Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
С решение № 5918 от 14. 10. 2019 г., постановено по адм. д. № 12111/2017 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на ЕТ „Д.Х – 2003“, ЕИК 101643089, срещу Ревизионен акт № Р-22002216005717-091-001/20. 06. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1564/04. 10. 2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП - София, с който на търговеца са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 49 293, 02 лв. и са начислени лихви в размер на 19 390, 58 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Корд 71“ ЕООД, „Кристалхим“ ООД, „Кристал химия трейд“ ЕООД, „Венвел груп строй“ ЕООД и „К.Ц.А. строй“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ „Д.Х – 2003“, представляван от адв.. Т, в която се сочи, че решението на административния съд е необосновано отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за наличие на безспорни доказателства, обективиращи реалността на доставките, като се описва и механизмът на получаване на горивото. Позовава се на практика на СЕС и заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, чрез своя процесуален представител в открито съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 615 лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че...