Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 210/18. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 316/2019 г. на Административен съд – Сливен, с което е отменена негова Заповед за налагане на "Лабиринт 59" ООД, гр. С. на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-235- 0401986/09. 07. 2019г. запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект – козметично студио, находящ се в гр. П., ул. „България“ № 33 и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите на съда не кореспондират с установените релевантни обстоятелства по време на извършената в обекта проверка, в резултат на която е установено, че дружеството е осъществило нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н- 18/13. 12. 2006 г. на МФ като не е съхранявало паспорт на ФУ в козметичното студио. Счита, че неправилно решаващият състав е преценил, че в заповедта липсват мотиви относно продължителността на срока и целта на налагането на ПАМ. Сочи, че същата е наложена с превантивна цел за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - " Лабиринт 59" ООД, гр. С. не изразява становище по основателността й.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на оспорването първостепенният съд е приел, че при извършена проверка на 03. 07. 2019г. в обект – козметично студио, стопанисван от „ Лабиринт 59“ ООД е констатирано, че търговецът на съхранява в него паспорт на фискалното устройство. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н- 18/13. 12. 2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС и като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б “д“ ЗДДС за налагане на ПАМ.

Първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издаден от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но при неспазване на законоустановената форма, в противоречие с материалния закон и в колизия с целта на закона. Това заключение е обосновано с липсата на изложени конкретни мотиви относно продължителността на срока, за който е наложена ПАМ. Решаващият състав е посочил, че не споделя изложените от органа по приходите мотиви относно продължителността на срока, според които непредставянето на паспорта на ФУ в момента на проверката води до негативни последици за фиска. Според констатациите в протокола за извършена проверка на органите по приходите, продажбите в обекта се отчитат, тъй като установената касова наличност съответства на отчетената от ФУ.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13. 12. 2006 г. ") предвижда, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ.

В частност между страните не е спорно по делото, че на 03. 07. 2019 г. при извършената му проверка, "Лабиринт 59" ООД не е съхранявало в търговския обект паспорта на ФУ.Сременно, не е установено, че са налице изключенията по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 от Наредба Н-18/13. 12. 2006г. Както основателно поддържа касаторът, неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13. 12. 2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС, но по отношение на запечатването на обекта и забраната на достъпа до него, органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които той ги определя. В конкретния случай правилно съдът е приел, че срокът на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Съображенията, че неизпълнението на задължение за съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта и вида му, са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка № АА 0401986/03. 07. 2019 г., в който са отразени отчетената по ФУ и по каса наличност. Изложените от органа по приходите съображения за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. Ето защо, като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210/18. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 316/2019 г. на Административен съд – Сливен. Решението не подлежи на обжалване.