдив е бил РА № Р - 16001617007985-091-001/26. 06. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 553/21. 09. 2018 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, с който на Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/ за данъчни периоди 2012 г. – 2016 г. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за довнасяне в общ размер на 217 040, 54 лв., ведно с прилежаща лихва в размер на 94 995, 65 лв., в следствие на непризнат данъчен кредит, допълнително начислен ДДС и деклариран и невнесен или внесен със закъснение ДДС.

АС – Пловдив е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

Съдът е достигнал до извод за частична материална незаконосъобразност на РА. Изложил е мотиви, че в проведеното съдебно производство от синдика на дружеството са представени оригинални екземпляри на първични счетоводни документи /данъчни фактури/, които съдържат реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, предвид което, независимо от късното им представяне следва да се приеме надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Прието е, че е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 133 904, 34 лева.

По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 25 626, 64 лв. за данъчен период м. 04. 2014 г. по първичен счетоводен документ протокол № 308/08. 04. 2014 г. за извършена покупка на недвижим имот на публична продан, извършена от ЧСИ Тасева за недвижим имот – земя и сграда в с. К., общ. Балчик, е прието, че също е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, с оглед на което незаконосъобразно е отказано правото на приспадане.

Във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Астера I“ ЕАД, „Зита“ ООД, „Ай ви сейлингс“ ООД и „ТМТ – Елком“ ООД, съдът е изложил мотиви, че както в хода на ревизията, при извършени насрещни проверки на доставчиците, така и в проведеното съдебно производство са представени проформа фактури, или фактури с получател различен от жалбоподателя, които документи не представляват данъчни документи с реквизити по чл. 71, т. 1 и чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка са е прието, че данъчно задълженото лице не се е справило с разпределената му доказателствена тежест и не е доказало наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит.

По отношение на декларирания и невнесен данък за д. п. м. 09. 2016 г. в размер на 23 420, 25 лв. във връзка с извършена продажба на недвижим имот от „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД на „Еврофууд груп“ ЕООД, обявена за недействителна, съдът е приел, че приходните органи законосъобразно са определили данъка. Възражението на дружеството за двукратно вменяване на едно и също задължение е отхвърлено, като са изложени мотиви, че в случая е налице единствено промяна на титула на принудително събиране, както и периодът на дължимост. Във връзка с направеното искане за задължаване на компетентните органи по приходите да разгледат подаденото заявление по чл. 126 от ЗДДС, АС – Пловдив е приел, че уведомяването на компетентната териториална дирекция на НАП е извършено след издаване на обжалвания РА и по естеството си представлява самостоятелна административна услуга, като при евентуално анулиране на издадените данъчни документи, в последствие може да се заяви претенция за връщане на недължимо платен ДДС.

Административният съд е приел, че правилно е начислено и допълнително ДДС в размер на 1 713, 31 лв., за данъчни периоди м. 10. 2014 г., м. м. 01, 07, 08, 09, 10 и 11. 2015 г. и м. 09. 2016 г. във връзка с декларирани в системата VIES доставки на услуги от холандското дружество BOOKING.COM B.V. в общ размер на 4 380 евро.

По делото са приети основно и две допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза. В представените заключения, вещото лице е дало подробни отговори на поставените въпроси в писмен и табличен вид.

В заключение съдът е изложил мотиви, че обжалвания РА е незаконосъобразен в частта му на непризнат данъчен кредит в общ размер на 159 530, 98 лева. като преизчислени лихвите с калкулатор в страницата на НАП възлизат на 62 620, 13 лева. В останалата част по отношение на определените задължения за ДДС за внасяне в размер на 57 509, 56 лв., както и прилежащите лихви 32 375, 52 лв. обжалваният РА е приет за законосъобразен. Присъдени са разноски и на двете страни по компенсация.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП:

Подадената жалба е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Съгласно ал. 2 от същия член, фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя. В разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС е посочено, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. При анализа на цитираните разпоредби, може да се направи извод че, за да бъде надлежно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която да отговаря на изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. По делото не е спорно, че в хода на ревизията първични счетоводни документи не са представени, като при съдебното оспорване от страна на синдика на дружеството са представени фактури в оригинал и дубликат /копия на фактури/. В конкретния случай обаче, при анализ на представените в съдебно заседание доказателства, първоинстанционният съд неправилно е приел, че всички фактури са представени в оригинал. Видно от т. 1 от заключението на вещото лице по извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л. 4464/, подробно посочените 5 броя фактури са представени под формата на копие или дубликат. По делото не са представени оригинали на процесните фактури, с оглед на което административния съд неправилно е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит е законосъобразно упражнено. В тази връзка следва да се цитира и разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС, съгласно която, при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си. В конкретния случай от страна на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /несъстоятелност/ не е направено твърдение за изгубване, унищожаване или кражба на оригиналите на фактурите, както и няма данни да подадено уведомление до компетентната ТД на НАП. С оглед на изложеното следва да се приеме, че правото на приспадане на ДДС, по тези пет броя фактури, е законосъобразно отказано от органите на приходната администрация поради липса на представени първични счетоводни документи в оригинал. В тази връзка първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено в тази му част.

