Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“, Агенцията) срещу Решение № 7752/09. 12. 2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 10632/2019 г. и по частна жалба на К.Д срещу Определение № 585/22. 01. 2020 г. на АССГ постановено по адм. дело № 10632/2019 г.

С обжалваното Решение № 7752/09. 12. 2019 г. е отменена Заповед № ДН-00-1/18. 01. 2018 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото.

С обжалваното Определение № 585/22. 01. 2020 г. е оставена без уважение молбата на К.Д за изменение на Решение № 7752/09. 12. 2019 г. на АССГ постановено по адм. дело № 10632/2019 г. в частта за разноските.

В касационната жалба касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че мотивите на съда са противоречиви и погрешни – съдът е намерил за безспорно доказано наличието на част от описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е приел, че дори и за едно от тях би могло да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение и едновременно с това е сметнал, че след като дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е наложил наказанието въз основа на всички извършени нарушения, то същите следвало да бъдат доказани в цялост, като в противен случай заповедта следвало да бъде отменена, тъй като волята на ДНО била да наложи подобно наказание само, защото били извършени всички описани в заповедта нарушения. Счита, че изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на нарушението, изразяващо се в неупражнен контрол при провеждането на изпитите за водачи на моторни превозни средства (МПС) и на нарушението изразяващо се в неизпълнение на вътрешнослужебен акт, предписващ уведомяване на съответната окръжна прокуратура при установени нарушения по чл. 148, ал. 10, т. 6 и т. 7 и чл. 148б, ал. 1, т. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) за неправилни. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата срещу Заповед № ДН-00-1/18. 01. 2018 г. да се отхвърли. Съображения за уважаване на касационната жалба са изложени в съдебно заседание и в писмени бележки, като се преповтаря изложеното в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк.. И и служител с юридическо образование Куцарова.

Ответникът по касация – К.Д оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

В частната жалба частният жалбоподател излага съображения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че не е налице предвидената в чл. 78, ал. 5 ГПК предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение – същото е в размер на 700 лева и не е прекомерно като абсолютна величина, от една страна, а от друга – то съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Сочи се, че доводите на съда в обратен смисъл са бланкетни и общи, без отчитане на предмета на делото – осем броя дисциплинарни нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед в обем от 14 страници. Отделно сочи, че присъдените с решението разноски в размер на 300 лева са определени от съда дори в по-нисък размер от минимално определения на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи и, че съдът не е изложил мотиви в съдебното решение за основателност на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като ако го е считал за основателно, е следвало да изложи такива. В съдебното решение било посочено, че с оглед изхода на спора сторените от жалбоподателя разноски (а не част от тях) следва да му бъдат присъдени. Моли обжалваното определение да се отмени и да се измени решението по адм. дело № 10632/2019 г. на АССГ, в частта за разноските, като се присъди техния пълен размер от 700 лв. съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Ответникът по частната жалба – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли частната жалба да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото им съдът намира следното: По касационната жалба:

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № ДН-00-1/18. 01. 2018 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 108 и чл. 91, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и чл. 2, ал. 4, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) (към настоящия момент отменен с ПМС № 57 от 2. 04. 2020 г., обн., ДВ, бр. 33 от 7. 04. 2020 г., в сила от 8. 05. 2020 г.) на К.Д – на длъжност началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – София към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИА „АА“, ранг I мл. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта подробно са описани следните дисциплинарни нарушения:

