О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 14.01.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 3419 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл.288 от ГПК.
С решение № 79 от 25.03.2025 г., поправено с решение № 80 от 25.03.2025 г., и двете постановени по в. гр. д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, е потвърдено решение № 47/ 30.04.2024 г., поправено с решение № 112 от 09.10.2024 г., и двете постановени по гр. д. № 263/ 2022 г. на Златоградски районен съд, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за който е отреден УПИ ***, кв. 34 по ПУП на [населено място], с адрес [населено място], [улица], с площ от 524 кв. м., при квоти: 1/6 идеална част за М. Р. М. и 5/6 идеални части общо за Е. Р. Д. и В. Й. Д. и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], построена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 102 кв. м., брой етажи – 3, при квоти: 1/6 идеална част за М. Р. М.; 1/6 идеална част за Е. Р. Д. и 4/6 идеални части за Ф. А. М. и е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], построена в същия поземлен имот, със застроена площ от 79 кв. м., на един етаж. Потвърдено е и определение по чл.248 ГПК с № 336/13.11.2024 г., с което М. Р. М. е осъден да заплати на Е. Р. Д. и Ф. А. М. сумата от 983.33 лв., разноски по делото, а на В. Й. Д. – сумата от 1 833.33 лв., разноски по делото.
Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от М. Р. М., представляван от адвокат М., с оплакване за недопустимост и неправилност. Касаторът поддържа, че в делбата на сънаследствен имот са участвали лица, които не са наследници. Оспорва изводите на съда, че първата ответница има принос за придобиването на процесния поземлен имот. Поддържа, че съдът в нарушение на процесуалния закон е отказал събирането на доказателства, поискани от жалбоподателя. Оспорва изводите, че първата ответница е придобила единия от сънаследствените имоти по давност.
В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят е посочил, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Поддържаните основания за допускане до касация могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2 от ГПК. Формулира следните правни въпроси:
1. С какви действия сънаследникът следва да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне съвладението на другия сънаследник?
2. Под каква форма следва да се прояви промяната на намерението за своене?
3. Приложим ли е чл. 76, ал.1 от Закона за наследството към разпореждане, извършено от сънаследник с част от наследствената маса в полза на външно на тази маса лице?
4. Допустимо ли е в делбата на наследство да участва лице, което не е сънаследник?
5. Оборима ли е/ оборена ли е/ презумпцията за съвместен принос, ако един НИ е придобит не чрез заплащане на покупко-продажна цена, а чрез труд, в полагането на който единия от съпрузите няма никакъв принос, и изобщо може ли да съществува СИО без принос?
6. Допустима ли е отмяната на констативен НА, след като конкретните права на молителя не са съществували и удостоверяването е неистинско, т. е., че то е невярно и не отговаря на обективната действителност?
7. Допустимо ли е върху един НИ да има повече от едно право на собственост за едно лице и по-конкретно, след като той е придобит чрез покупко - продажба и заплащане на съответна цена, може ли в последствие да бъде придобит чрез изтичане на придобивна давност?
8. Допустимо ли е отхвърляне без мотиви на валидни доказателствени искания, чрез които съответната страна се стреми да докаже благоприятни за нея факти и обстоятелства, на които тя основава своите претенции, и за защита на които се е обърнала към съда?
Поддържа противоречие на обжалваното решение със следните решения - По въпроса за демонстриране на владението на съсобствен имот поддържа противоречие с решение № 171/14.3.2024 г. по гр. д.№ 1095/2023 г. на ІІ г. о. на ВКС и ТР №4/17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 118/11.1.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 1/8.5.2019 г. по гр. д. № 231/2018 г. на І г. о. на ВКС. По въпроса за приложението на чл. 76 от ЗН - с решение № 56/01.08.2022 г. гр. д. № 2242/2021 г. на І г. о. на ВКС. По въпроса за отмяна на КНА - противоречие с ТР №3/2012 г. на ОСГК по т. д. №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, ТP № 11/2012 г. по т. д. № 11 /2012 на ОСГК на ВКС, решение № 77/29.5.2014 г. гр. д. № 7783/2013 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 84/11.7.2011 г. по гр. д. № 176//2009 г. на І г. о. на ВКС, решение № 111/3.7.2013 г. по гр. д. № 746/2012 г. ІІ ГО на ВКС. По въпроса за произнасянето на въззивният съд по направените доказателствени искания – с решение № 341/2.7.2010 г. по гр. д. №177/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 13 от 02.02.2021 г. по гр. д. № 1530/2020 г. на І г. о. на ВКС. По въпроса за трансформацията на лично имущество поддържа противоречие с решение № 50006/3.2.2023 г. по гр. д. № 1821/2022 г. на І г. о. на ВКС, ТР №2/2022 г. по т. д. №2/2022 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците Ф. А. М., Е. Р. Д. и В. Й. Д., представлявани от адвокат Д., молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Считат, че в изложението към касационната жалба касаторът не е формулиран правен въпрос, което е основание да не бъде допускано обжалваното решение до касация. По същество поддържат, че въззивното решение е правилно, изводите на съда - обосновани и законосъобразни.