Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., гр. Д., ул. „М. Г“ №12 срещу Решение №345 от 15. 08. 2019 г. на Административен съд, гр. Д., постановено по административно дело №317/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Т. Т“ ООД, седалище и адрес на управление гр. К., ул. „А. Си“ №48 срещу Заповед №357з-826 от 25. 04. 2019 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., с която му е отказано възстановяването на идентификационен номер на полуремарке, марка „Вилкокс“, регистрационен [рег. номер на МПС], с идентификационен номер на рама по документи SA9601752XW088192. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото като сочи, че мястото на поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство е на рамата, но този номер не е набит, а е бил закрепен с четири нита чрез табелка върху рамата, като не е установен, поради липса на табелката. Сочи, че рамата е основното място за производителя, на което да постави табелката, поради което всички останали места, на които чрез залепяне на стикери, заваряване или по друг начин е поставен идентификационният номер не могат да бъдат приети за автентични. Табелката на процесното ремарке е алуминиева и не може да корозира, както сочи вещото лице.

Сочи, че заличеният идентификационен номер не може да се възстанови по смисъла на чл. 6 от Наредба №8121з-1 от 02. 01. 2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство (Наредба №8121з-1) като ирелевантни са причините за заличаването. С оглед на чл. 5 от Наредба №8121з-1 не са налице хипотези, при които въз основа на вторични белези може да се възстанови идентификационен номер. Детайлът, върху който е закрепен държавният контролен номер, е сменяем елемент, а самоизтеглящият се нит с щемпел „КАТ №3“ държи контролния номер към подложката.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт М.Ж.

2. Ответникът по касационната жалба – „Т. Т“ ООД, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно, като съдът се е позовал на заключението на приетата по делото съдебна експертиза, изводът на която е на основата на документите и оглед на процесното превозно средство. Излага фактите по делото. Доводът на касатора за невъзможност да се възстанови идентификационният номер само по документи счита за противоречащ на §2, т. 8 от Наредба №І-45 от 24. 03. 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №І-45).

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д.Х, Адвокатска колегия, гр. Д..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимост на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. „Т. Т“ ЕООД е собственик на полуремарке марка „Вилкокс“, модел 601752, с регистрационен номер ТХ7048ЕХ и регистрационен талон №003552624 от 16. 02. 2009 г.

2. На 24. 03. 2018 г., със Заповед №18-0819-000735, на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) по отношение на полуремаркето е приложена принудителна административна мярка – „временно спиране от движение, поради техническа неизправност“ до отстраняване на неизправността.

3. На 17. 04. 2018 г. „Т. Т“ ООД подава заявление за пускане в движение на полуремарке „Вилкокс“, модел 601752, регистрационен номер ТХ7048ЕХ, с регистрационен талон №003552624 от 16. 02. 2009 г. и идентификационен номер по документи на рама SA9601752XW088192.

4. На 30. 05. 2018 г. е извършен оглед на превозното средство от комисия, която установява липса на набит номер на рамата и на идентификационна табелка с данни за идентификационния номер на рамата на превозното средство. В предната част на надлъжната греда са установени четири симетрично разположени отвора, в единият от които е наличен част от скрепителен елемент – нит, а на регистрационната табела – стандартен нит №3, отговарящ на посочения в регистрационния талон.

5. На 13. 07. 2018 г. прокурор в Районна прокуратура – Каварна прекратява прокурорска преписка №526/2018 г. и отказва да образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) по отношение на полуремарке марка „Вилкокс“, модел 601752, с регистрационен номер ТХ7048ЕХ.

6. На 02. 10. 2018 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция ва Министерството на вътрешните работи отказва да пускане в движение полуремарке марка „Вилкокс“, модел 601752, с регистрационен номер ТХ7048ЕХ.

7. Отказът е обжалван от „Т. Т“ ООД и по жалбата е образувано административно дело №736/2018 г., на Административен съд, гр. Д., което с определение от 18. 02. 2019 г. е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 144 АПК.

8. На 27. 03. 2019 г. „Т. Т“ ООД подава молба за възстановяване на идентификационен номер на полуремарке марка „Вилкокс“, модел 601752, с регистрационен номер ТХ7048ЕХ. В заявлението е посочено, че при първоначалната регистрация на полуремаркето през 2007 г. идентификационният му номер е установен на намираща се на полуремаркето метална табела, която в хода на експлоатацията е паднала.