По касационната жалба на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/:

Подадената касационна жалба е неоснователна. В обжалваната част, решението е правилно постановено и не страда от пороците изложени в касационната жалба. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания РА. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон.

В касационната жалба се излагат доводи единствено по отношение установените задължения за ДДС за м. 08 и м. 09. 2016 г. в размер на 23 420, 25 лв. и лихви в размер на 195, 18 лв. В хода на ревизията е констатирано, че в дневниците за продажба на дружеството през д. п. м. 09. 2016 г. са отразени фактура № 1/09. 08. 2016 г. с получател по нея „Еврофууд груп“ ЕООД с данъчна основа 2 500 лв. и ДДС – 500 лв., както и протокол № 1/09. 08. 2016 г. за самоначисляване на ДДС в размер на 22 920, 25 лв. Така посоченото ДДС в общ размер на 23 420, 25 лв. не е внесен от дружеството, с оглед на което на основание чл. 85 от ЗДДС е вменено като задължение в РА.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че данъкът е начислен два пъти. Твърденията на дружеството, че не дължи нито главницата, нито лихвата към нея, тъй като сделката е прогласена за нищожна са неоснователни. В конкретния случай, данъкът е начислен на основание чл. 85 от ЗДДС, съгласно който данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. По делото няма данни данъчно задълженото лице да е предприело каквито и да било действия начисленият ДДС да бъде сторниран след прогласяването на сделката за нищожна и докато дружеството е било все още регистрирано по ЗДДС. Такива действия са предприети едва след издаване на обжалвания РА, с оглед на което органите на приходната администрация правилно са вменили като задължение на дружеството в РА, сумата от 23 420, 25 деклариран, но невнесен ДДС. Следва да се споделят изводите на съда, че подаването на уведомление по чл. 126, ал. 6 от ЗДДС представлява самостоятелна административна услуга за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения по смисъла на чл. 88 от ДОПК. Тази услуга няма пречка да бъде заявена повторно от данъчно задълженото лице, като при евентуално анулиране на издадените първични данъчни документи, може да се заяви претенция за връщане на недължимо платено ДДС. Правилно административният съд не е кредитирал и заключението на вещото лице в тази му част, тъй като видно от приложената справка за задължения на жалбоподателя към 26. 06. 2018 г., данъчното задължение за внасяне в размер на 23 420, 25 лв. е вменено само за данъчен период м. 09. 2016 г., а за несвоевременното му деклариране е начислена лихва от 195, 18 лв. за периода от 15. 09. 2016 г. до 14. 10. 2016 г.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА № Р - 16001617007985-091-001/26. 06. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 553/21. 09. 2018 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта на отказано право на данъчен кредит по пет броя фактури /подробно описани в касационната жалба/ с доставчици „И. С“ ООД, „Пауърмарк“ ЕООД, „Онли“ ЕООД, „Сатурн и ко 2003“ ООД и ЕТ „Кегалек – Е.А“ с начислено ДДС в общ размер на 9 527, 12 лв. и лихви в общ размер на 4 133, 28 лева.

При този изход на спора, основателна е претенцията за присъждане на разноски на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП. Тъй като решението е обжалвано в отменителната част единствено по отношение на 5 бр. фактури с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 660, 40 лв. /главница и лихви/ то спрямо определения материален интерес, дължимите разноски за касационната инстанция се определят на 170, 85 лева.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2219 от 05. 11. 2019 г., постановено по адм. д. № 3066/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен РА № Р - 16001617007985-091-001/26. 06. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 553/21. 09. 2018 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта на отказано право на данъчен кредит по ф-ри № 667/19. 12. 2012 г. издадена от „Ите сервиз“ ООД; № 5200049243/03. 09. 2013 г. издадена от „Пауърмарк“ ЕООД; № 151/25. 10. 2013 г. издадена от „Онли“ ЕООД; № 706/28. 03. 2014 г. издадена от „Сатурн и Ко 2003“ ООД и № 9376/23. 06. 2014 г. издадена от ЕТ „Кегалек – Е.А“ с начислено ДДС в общ размер на 9 527, 12 лв. и лихви за забава – 4 133, 28 лева. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 202352479, срещу РА № Р-16001617007985-091-001/26. 06. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 553/21. 09. 2018 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта на отказано право на данъчен кредит по ф-ри № 667/19. 12. 2012 г. издадена от „Ите сервиз“ ООД; № 5200049243/03. 09. 2013 г. издадена от „Пауърмарк“ ЕООД; № 151/25. 10. 2013 г. издадена от „Онли“ ЕООД; № 706/28. 03. 2014 г. издадена от „Сатурн и Ко 2003“ ООД и № 9376/23. 06. 2014 г. издадена от ЕТ „Кегалек – Е.А“ с начислено ДДС в общ размер на 9 527, 12 лв. и лихви за забава – 4 133, 28 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2219 от 05. 11. 2019 г., постановено по адм. д. № 3066/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата му част

ОСЪЖДА „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 202352479, със седалище и адрес на управление: област П., община Р., с. М., ул. „Здравец“ № 17, представлявано от Г.Г – синдик, да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 170, 85 /сто и седемдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски в касационното производството.

Решението е окончателно.