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба съдът е приел, че обосновано първата инстанция не е допуснала до делба магазина с идентификатор *** до делба, тъй като същият е бил придобит от Ф. М. по давност и през 2022 г. тя е продала имота на Е. Д.. Съдът е приел извод за доказаност на възражението за придобиване на имота по давност въз основа на показанията на свидетелите К. и С., които установявали дезинтересованост на ищецът М. от магазина, както и че грижи за имота е полагала Ф. М. и тя е получавала наема за имота. Според съда свидетелите установяват собственическо отношение на Ф. М. към имота. С оглед това съдът е обосновал извод, че считано от 2008-2009 г. Ф. М. е упражнява върху целия магазин, включително идеалните части на другите съделители, видно от представените данъчни декларации, фактическа власт с намерение за своене, и това обръщане на държането на идеалните им част в своене е известно още от 2009 г. както на ищеца М., така и на Е. Д., които не се противопоставят. Съдът е приел извод, че през 2018-2019 г. Ф. М. е придобила по давност правото на собственост върху целия магазин с идентификатор ***. С оглед това въззивният състав е приел извод, че продажбата на магазина е произвела вещно-прехвърлително действие, тъй като ответниците Д. са придобили от собственик собствеността върху целия магазин, поради което този магазин не следва да бъде допускан до делба. Съдът е посочил още, че са без значение твърденията на ищеца, различни в исковата молба и последващите молби, как е придобита собствеността върху процесния магазин, защото от 2008-2009 г. Ф. М. упражнява върху целия магазин фактическо господство с намерение за своене, държи го само и единствено за себе си, превърнала е държането на идеалните части на децата си в държане за себе си с намерение за своене, поради което и на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС е придобила правото на собственост върху него още към 2018-2019 г. и то на първично основание. В тази връзка съдът е посочил, че събирането на доказателства дали за магазина имало договор за покупка и какъв е произходът на средствата за нея, не е необходимо.
Съдът е приел още за неоснователно позоваването на чл. 76 от ЗН и на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, направено от ищеца, защото магазинът не е отделен наследствен предмет, а е изцяло собственост на Ф. М., която надлежно го е продала на Е. Д. и съответно – на съпруга й, по силата на презумпцията за съвместен принос.
Съдът е посочил като правилни и изводите на първоинстанционния съдебен състав, във връзка с твърденията на ищеца за липса на принос на Ф. М. в придобиването на ПИ с идентификатор *** и за принос на ищеца в построяването на триетажната жилищна сграда с идентификатор ***. В обжалваното решение се сочи, че твърдението на ищеца за липса на принос на Ф. М. се опровергава от представения по делото НА за покупко - продажба от 04.11.1994 г., в който е посочено изрично, че купувачите Р. и Ф. М. купуват от В. Г. процесния имот, при посочените в НА условия, като към момента на сключване на договора са извършили искания ремонт на жилищната й сграда, със свои материали и труд. На следващо място съдът е посочил, че разпитаните по делото свидетели не оборват презумпцията за съвместен принос на съпрузите при придобиването на процесния имот. И на следващо място съдът е приел, че помощта на М. М., оказана на неговия баща при ремонта на къщата на В. Г., не е предвидена в закон като основание да придобие право на собственост върху имота или да обоснове извод за липса на принос от страна на Ф. М. в придобиването на имота. По отношение на къщата в имота съдът е приел, че съвкупният анализ на показанията на свидетелите и на представените документи, установява, че построяването на жилищната сграда в имота до груб строеж е осъществено от ответниците. Участието на ищеца се изразявало в довършителни работи на втория жилищен етаж. Съответно на изложеното съдът е приел извод, че собствеността върху сградата е при тези квоти, при които е собствеността върху терена, като следва да се съобрази продажбата на 4/6 ид. части от поземления имот, извършена от Ф. М. на Е. Д., по време на брака й с В. Д..
При така възприетите фактическа обстановка и правни изводи по делото състав на Върховният касационен съд намира, че са налице основания за частично допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща - произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.
Неоснователно е позоваването на касатора на нищожност и недопустимост на въззивното решение.
Нищожността на съдебното решение е свързано с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната воля на съда, неподписването му от мнозинството съдии в състава, ако е постановено в ненадлежна форма - т. е. не е писмено, при абсолютна неразбираемост на волята на съда или при постановяване да се изпълни нещо неизпълнимо или нищожността на решението е следствие на липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав.
Съответно не е нищожно съдебно решение, което е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената правораздавателна власт, съставено в писмен вид, подписано от членовете на състава и разбираемо. Неправилното прилагане на правни норми не е основание за нищожност на съдебните решения.
Съгласно т.9 от ППВС №1/1985г. недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска и др. или за да бъде недопустимо решението следва да не са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск или съдът да се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало - когато съдът се произнася извън предмета на иска.
В своята касационна жалба касаторът поддържа нищожност и недопустимост на обжалваното решение поради участието в делбата на лице, което не е наследник и поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.76 от ЗН.