9. На 03. 04. 2019 г., комисията по моторните превозни средства в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., извършва оглед на превозното средство и установява „неустановено автентично съдържание на номер рама“, посочен в регистрационния талон на превозното средство.

10. На 18. 04. 2019 г. експерт сектор „Научно-техническа лаборатория“ в областната дирекция установя, че поставен от производителя номер на рамата не е установен, като липсва и табелка или стикер с данни за номера на рамата.

11. На 25. 04. 2019 г., със Заповед №357з-826, издадена на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с ал. 6 ЗДвП директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., отказва възстановяване на идентификационния номер на полуремарке марка „Вилкокс“, модел 601752, с регистрационен номер ТХ7048ЕХ, с регистрационен талон №003552624 от 16. 02. 2009 г.

12. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебно-техническа експертиза, която установява, че при регистрацията през 2009 г., табелата с идентификационния номер е поставена от оторизирана фирма, не са налице данни за интервенция върху оригиналните нитове на регистрационните табели, като е налице оригинален самоизтеглящ се нит с щемпел „КАТ“. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразна.

Органът се е позовал на разпоредбата на чл. 6 от Наредба №8121з-І, но макар да липсва табелка с номера от доказателствата по делото безспорно се установява автентичното съдържание на идентификационния номер. Вещото лице установява, че на произвежданите до 2000 г. ремаркета идентификационният номер е поставян само върху метална пластина, като процесното ремарке е произведено преди 2000 г. с оглед на първоначалната му регистрацията на 01. 09. 1999 г. При регистрацията на 16. 03. 2009 г. идентификационният номер е вписан в свидетелството въз основа на представените от собственика документи – договор за покупко-продажба, митническа декларация, фактура. Поставеният регистрационен номер от контролните органи е наличен, поради което необосновани са съмненията на органа за идентичността на процесния автомобил с отразения в документацията.

Съдът приема, с оглед на разпоредбата на §7 от Наредба №І-45 и на установеното от вещото лице, че в случая органът не е следвало да изисква идентификационен номер, тъй като поставеният от производителя не отговаря на изискванията на БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030.

Приема, че от датата на спиране на превозното средство - 24. 03. 2018 г., с оглед на чл. 40, ал. 2 от Наредба №І-45, регистрационните табели не са снемани, поради което е налице хипотезата на чл. 5, т. 2 от Наредба №8121з-1.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касатора в подкрепа на твърдените два порока на обжалваното съдебно решение са свързани с преценката на съда на липсата на поставен чрез набиване идентификационен номер на рамата на процесното превозно средство и невъзможността липсата да бъде заместена от „вторични допълнителни идентификационни белези“.

Преди всичко следва да се посочи, че на процесното превозно средство не се извършва първоначална регистрация, а органът е сезиран с искане за пускането му в движение след приложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение поради техническа неизправност“. Както приема и първоинстанционният съд в тази хипотеза, с оглед на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба №І-45, временно спряното от движение моторно превозно средство се пуска в движение след отстраняване на причината, поради която е било спряно, и извършване на преглед за техническа изправност. Прегледът за техническа изправност при спряно поради техническа неизправност превозно средство не е регламентиран от законодателя като съдържание, но когато при него се констатира, че задължителната табела на производителя с идентификационния номер или самият идентификационен номер не се установяват на превозното средство, органът е длъжен да установи причината за това и с оглед на резултата да предприеме съответните действия.

В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че при първоначалната регистрация на полуремаркето то очевидно не е имало поставен на шасито, рамата или на друг подобен елемент идентификационен номер чрез щамповане или набиване. Очевидно е също, с оглед на следите от четири броя симетрични отвори с диаметър 4 мм, част от метален закрепващ винт и парче метал, както и с оглед на извършената от националния орган регистрация, че превозното средство е имало поставена задължителна табела на производителя, която с оглед на експлоатацията – става въпрос за полуремарке, и при отчитане на годината на първата регистрация – 1999 г., е претърпяла повреда.

Горното изисква от органа да установи идентификационният номер. Разпоредбата на чл. 6 от Наредба №8121з-1, на която органът се позовава, не поставя изискване за начина на установяване на автентичния номер. Това, което разпоредбата изисква е автентичният номер да бъде установен. Установяването на номера е предпоставка за неговото възстановяването, но установяването може да стане не само чрез химическо въздействие върху съществуващия, но подправен или заличен номер, поставен чрез набиване върху рамата, но и чрез цялостна преценка на всички релевантни и годни за установяване на номера доказателства.

