О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр.София, 12 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: М. Г. ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гражданско дело № 5964 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ф. К., чрез адвокат Е. П. от САК срещу решение № 5878 от 10. 08. 2015 г. по в. гр. д. № 12881/2014 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № І-45-60/22. 04. 2014 г. по гр. д. № 2415/2013 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете против [фирма], за сумата 24600 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 27. 02. 2008 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата от 7630, 22 лева лихви за забава върху главницата за периода от 27. 02. 2008 г. до 20. 01. 2013 г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 283 ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението към касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси - за обвързващата сила на договорите според чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и относно дължимостта на адвокатското възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, съобразно правилата на чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗЗД, както и по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да съобрази доклада си с разпределението на доказателствената тежест и като инстанция по същество да се съобрази с оплакванията във въззивната жалба, и да обсъди представените пред него и пред първата инстанция доказателства. Изложени са съображения, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез адвокат Л. М. от САК е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а приложените към изложението съдебни решения са неотносими.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, в които се приема, че ищецът е сключил договор за правна помощ и съдействие № 0745374 от 27. 02. 2008 г. с Н.и. и. в. с. н. /Н./, за изготвянето на касационна жалба по висящо дело, но поради закриването му с ПМС № 121 от 02. 06. 2008 г. / ДВ, бр. 53 от 10. 06. 2008 г./, задължението за изплащане на адвокатското възнаграждение е възникнало за М. и. е. Съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 4 от ПМС № 121, тъй като договорът за правна защита и съдействие не е свързан пряко с предмета на дейност и задължението не е било включено в баланса на новообразуваното търговско дружество към 10. 07. 2008 г. и към 31. 12. 2012 г., с оглед на което ответникът не е правоприемник на Н., а предявените искове са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателни доводите, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по обуславящ изхода на делото и уточнен от съда материалноправен въпрос относно обвързващата сила на договорите и дължимостта на адвокатското възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, съобразно правилата на чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разясненията в т. 2 на ТР 1/2009 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представените с изложението към касационната жалба решения на първата инстанция, на въззивната инстанция и определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, представляват незадължителна съдебна практика, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и поради противоречиво решаване на поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси от съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото приложното поле на тази хипотеза не обхваща случаите, когато обжалваното решение противоречи на определение по чл. 288 ГПК, в което е извършена проверка на основанията за допустимост по друга касационна жалба или когато съдебната практика по повдигнатите въпроси е уеднаквена. В този смисъл, доводите за противоречие на обжалваното въззивно решение с решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК също не могат да обосноват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, според разясненията в т. 3 от ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалноправните въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за задължението на съда да съобрази доклада си и с разпределението на доказателствената тежест, както и задължението на въззивния съд като инстанция по същество да се съобрази оплакванията във въззивната жалба и да обсъди представените пред него и пред първата инстанция доказателства, не обосновават допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, поради което ще бъдат преценявани като доводи за неправилност при проверката на фактическите и правните изводи на въззивния съд по приложението на материалния закон във връзка с установените по делото факти.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5878 от 10. 08. 2015 г. по в. гр. д. № 12881/2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на С. Ф. К. от [населено място], чрез адвокат Е. П. от САК в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 645 (шестстотин четиридесет и пет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.