Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - В. Т, срещу решение № 15 от 21. 02. 2020 г., постановено по адм. д. № 529/2019 г. по описа на Административен съд - В. Т, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-04000418005809-091-001/20. 05. 2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В.То, потвърден с Решение № 113/19. 08. 2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - В.То при ЦУ на НАП, с който на С.С по реда на чл. 122 във вр. с чл. 124а ДОПК за периода от 01. 01. 2012 г. до 30. 11. 2012 г. са определени авансови вноски за ДОО в размер на 822, 36 лв., авансови вноски за ЗО в размер на 369, 60 лв. и лихви върху авансовите вноски за ДОО и ЗО в общ размер на 870, 25 лв. Решението се обжалва и в частта, в която съдът е осъдил Дирекция „ОДОП“ – В.То да заплати разноски по делото в размер на 92, 40 лв.

Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е пряко обвързано с момента на подаване на декларацията от задължените лица или от момента, в който лицата е следвало да я подадат. Счита, че при постановяване на решението, съдебният състав не е преценил правилно посочените обстоятелства и по-конкретно вида и съответно срока, в който следва да се подаде декларация, а оттам необосновано е постановил, че възможността на органите на НАП...