Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Ч. /Ч./ срещу решение № 1130/04. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 569/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д. № 10868/2010 г. за отхвърляне на предявените от жалбоподателката срещу „Дженерали застраховане“ АД искове с правно основание чл. 407 ТЗ отм. за сумата над 50 000 лв. – обезщетение за причинени от смъртта на нейния баща неимуществени вреди, и за сумата от 200 000 евро – обезщетение за причинени имуществени вреди от същия деликт. Срещу решението е подадена и касационна жалба от „Дженерали застраховане“ АД в частта, с която след отмяна на определение № 8960/2020 г. е допълнено първоинстанционното решение с присъждане на законна лихва върху обезщетението от 50 000 лв., начиная от датата на исковата молба.

В подадената от Д. Д. Ч. /Ч./ жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2, както и на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Заявяват се твърдения, че е нарушено правото на касаторката на справедлив процес поради неизпълнение на задължителна директива на ЕС, а именно Директива 2005/14/ЕО. Решението е постановено в противоречие със задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и в противоречие с казуална практика, постановена в производство по чл. 290 ГПК. Твърди се неправилно приложение на чл. 300 ГПК.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част като бъдат уважени в пълен размер предявените срещу застрахователното дружество искове заедно със законната лихва от датата на исковата молба.

От ответника по касация „Дженерали застраховане“ АД е постъпил отговор, с който се оспорва касационната жалба като недопустима, евентуално неоснователна. Посочва се, че не са налице основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

„Дженерали застраховане“ АД оспорва въззивното решение в частта, с която е допуснато допълване на първоинстанционното решение и присъждане на законна лихва. Счита го за незаконосъобразно, тъй като искане за присъждане на законна лихва не е било формулирано в исковата молба, нито до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Не приема тезата на въззивния съд, че това може да стане и във въззивното производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира въпроси, които според него са обуславящи изводите на въззивния съд и са намерили израз в мотивите на решението, а именно:

1.„Допустимо ли е да се присъждат лихви, претенцията за които не е заявена своевременно?“

2.„Следва ли да се произнесе съдът по непредявен иск за лихви и какво следва да е решението?“

3.„Какво следва да е решението по непредявено до приключване на съдебното дирене искане за изтекли лихви след подаване на искова молба до окончателно плащане?“

4.„Допустимо ли е произнасянето по искане за законна лихва, предявено с молба за допълване на решение, когато същото не е било предявено преди приключване на съдебното дирене пред първа инстанция?“

Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение и претендира пряк достъп до касационен контрол, евентуално факултативен достъп до касационен контрол поради произнасяне на въззивния съд в противоречие със съдебна практика на ВКС, както и с оглед необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба Д. Д. Ч. /Ч./ я оспорва като неоснователна. Заявява становище, че не е налице нито едно от трите основания за достъп до касация. Представената от касатора практика е неосносима към процесния случай.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С атакуваното в настоящото производство решение състав на Апелативен съд София е приел за категорично установени елементите от фактическия състав на чл. 407 ТЗ отм., Счел е за основателен и доказан предявения от Д. Д. Ч. /Ч./ срещу „Дженерали застраховане“ АД иск в уважения от СГС размер 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Мотивирал е извода си относно размера с уважен срещу прекия делинквент иск в същия размер. Позовал се е на обстоятелството, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента, поради което от последния не може да се иска повече отколкото от прекия извършител. Изцяло е възприел мотивите на първоинстанционното решение, в което е посочено, че само поради твърденията на ищцата /деветнайсетгодишна към датата на смъртта/ за приключване на образованието й, следва да бъде отхвърлена претенцията за обезщетение на претърпени имуществени вреди от липса на издръжка. Счел е за неправилно първоинстанционното определение, с което е отказано допълване на решението с присъждане на законна лихва от датата на исковата молба. Съставът е посочил, че не споделя практиката, според която до приключване на устните състезания пред първата инстанция може да се иска присъждане на законна лихва. Позовал се е на чл. 214, ал. 2 ГПК, според която разпоредба заплащането на лихва от подаване на исковата молба е законна последица от уважаване на осъдителния иск. Изложил е съображения, че до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция може да се заявява искане за присъждане на законна лихва. Извел е заключение, че правото на ищцата да иска присъждането й не се явява преклудирано като заявено след постановяване на първоинстанционното решение.