Видно от посочените основания за нищожност и недопустимост на съдебните решения участието на лице, което не е съсобственик в производство по съдебна делба не води до нищожност или недопустимост на съдебното решение. Такова решение би било неправилно, но валидно и допустимо. Участието в делбата на лице, което не е съсобственик не води до нищожност и на самата делба. Съгласно чл.75, ал.2 от ЗН само неучастието на всички съделители води до нищожност на делбата. Ето защо, поддържаните оплаквания за нищожност и недопустимост на въззивното решение са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Съобразявайки мотивите на въззивната инстанция, касационният състав приема, че обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор ***, с площ от 79 кв. м., следва да бъде допуснато до касация по първия поставен въпрос. Поставеният въпрос, касаещ демонстриране на намерението за своене на идеалните части на съсобствениците, е обуславящ въззивното решение в посочената част и даденото решение от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС - посоченото от касатора решение № 1/2019 г. по гр. д. № 231/2018 г. на I г. о. на ВКС, както и на други решения на ВКС, в това число и на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Вторият поставен въпрос е вариант на първия, по който е допуснато касационно обжалване, поради което произнасянето по него следва да се даде в решението по чл.290 от ГПК.
По отношение на останалата част от обжалваното решение и поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният състав намира, че не са налице основания за селектиране на касационната жалба.
Третият въпрос не е относим към разглеждания спор, тъй като е поставен при фактически твърдения, които не се установяват по делото. По настоящия спор има разпореждане с част от наследствения имот, като сделката е извършена между сънаследници. Възприетото тълкуване на чл.76 от ЗН в практиката на ВКС налага извод, че при сделка между сънаследници с наследствено имущество предвидената в закона относителна недействителност не намира приложение, тъй като не се разширява кръга на съсобствениците - в този смисъл решение № 70 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 7091/2013 на I г. о. на ВКС. Този извод не се променя от факта, че сънаследникът, придобил продадената част от наследствения имот е в брак с трето лице, което по силата на императивната разпоредба на чл. 21, ал.1 от СК също придобива права от имота, в режим на СИО.
Четвъртият поставен въпрос не е обуславящ изводите на въззивния съд. Противно на твърденията на касатора в настоящият случай делбата се извършва между сънаследниците и правата на касатора по никакъв начин не са засегнати при определяне на квотите на съсобственост.
Отговорът на петия въпрос няма отношение към спора, предмет на делото с оглед условията, при които касаторът поставя въпроса. По делото въззивната инстанция е приела, че през 1994 г. Р. и Ф. М. са придобили недвижим имот - процесният поземлен имот, по възмезден начин и в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът е приел, че двамата съпрузи имат съвместен принос за придобиване на правото на собственост, изразяващ се както в полагане на труд и средства за придобиване на имота, така и в полагане на грижи за дома и децата. Ето защо, така както е формулиран въпросът, същият няма обуславящо значение за изхода на спора.
Следващият, шести, въпрос не е обсъждан от въззивния съд и даването на отговор на този въпрос не е обуславящо обжалваното решение.
Седмият въпрос също не е обсъждан от въззивната инстанция, поради което не е обуславящ въззивното решение.
Последният въпрос, касаещ събирането на доказателства от въззивната инстанция, не е конкретизиран, поради което не може да се прецени дали е обуславящ изводите на въззивния съд. Принципно положение в сега действащия процесуален закон е, че въззивната инстанция събира доказателства по изключение, при преодоляване на преклузиите, уредени в чл. 266, ал.2 и ал.3 от ГПК. Освен преодоляване на преклузиите, за да бъдат допуснати до събиране доказателства по делото, те следва да са относими към спора - да носят информация за правно релевантни факти и да са необходими за изясняване на спора/чл.159 , ал.1 от ГПК/. По настоящото дело във въззивната жалба има оплакване за това, че доказателства не са били надлежно събрани от първата инстанция, но въззивният съд се е произнесъл, че тези доказателства не са необходими за изясняване на спора. Произнасянето на съда е мотивирано, противно на твърдението в касационната жалба. Ето защо и поставеният въпрос не е правен, тъй като няма значение за правилността на обжалваното решение.
С оглед изложеното настоящият състав на ВКС приема, че липсват основания за допускане до касация по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК на обжалваното решение, в частта, с която са допуснати до делба поземлен имот и жилищна сграда с идентификатор ***.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
На основание горното следва обжалваното решение да бъде допуснато до касация в частта, с която е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор ***. и да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение в останалата част.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И:ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 25.03.2025 г., поправено с решение № 80 от 25.03.2025 г., и двете постановени по в. гр. д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е потвърдено решение № 47/ 30.04.2024 г., поправено с решение № 112 от 09.10.2024 г., и двете постановени по гр. д по гр. д. № 263/ 2022 г. на Златоградски районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор ***.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 20.45евро/двадесет евро и четиридесет и пет евроцента/ с левова равностойност от 40.00/четиридесет/ лева по сметка на Върховния касационен съд.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 25.03.2025 г., поправено с решение № 80 от 25.03.2025 г., и двете постановени по в. гр. д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд - Смолян по касационната жалба на М. Р. М. в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: