ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1445

София, 17. 12. 2015г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4910 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.Х. като процесуален представител на И. Ц. Г. от [населено място], област В., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 12.V.2015г. по гр. д. № 171/2015г.

Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1ГПК, приподписан от юрисконсулт Цв.К., е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Врачанския ОС е потвърдил решението на Козлодуйския РС от 02.ХІІ.2014г. по гр. д № 937/2014г., с което дружеството е осъдено да заплати на И. Цв.Г. 7972лв. обезщетение по чл. 213 ал. 2 КТ за периода 01.ІV.2012г. – 28.ІІ.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

За да постанови решението, въззивният съд е приел безспорно доказано наличие през процесния период на трудово правоотношение между страните и недопускането на работа на ищцата от ответника, въпреки изявената от нея готовност за това, както и че с влязло в сила решение й е присъдено обезщетение по чл. 213 ал. 2 КТ и за предишен период – 01.ІV.2009г. – 01.ІV.2012г. При наличие на предпоставките по посочената разпоредба искът е доказан по основание....