1. Служителят лошо е изпълнил Заповед № РД-01-945/15. 04. 2016 г. на изпълнителният директор ИА „АА“ като не е осъществил мониторинг на проведените теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС за м. декември 2016 г., а в подадените писма рег. № 11-29-955/08. 02. 2017 г., № 11-29-1407/01. 03. 2017 г., № 11-29-2102/03. 04. 2017 г., № 11-29-2797/04. 05. 2017 г. и № 11-29-3453/05. 06. 2017 г. е описано единствено цифрово изображение на броя на прегледаните изпити, без да се опише конкретна информация за самите изпити, което е довело до занижен и неефективен контрол върху провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и е създало предпоставка и възможност за повишаване на корупционния риск в областен отдел „АА“. Служителят не е изпълнил служебните си задължения, възложени му с длъжностната характеристика, раздел V, т. 1, 2, 7, 39, като така не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. и не е спазил правилото заложено в чл. 2, ал. 4 КПСДА отм. , дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Не е изготвил обобщен доклад, съдържащ информация записите от кои изпити са прегледани през предходния месец, а е изготвил писма, които не съдържат реквизита „Доклад“, с което е нарушил и Вътрешните правила за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител, утвърдени със Заповед № РД-08-5/30. 07. 2015 г. на изпълнителния директор ИА „АА“. Не е прегледал 10 % от теоретичните и не по-малко от 10 % от практичните изпити, проведени от предходния месец, избрани на случаен принцип. Прието е, че нарушенията представляват неспазване на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДСл. и чл. 6, ал. 1 КПСДА отм. , с което виновно е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

2. Не е извършил реална проверка на превозвачите „ГРУП ПЛЮС“ ООД и „ЕТАП АДРЕС“ АД по повод подаден сигнал от Комисията за защита на потребителите във връзка с подадена жалба срещу превозвач, с което Димитров не е предприел ефективни мерки за организацията на работата на областния отдел с оглед изпълнението на възложената задача, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 21, ал. 1 от ЗДСл., дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Неизвършването на проверка е направило невъзможно изготвянето на отговор до жалбоподателката и до Комисията за защита на потребителите, с което Димитров не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 от ЗДСл. и т. 18 от раздел V на длъжностната си характеристика. Прието е, че нарушенията представляват неспазване на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДСл. и чл. 6, ал. 1 КПСДА отм. , с което виновно е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

3. Не е изготвил доклад, във връзка с разпореденото му с писмо рег. № 07-00-00-224/15. 07. 2017 г. от главния директор на ГД „АА“ да се организират проверки на посочени маршрутни разписания по констатирани нарушения, а е изпратил писмо с рег. № 07-00-00-224/31. 05. 2017 г., което представлява лошо изпълнение на поставената му задача и показва несериозното отношение на служителя към даденото разпореждане, като регистрирането на писмо в Автоматизираната деловодни система „Архимед“ (АДС) на ИА „АА“, което всъщност следва да представлява и да носи реквизитите на доклад, води до затруднение на административната дейност на Агенцията, и до затруднение при търсенето и отчитането на видовете документи, които се изготвят в нея; издаване на неправомерна заповед на главен инспектор И.Х да не извършва проверка на фирма „КАРАТ - С“ АД, въпреки, че в писмо № 07-00-00-224828. 04. 2017 г. от Столична община изрично е посочено, че при извършена проверка от служители на СО е констатирано неизпълнение на 4 броя курсове от дружеството. Действията на Димитров е прието, че са в нарушение на чл. 2, ал. 4, чл. 3, ал. 1 КПСДА отм. , чл. 21, ал. 1 ЗДСл., дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

4. Неизпълнение на Заповед № РД-01-37/31. 01. 2017 г. – неизпращане на писмо до съответната окръжна прокуратура при установени нарушения по чл. 148, ал. 1, т. 4, 6, 7 и чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като друг служител е изпратил писмата. Димитров не е спазил разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДСл и чл. 2, ал. 4, чл. 6, ал. 1 КПСДА отм. , дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

5. За периода 01. 01. 2016 г. – 01. 07. 2017 г. не са били организирани проверки на контролно-техническите пунктове (КТП) с необходимия обем, като някои пунктове били проверявани многократно, а други въобще не са били проверявани. Служителят не е създал необходимата организация за извършване на контролна и ефективна административнонаказателна дейност в отдела. Извършеното представлява неизпълнение на т. 1, раздел V от длъжностната характеристика, неспазване на разпоредбата на чл. 24, ал. 1ЗДСл и чл. 2, ал. 4, чл. 6, ал. 1 КПСДА отм. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