Не са налице твърдяните от касатора Д. Д. Ч. /Ч./ основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

При произнасянето си настоящият състав има предвид задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която достъп до касация се осъществява при поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и следва да бъде разрешен от касационната инстанция. За съда не съществува задължение да извежда въпрос от твърденията на касатора, а той може само да уточни поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос. В настоящата хипотеза касаторката не е формулирала нито един въпрос, който да обуслови допускане на касационен контрол. Само на това основание достъп до касация следва да бъде отказан. За пълнота на изложението и с цел максимално охраняване правата на страната, дори хипотетично да се приеме, че изложението касае въпроса за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, то въззивният съд е разрешил този въпрос изцяло в съответствие със задължителната практика на касационната инстанция. С постановките на ТР № 2/06. 06. 2012 г. на ОСТК на ВКС, съобразени с въведените в Директива 2005/14/ЕО изисквания, е прието, че притезателното имуществено право, което увреденият има спрямо застрахователя по „Гражданска отговорност“, е с вторичен спрямо деликтното право характер. Ето защо, застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане. Отделно, застрахователят има процесуалната възможност да въвежда всички възражения, свързани с деликтната отговорност на застрахования делинквент в процеса между него и увредения. След като причинилият смъртта на Д. Д. Ч. е осъден да заплати на неговата дъщеря Д. Д. Ч. обезщетение в размер на 50 000 лв. с влязъл в сила съдебен акт /присъда № 43/2010 г. по нохд № 410/2010 г. на Апелативен съд София, с която е разгледан нейния граждански иск/, то застрахователят на гражданската му отговорност не може да бъде осъден да заплати обезщетение в по-висок размер. Отделно от това, следва да бъде посочено, че релевираните от касаторката допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не са обосновани надлежно, а само са формално изброени. Този пропуск се явява допълнително основание да бъде отказан достъп до проверка на въззивното решение по същество в обжалваната от касаторката част.

Не следва да бъде допускан контрол за законосъобразност и по касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД.

Постановеното от въззивния съд решение не е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран с искане за постановяване на допълнително решение с молба вх. 6307/20. 01. 2020 г. Тя е подадена в срока по чл. 250 ГПК и по нея се дължи произнасяне както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд при подадена срещу произнасянето на първия въззивна жалба.

Поставените от касатора въпроси от номер едно до номер три са изцяло хипотетични и теоретични, поради което нямат характеристиката на правни, разяснена с цитираното по-горе ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Производството пред касационната инстанция не е средство за изясняване на въпроси, които нямат връзка с конкретен казус. Отговор на въпрос четири се съдържа директно в разпоредбата на чл. 2 ГПК, която гласи, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. След като формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, то безпредметно се явява обсъждането на релевираните от касатора допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Единствено за пълнота следва да бъде посочено, че действащата разпоредба на чл. 214, ал. 2 ГПК/2007 г. изцяло преповтаря разпоредбата на чл. 116, ал. 3 ГПК отм., чието съдържание е разяснено в решение № 221/08. 06. 1999 г. на 5-чл. състав на ВКС. В него се посочва, че искането за присъждане на законна лихва може да се направи и устно в открито съдебно заседание във всяко положение на делото, включително пред второинстанционния съд и с него не се стига до увеличаване на иска, тъй като искането има акцесорен характер и е в зависимост от главния дълг. Тази теза е намерила израз и в ТР № 1/04. 01. 2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, в т. 9 на което е посочено, че не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване, като не е допустимо пред въззивната инстанция искане за лихви или добиви от вещта, предхождащи предявяване на иска, тъй като това ще представлява изменение на иска с въвеждане на нов по предмет петитум. Поради идентичност на предвиденото в чл. 116, ал. 3 ГПК отм. и чл. 214, ал. 2 ГПК/2007 г. следва да се приеме, че разрешението, дадено в ТР не е изгубило сила, както е прието и с решение № 32/2014 г. по т. д. № 1897/2013 г. на I т. о.

При липса на твърдените основания, обуславящи достъп до касация, проверка за законосъобразност следва да бъде отказана и срещу частта от въззивното решение, с която е присъдена законна лихва от датата на исковата молба.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1130/04. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 569/2021 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.