В случая, както правилно приема и първоинстанционният съд, наличието на множество други доказателства, в т. ч. безспорният факт на регистрацията на превозното средство, извършена преди десет години – на 16. 03. 2009 г. от компетентния държавен орган, документите, установяващи дата на първа регистрация 01. 09. 1999 г., идентификационен номер, номер на шаси, митнически и продажни документи, регистрационните табели на превозното средство, носещи щемпела на КАТ и поставени от оторизирано лице, не са премахвани, не са ценени в съвкупност от органа.

Вярно е, че поставеният на шасито, рамата или друг подобен елемент идентификационен код чрез набиване или щамповане е най-сигурното доказателство за идентификация на превозното средство, но в хипотези като настоящата, когато първо, очевидно и при първоначалната регистрация не е имало поставен по този начин идентификационен номер, а номерът е бил поставен на задължителната табела на производителя, и второ, е налице повреден идентификационен номер, установяването на автентичния номер, ако съществуват други, достатъчно надеждни източни на информация за номера, следва да бъде установен чрез тях и възстановен. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден подправен, заличен или повреден номер установяването следва да бъде направено.

Тълкуването на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, на който се позовава касаторът в касационната жалба, установява по безспорен начин, че първо, не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Второ, ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният – превозното средство се регистрира. Следва да се посочи, че семантичното тълкуване на употребеното от законодателя понятие „установен автентичният“ значи изнамерен, открит, доказан, посочен, констатиран, установен истинският, действителният, неподправен, несъмнен номер – Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 1009 и 17. И трето – законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер. Що се отнася до позоваването на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба №І-45 и на чл. 6 от Наредба №8121з-І, следва да се посочи, че те не правят нищо друго освен да повторят установеното в закона по друг начин. Защото чл. 7, ал. 1 от Наредба №І-45 установява само, че не се регистрира превозно средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, което е повторение на установеното в чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Повторение на установеното в закона, с оглед на предмета на наредбата, е и съдържанието на чл. 6 от Наредба №8121з-І, което установява забрана за възстановяване на идентификационен номер, чието автентично съдържание не е установено.

С оглед на горното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че факти като процесните осъществяват състава на чл. 5, т. 2 от Наредба №8121з-1. Що се отнася да приетата за приложима от съда разпоредба на §7 от Наредба №45-І, следва да се посочи, че съгласно чл. 5, ал. 5 от ЗНС (ЗАКОН ЗЗД НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ) нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само когато са въведени и издадени в превод на български език и при спазване на изискванията на чл. 57 от ЗНС (ЗАКОН ЗЗД НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ). Отделно от факта, че тази законова разпоредба, при липса на яснота за съдържанието на понятието „въведен“ стандарт, не може да направи общозадължимо правило за поведение акт, който не е надлежно обнародван (факта, че посочените български стандарти вероятно са съответни на международни такива не променя извода). Двата стандарта са и част от дадената в §2, т. 9 от Наредба №І-45 дефиниция на идентификационен номер, независимо от наличието на такава в §6, т. 61 ЗДвП. По този начин от една страна, законодателят въвежда задължение за съобразяване с двата стандарта, а от друга – допуща изключение от това задължение, но и в двата случая съдържанието на стандартите е неустановено, тъй като не е публично достъпно, в т. ч. и за съда. При тази законова регламентация задължение на органа е да докаже, че процесният идентификационен номер отговаря на изискванията на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030, поради което по отношение на него е неприложимо изключението на §7 от Наредба №І-45. Такова доказване в случая органът не е направил.

С оглед на горното, както правилно приема и първоинстанционният съд отказът на органа да възстанови идентификационния номер на процесното превозно средство е незаконосъобразен. Първоинстанционното съдебно решение като правилно следва да бъде оставен ов сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатора, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 200, 00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 03. 09. 2019 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №345 от 15. 08. 2019 г. на Административен съд, гр. Д., постановено по административно дело №317/2019 г.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., гр. Д., ул. „М. Г“ №12 да заплати на „Т. Т“ ООД, седалище и адрес на управление гр. К., ул. „А. Си“ №48 200, 00 (двеста) лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.