6. Нарушения по Приложение № 4 „Указания за оформяне на документи от Вътрешните правила за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител“, утвърдени със Заповед № РД-08- 5/30. 07. 2015;г. на изпълнителния директор, изменени със Заповеди № РД-08-2/07. 04. 2016 г. и № РД-08-6/16. 0912017 г., при изготвянето на част от вътрешната кореспонденция на областен отдел „Автомобилна администрация“ – София, което създава затруднения при деловодното им обработване и последващо намиране. Извършеното е нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗДСл. и чл. 2, ал. 4 и чл. 6, ал. 1 КДСДА отм. дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

7. За периода 01. 01. 2017 г. – 14. 06. 2017 г. в областен отдел „АА“ са налице 5 227 неприключени преписки, като от тях най голям е броят на неприключилите вътрешни писма – 4041 бр. Димитров не е подал до ръководството доклади, с които да информира за закъснение или неизпълнение на задачи, не е извършвал ежеседмични справки за спазване на сроковете за възложените от него задачи и не е информирал ръководството за затруднения, закъснение или неизпълнение на задачи, което е неизпълнение чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, чл. 71, ал. 1 от „Вътрешните правила за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител“ в ИА „АА“, неизпълнение на т. 1, раздел V от длъжностната характеристика. Служителят не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 1 ЗДСл. и чл. 6, ал. 1 КПСДА отм. дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

8. Неотчетени аванси за м. януари и м. април 2017 г., което е неизпълнение на 27, ал. 1 от Вътрешните правила за реда за съставяне и движение на счетоводните й свързаните с тях документи и процедури в ИА „АА“, утвърдени със Заповед № РД-08-12/16. 05. 2017 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ и т. 7, раздел V на длъжностната характеристика; неотчетени пътни книжки на служебните автомобили, зачислени на отдела за м. април и май 2017 г. неизпълнение на т. 1, раздел V от длъжностната характеристика. Служителят не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 1 ЗДСл. и чл. 6, ал. 1 КПСДА отм. дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с доклади с рег. № 11-01-3681/14. 06. 2017 г., рег. № 50-00-470/6/20. 06. 2017г., рег. № 11-06-3884/23. 06. 2017г., изх. № 11-05-3803/20. 06. 2017 г., изх. № 11-05-3802/20. 06. 2017 г., рег. № 11-02-3792/1/21. 06. 2017г., рег. № 11-02-3678/1/14. 06. 2017 г. и рег. № 11-01-3685/14. 06. 2017 г., на дисциплинарния съвет (ДС) на ИА „АА“ със Заповед № РД-01-531/20. 06. 2017г. и Заповед № РД-01-545/28. 06. 2017г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ е разпоредено на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. да се образува дисциплинарно дело срещу К.Д за изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в посочените доклади.

ДС се е произнесъл с решение, обективирано в Протокол от 08. 08. 2017г. и представено с Доклад рег. № 11-01-4077/5/08. 08. 2017г. на изпълнителния директор, със становище за наличието на основание за търсене на дисциплинарна отговорност на служителя и предложение да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за установеното неизпълнение на служебните му задължения и за неспазване на правилата на КПСДА отм. .

С писмо с изх. № 11-01-3681/19/25. 09. 2017 г., от Димитров са изискани писмени обяснения и служителят е поканен да бъде изслушан. В определения в поканата срок за представяне на писмени обяснения служителят не е представил такива и не се явил и на определените дата, час и място, за да бъде изслушан, за което е съставен Протокол рег. № 11-01-3681/46/17. 01. 2017г.

За да отмени заповедта съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на Димитров, като в тази връзка е приел за неоснователни доводите му за допуснати нарушения на чл. 93 ЗДСл.

След като е възпроизвел в решението си мотивите на ДНО за всяко отделно нарушение съдът:

Приел, че дисциплинарното нарушение по т. 1 от заповедта, независимо от обстоятелственото му описание, не може да се приеме за несъмнено установено, че е налице. Посочил е, че в преписката са приложени доклади от периода юни 2016г. – април 2017г., адресирани до главния секретар на ИА „АА“, част от които – подписани от жалбоподателя, а други – от заместващо го лице. Главният секретар на ИА „АА“ е и член на ДС в случая, и изготвил доклада от 14. 06. 2017г., като очевидно до този момент не е намирал докладите на жалбоподателя за недостатъчно съдържателни и съответни на изискванията на Заповед № РД-01-945/15. 04. 2016 г., тъй като не се установява, а не се и твърди в тази връзка да са били предприемани каквито и да било мерки. В частност, формулярът за оценка на служителя за 2016г. е със заключение, че изпълнението напълно отговаря на изискванията.

Приел, че по отношение на дисциплинарното нарушение описано в т. 2 процесната заповед се явява обоснована, тъй като се установява неизпълнение на задълженията в известна степен. Посочил е, че неизпълнението не може само по себе си да обоснове наложеното наказание, тъй като не обективира съответна тежест, т. е. дори и да се приеме, че е налице нарушение на цитираните разпоредби, то само по себе си не е тежко в степен, че да съставлява основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В тази връзка е посочил, че жалбата на потребителя е постъпила на 19. 04. 2017г., и към датата на доклада от 20. 06. 2017г. все още е било възможно извършване на допълнителна проверка и действия в разумен срок от страна на администрацията за приключване на преписката по сигнала, ако такива допълнителни действия са били счетени за необходими.

Приел, че дисциплинарното нарушение по т. 3 относно издаването на неправомерна заповед на главен инспектор И.Х е извършено. Посочил е, че извода за извършено нарушение се подкрепя от приложеното в преписката писмо с рег. №11-01-4077/2/10. 07. 2017г. и доклад с рег. № 07-00-00-224/3/20. 06. 2017г., като разпореждането за неизвършване на проверка на конкретна фирма е изрично потвърдено от писмено изявление на главен инспектор И.Х. В тази връзка съдът е споделил извода, че от една страна изобщо не е извършена проверка на фирма „КАРАТ - С“ АД, което е неизпълнение на възложената задача, а от друга страна е издадено неправомерно разпореждане до пряко подчинен служител. Посочил е, че нарушението е сериозно в степен, обосноваваща наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание.

Приел, че по отношение на дисциплинарните нарушения описани в т. 5, т. 7 и т. 8 на заповедта установяванията на ДНО са правилни, без да изложи конкретни съображения за това.

Приел, че дисциплинарното нарушение описано в т. 4 на заповедта не е налице, защото извършването му не може да се приеме за несъмнено установено. Посочил е, че видно от приложените в преписката писма, такива са били изпращани, макар не до окръжна, а до районна прокуратура, което с оглед централизираната й структура е също надлежно сезиране. Доколкото ИА „АА“ е единна администрация, с изпращането на писмо от който и да е служител, изискването на горепосочения вътрешнослужебен акт е изпълнено.

