Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Старата къща – ЕС“ ООД, представено от адв. Н.А, срещу решение № 348/10. 02. 2020г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1323 по описа за 2018 г. в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001617007013-091-001/20.-02. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив – относно представляващото имплицитно отхвърляне на оспорването определяне на намалени размери на публичните задължения. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Доводите му са, че прогласяването на нищожността на предходен РА със същия предмет се прегражда правомощието на органите по приходите за установяване на публичните задължения с нов акт, дори да не е изтекъл срокът по чл. 109 ДОПК. Аргументира се с позоваване на разпоредбите на чл. 160, ал. 3 ДОПК, за да обоснове теза, че и при прогласяване на нищожност на РА съдът действа като инстанция по същество и затова е неприложимо правилото на чл. 173 АПК за изпращане на преписката на приходната администрация след обявяване на нищожността на акта. Иска отмяна на обжалваната част от решението и прогласяване на нищожността или отмяната на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на „Старата къща - ЕС“ ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 126 748. 36 лева и за...