Производството е по чл. 303, ал. 1,т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на А. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 1718 от 09. 10. 2012 г. по гр. д. № 1820 /2012 г. на Окръжен съд Варна, шесто г. о., с което е обявен за окончателен сключеният на 21. 12. 2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, със страни А. А. А. и С. Г. Е.. Като основание за отмяна се твърди, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото и да се защити, тъй като не е бил призован, нито надлежно уведомен нито за исковата молба, нито за насроченото съдебно заседание, нито за постановеното решение.

Молителят се позовава на влязло в сила решение № 5012 /30. 10. 2014 г. по гр. дело № 580 /2014 г. на Районен съд Варна, с което твърди, че е прието за установено на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, че приложени по гр. дело № 1820 /2012 г. документи, удостоверяващи извършени процесуални действия, са неистински.

Твърди, че е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1,т. 2, евентуално (в съдебно заседание) по т. 5 ГПК.

Насрещната страна С. Г. Е. не е подал отговор на молбата за отмяна, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по искането за отмяна.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение по чл. 307, ал. 1 ГПК.

С решене № 1718 от 09. 10. 2012 г. е уважен иск на С. Г. Е. срещу А. А. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД: обявен е за окончателен сключен между двамата на 21. 12. 2009 г. предварителен договор, с който А. А. продава на С. Е. апартамент в [населено място] и А. А. е осъден да заплати на С. Е. разноски по делото. Съдът е постановил решението си на основание чл. 237, ал. 2 ГПК – основал го е на признанието на иска от ответната страна. Приел е, че ответникът е депозирал писмен отговор, че не оспорва иска и го признава и по искане на ищеца и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе съобразно признанието на иска.

Представеното от молителя съдебно решение № 5012 /30. 10. 2014 г. по гр. дело № 580 /2014 г. на Районен съд Варна е потвърдено с решение № 613 /31. 03. 2015 г. по гр. д. № 242 /2015 г. на Варненския окръжен съд, което е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1089 /07. 10. 2015 г. по гр. д. № 4054 /2015 г. по описа на ВКС, ІV г. о..

С влязлото в сила решение е прието за установено в отношенията между А. А. и С. Е., че съобщение по чл. 131 ГПК на л. 16 от делото, с което на ответника А. А. е изпратен препис от исковата молба, призовка на л. 26 до А. А. за първото съдебно заседание по делото и съобщение на л. 31 до А. А. за решението по делото, са неистински документи.

В мотивите си въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска е чл. 124, ал. 4 ГПК, а не чл. 124, ал. 5 ГПК, тъй като няма наведени от ищеца твърдения за наличие на престъпно обстоятелство – в случая документно престъпление, което да обоснове документно престъпление, което да обоснове правна квалификация на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, твърденията са за неавтентичност на процесните документи относно авторството на положените подписи за „получател” и предполага установяване дали процесният документ обективно съставлява или не изявление на лицето, посочено като негов автор.. По същество въззивният съд е приел, че удостовереното от длъжностното лице по призоваването лично връчване на съдебните книжа не отговаря на фактическото положение. Документите са неистински – от една страна са неавтентични, тъй като подписите не са положени от лицето, сочено за техен автор, а от друга са неверни, доколкото е удостоверено, че са връчени лично на адресата (А. А.).

Хипотезата на чл. 303, ал. 1,т. 2 ГПК предвижда, че източник на неправилността на решението, чиято отмяна се иска, е извършено престъпление по НК (така мотивите към т. 3 от ТР № 5 /18. 10. 2012 г. по т. д. № 5 /2011 г. на ОСГТК на ВКС), което да е установено по съответния надлежен ред – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, като решението, чиято отмяна се иска, е основано на неистинския документ.

Настоящият състав намира, че не е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1,т. 2 ГПК, тъй като с представеното съдебно решение не е установено извършване на престъпление по надлежния ред. Също така, видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, то не е основано на неавтентичните документи (те не са доказателства за релевантни за спора юридически или доказателствени факти), а на признанието на иска от ответника (чл. 237, ал. 2 ГПК), което се съдържа в отговор на исковата молба, чиято неистинност не е установена с влязло в сила решение.

Настоящият състав намира обаче, че е осъществено основанието за отмяна, предвидено в хипотезиса на чл. 303, ал. 1,т. 5 ГПК. С влязлото в сила решение е установено, че на ответника по делото А. А. не е връчен препис от исковата молба (съгласно предвиденото в чл. 131 ГПК) и той не е бил призован за съдебното заседание (съгласно предвиденото в чл. 142 ГПК), в което делото е разгледано и обявено за решаване без негово участие и без той да е бил представляван. Не е доказано и връчването на съобщенията и призовката на пълномощник на ищеца, на негов адресат и представител, нито на друго лице, което да е изразило съгласие да го приеме, нито връчване по някой от другите, предвидени в ГПК способи.

Установеното обосновава извода, че вследствие на нарушаване на процесуални правила ответникът А. А. е бил лишен от възможност да участва в делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Поради което и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК съдебното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна, което да започне от процесуалното действие изпращане на препис от исковата молба, заедно с приложенията на ответника (чл. 131 ГПК).

Молителят е представил списък и доказателства за разноски, които иска да бъдат присъдени от инстанциите по същество в случай на отмяна на решението, по тях настоящата инстанция не следва да се произнася.

Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът

РЕШИ:

На основание чл. 303, ал. 1,т. 5 ГПК отменя влязло в сила решение № 1718 от 09. 10. 2012 г. по гр. д. № 1820 /2012 г. на Окръжен съд Варна,

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна, което да започне от изпращане на препис от исковата молба, заедно с приложенията на ответника.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.