За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че със Заповед № ДН-00-1/18. 01. 2018г. за няколко подробно описани дисциплинарни нарушения, е наложено едно общо дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. От описаните обстоятелства в процесната заповед по несъмнен начин се установява неизпълнение на конкретни задължения на жалбоподателя съобразно заеманата от него длъжност. Приложените в преписката доказателства подкрепят част от изводите за дисциплинарни нарушения, като поне едно от тях, би могло да бъде преценено с достатъчна тежест, годна да обоснове дисциплинарно наказание от вида на процесното. Наложеното обаче дисциплинарно наказание е за цялостното поведение на жалбоподателя Димитров, поради което следва всяко едно от дисциплинарните нарушения да е обосновано и доказано. В случая може да се приеме, че за част от вменените на Димитров дисциплинарни нарушения се следва отговорност, като установени и доказани. Друга част от вменените нарушения са недоказани или е изтекла предвидената в закона възможност за търсене на отговорност. Съдът няма възможност по реда на глава V, раздел II от ЗДСл да отмени частично Заповед № ДН-00-1/18. 01. 2018г. и да замени наложеното дисциплинарно наказание като наложи по-леко такова. Последното ще рече съдът да замени волята на ДНО каквото правомощие не притежава.

Решението е правилно, но не поради изложените в решението мотиви.

Дисциплинарната отговорност на К.Д е ангажирана за извършени нарушения на разпоредбите на ЗДСл. – чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 24, ал. 1 и КПСДА отм. - чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 1, посочени поотделно за всяко от деянията описани в заповедта, квалифицирани като дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения, неспазване кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на КПСДА. Предвид възприетата тежест на нарушенията и настъпилите от тях последици, формата на вината и обстоятелствата, при които са извършени ДНО е наложил на служителя най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното му правоотношение.

Касационната инстанция намира, че при издаване на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, предвид разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДСл. Съображенията на първоинстанционния съд за липсата на такива нарушения са неправилни.

Съгласно чл. 93, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

В случая от доказателствата по делото се установява, че с покана изх. № 11-01-3681/19/25. 09. 2017 г., връчена на К.Д на 11. 01. 2018 г. ДНО е поканил Димитров да представи писмените си обяснения на третия работен ден от датата на получаване на настоящата покана и да бъде изслушан на четвъртия работен ден от получаване на поканата, в сградата на ИА „АА“. Указано е, че в случай, че на Димитров не му е удобно да се яви в ИА „АА“ на посочената дата и час, същият да посочи друго удобно за него място, където на същата дата от 10:00 часа да бъде изслушан. Видно от намиращата се на лист 72 от адм. дело 1767/2018 г. по описа на АССГ Заповед № 77/11. 08. 2018 г. считано от 12. 01. 2018 г. на Димитров е разрешено ползването на платен годишен отпуск до 16. 01. 2018 г., по заявление депозирано на 11. 01. 2018 г. Със заявление вх. № 11-01-3681/45/16. 01. 2018 г. К.Д, във връзка с получената на 11. 01. 2018 г. покана, е поискал след явяването му на работа да му бъде определен нов срок за представяне на писмени обяснения и изслушване. Като причина за искането си е посочил, че в дните определени с писмото не може да се яви, тъй като е болен и има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност. Болничният лист е приложен към заявлението. Видно от болничен лист Е201664632153, за който по делото няма приложени доказателства да е отменен по предвидения в ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) ред, за периода 15. 01. 2018 г. – 28. 01. 2018 г. на К.Д е разрешен отпуск поради времена нетрудоспособност поради общо заболяване. Видно от изложеното в протокол от 17. 01. 2018 г. ДНО не е уважил така направеното искане, по съображения, че лицето с оглед датата на получаване на поканата и издаване на болничния лист е имало възможност да организира защитата си предвид определеният му режим на ползване на отпуска поради временна нетрудоспособност. Неправилно ДНО не е уважил искането за отлагането на даването на писмени обяснения и изслушването на лицето и се е позовал на разпоредбата на чл. 93, ал. 3 ЗДСл. Предвид представения болничен лист държавният служител е бил в обективна невъзможност да даде писмените си обяснения и да бъде изслушан, вкл. и на друго удобно за него място. Определеният болничен режим – „домашно-амбулаторен“ не води до друг извод. Заболяванията са обективни състояния, за които не може да се търси вина. Факта, че лицето в продължителен период преди издаването на този болничен лист, е било в отпуск поради временна нетрудоспособност не променя този извод. Изложените в тази връзка от първоинстанционния съд мотиви не се споделят от настоящата инстанция. Предвид разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДСл. през времето на законоустановения отпуск сроковете по чл. 94 за налагане на дисциплинарното наказание не текат, поради което правото на органа за наложи дисциплинарното наказание е нямало да бъде нарушено с определянето на друга дата за даване на писмени обяснения и изслушване. Органът е следвало да спази императивното изискване на чл. 93, ал. 1 АПК.

