Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

С решение № 2162 от 28. 03. 2019 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. дело № 9602/2018 г. е изменен ревизионен акт № Р-22220517004521-091-001 от 28. 02. 2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение №749/31. 05. 2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения по ЗДДФЛ за 2011 г.; 2012 г.; 2013 г.; 2014 г. и 2015 г. Основното решение е поправено с решение № 5459 за поправка на очевидна неточност, постановено по адм. дело № 9602/2018 г., като са посочени изрично размерите на задълженията - главница и лихви по години. Страните са останали недоволни от постановения съдебен акт и го обжалват в срок.

М.С обжалва основното решение в частта, с която РА по отношение на установените задължения за 2014 г. и за 2015 г. не е съобразен със заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ. По отношение на определените размери на задълженията за 2014 г. и 2015 г. се обжалва и решение № 5459 от 02. 09. 2019 г. за поправка на очевидна неточност в решение № 2162 от 28. 03. 2019 г., постановено по адм. дело № 9602/2018 г., по описа на АССГ. Решаващият състав е приел, че задълженията на лицето по ЗДДФЛ следва да се определят съобразно изготвеното заключение на ССчЕ, посочил е установените от експерта размери, но в диспозитива е вписал определените данъци според основното заключение на експертизата. Това е в противоречие с изложените мотиви в съдебния акт. Иска отмяна на първоинстанционното решение и решението за поправка в оспорената му част, съобразно установените задължения в допълнителното заключение....