Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил против решение № 34 / 06. 02. 2020 г. по адм. дело № 493 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 20 от Закон за хората с увреждания (ЗХУ), чл. 12 от Закон за личната помощ (ЗЛП) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Г.З, от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Чрез адв.. З от АК – Кюстендил представя подробен отговор на касационната жалба, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя и писмени бележки.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 34 / 06. 02. 2020 г. по адм. дело № 493 / 2019 г. Административен съд – Кюстендил е отменил по жалба на Г.З, от [населено място]направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19013802 / 09. 09. 2019 г., издадено от и. д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, потвърдено с решение № 10 – РД06 – 0011 / 27. 09. 2019 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил и е изпратил преписката на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. Решението е правилно.
По делото е установено, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил е бил сезиран със заявление-декларация от Г.З, в качеството й на лице с увреждания.
Случаят е бил възложен на служител от специализирания отдел и същият е осъществил личен контакт със заявителката в нейния дом, провел е интервю с нея и е отразил данните в надлежен формуляр по чл. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания (приета от Министерския съвет на основание чл. 22, ал. 3 ЗХУ).
Специализираният отдел към Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил е провел заседание на което е била изготвена индивидуалната оценка на потребностите на Г.З.
С оспореното Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 19013802 / 09. 09. 2019 г., издадено от и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Кюстендил, на осн. Чл. 25, ал. 2 от Закон за хората с увреждания са определени 135 броя часове месечно за лична помощ, при срок на валидност на направлението до 05. 09. 2024 г. Органът е мотивирал издадения административен акт със заключенията в индивидуалната оценка на потребностите на заявителката Захариева.
От приложените към административната преписка ЕР № 1162 / 28. 07. 1997 г. на ТЕЛК - обща, е видно, че на заявителката е била определена първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено при диагноза: [диагноза].
Налице са данни, сочещи за негодност за всякакъв вид труд и самообслужване в битово отношение поради тежките двигателни нарушения с невъзможност за самостоятелно придвижване, дихателни нарушения, артериална хипертония и налагащо се непрекъснато заместително лечение.
Съдът е приел съдебно-медицинска експертиза, която установява, че Г.З е в задоволително общо състояние, контактна и адекватна, с пълен обем на движения на очните ябълки във всички посоки, със социално адекватен слух и непостоянна дисфагия. Същата е с невъзможна подохка, долна вяла парапареза – тежка степен с възможност за повдигане на краката в рамките на леглото до 10 градуса; невъзможност за самостоятелно изправяне, сядане и обръщане в леглото, като за преместване се ползва оборудване – пациента лифтер /хамак/, съотв. за извеждане навън - микробус с инвалидна платформа; хипотония и хипотрофия на дисталната мускулатура на горните крайници с настъпваща умора при натоварване и с бавно възстановяване; намалена мускулна сила при пълен юмручен и върхов захват; използване на горните крайници в умерена степен; оточни подбедрици с трофични промени, деформирани стъпала с екстензорна контрактура в глезенните стави, вътрешно ротирани; персистиращи гълтателни и дихателни нарушения със затруднено дишане, налагащо кислородотерапия, във връзка с която се ползва портативен кислороден концентратор, както и уред за определяне и мониторинг на кислородната сатурация – пулсов оксиметър; тазоворезервоарни смущения с незадръжка на урина.
Изводите на вещото лице са за тежка степен на инвалидизация и засягане на жизненоважни функции – гълтане и дишане, вследствие на което същата не може да изпълнява ежедневни битови дейности самостоятелно, не може да поддържа кислородната апаратура и не може да прилага назначената по схема парентерална терапия извън определените часове за личен асистент.
В случаите когато Захариева е изпадала в остра дихателна недостатъчност тя не може сама да приведе в действие апарата за изследване на кислородната сатурация, както и кислородния концентратор, поради което се нуждае от постоянно наблюдение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания (Методиката) конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за лицето с увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от приложение № 2, а именно полученият общ брой точки се умножава по коефициент от 1, 235. Правилно административният съд е приел, че са приложени неточно материалноправните разпоредби.
Съгласно т. 7. 3 от утвърдения формуляр – приложение № 2 към Методиката, към която препраща разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката, общият брой точки е сбор от получените точки по 4. 1, 4. 2, 4. 3, 4. 4, 5. 1, 5. 2 и 5. 3 от същия формуляр. Анализирайки относимите части от формуляра съобразно медицинските документи по делото и съдебно - медицинската експертиза, съдът обосновано е констатирал несъответствие на отправните точки с обективното състояние на заявителката. Такова несъответствие касае оценката на показателите по част 4. 1 - Двигателното функциониране на оспорващата и конкретно 4. 1.1- способност за самостоятелно и осъзнато използване на ръцете за отваряне и затваряне на врата, за пускане и спиране на чешма; по част 4. 2 – Самообслужване и конкретно 4. 2.1 - способност за самостоятелно миене на части от тялото, 4. 2.4 - способност за самостоятелно сервиране на храната и 4. 2.6 - способност за самостоятелно ставане и лягане за сън; по част 4. 3 – Ориентация и самозащита и конкретно 4. 3.2 – способност за самостоятелно и осъзнато искане на помощ, както и за съобщаване за наличието на проблеми.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 2 ЗХУ направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа се издават въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Индивидуална оценка на потребностите е комплексна и съобразно чл. 20 ЗХУ изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.
Обосновано в случая съдът е приел, че се касае за тежка степен на инвалидизация на оспорващата със засягане на жизненоважни функции, вследствие на което самостоятелното й обслужване в ежедневието е невъзможно, а нуждата от постоянно наблюдение и грижи е перманентна. При установената степен на тотална зависимост определените 135 часа месечно, съответстващи на около четири часа и половина дневно не отразяват адекватно нуждата й от "лична помощ" съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите по чл. 2 и чл. 4 от ЗХУ и чл. 2 от ЗЛП.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 / 06. 02. 2020 г. по адм. дело № 493 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил. РЕШЕНИЕТО е окончателно.