Независимо от посоченото касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че не споделя извода на първоинстанционния съд, че нарушенията описани в т. 1 и по т. 4 не са извършени от държавния служител. От представените доказателства, които са описани и в оспорваната заповед, се установява, че действително Димитров лошо е изпълнил Заповед № РД-01-945/15. 04. 2016 г. на изпълнителният директор на ИА „АА“, като изложеното в заповедта се подкрепя от доказателствата. Напълно необоснован е извода на решаващия съд, че от Димитров не е извършено нарушението описано в т. 4, като изложените доводи са и неправилни. Видно от доказателствата по делото писмата по прокуратурата при установени нарушения по чл. 148, ал. 1, т. 4, 6, 7 и чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП са изпратени от друг служител, именно защото не са изпратени от Димитров, каквото задължение той е имал. За останалите описани в заповедта нарушения събраните по делото доказателства установяват извършването им. Всеки от докладите, по повод от които са образувани дисциплинарните производства, обединени в едно, са придружени със съответните доказателства. Деянията на Димитров правилно са съотнесени към изложените в заповедта разпоредби от ЗДСл. и КПСДА, като доколкото става въпрос за бланкетни разпоредби са посочени и конкретните служебни задължения, съобразно длъжностната характеристика връчена на държавния служител, които не са изпълнени. Факта, че лицето е извършило множество дисциплинарни нарушения за продължителен период от време обосновава налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“. В тази връзка не се споделят доводите на съда, че тъй като наказанието е наложено общо за всички извършени нарушения, то недоказването и само на едно от тях е основание за отмяна на заповедта.

Не е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. За да се наложи най-тежкото, от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. наказания, ДНО е взел предвид тежестта на визираните множество нарушения, извършени в продължителен период от време, настъпилите за държавната служба и за гражданите последици - изброени за всяко конкретно нарушение, формата на вината и цялостното поведение на служителя. За пълнота следва да се отбележи, че неправилно ДНО се е позовал на заличено дисциплинарно наказание, наложено през 2015 г. при преценка на тежестта на нарушението.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Неправилно съдът е посочил, че макар и да не е изложил съображения за направеното от ответника възражение за прекомерност, то същото е съобразено. При уважаване на възражение за прекомерност, съдът е длъжен да изложи мотивите си за това.

Неправилно съдът е приел, че производството по делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което и предвид многобройната съдебна практика по въпроса, без да е уточнен кой точно въпрос, заплатения адвокатски хонорар следва да бъде намален. Изложените в частната жалба съображения са основателни. Частната жалба следва да се уважи, обжалваното определение да се отмени и Решение № 7752/09. 12. 2019 г. на АССГ постановено по адм. дело № 10632/2019 г. да се измени, като на Димитров бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение до пълния поискан с частната жалба размер от 700 лв.

Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер – 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 29 от 27. 01. 2020 г., бл. № 857634, серия А. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв.. В процесуални действия – изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, изготвяне на частна жалба, процесуално представителство, съдът намира, че договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7752/09. 12. 2019 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 10632/2019 г.

ОТМЕНЯ Определение № 585/22. 01. 2020 г. на АССГ постановено по адм. дело № 10632/2019 г. и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 7752/09. 12. 2019 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 10632/2019 г. в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на К.Д, ЕГН [ЕГН] сумата от още 400 (четиристотин) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на К.Д, ЕГН [ЕГН] сумата от 1000 (хиляда) лева разноски по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.