О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50511

София, 24. 07. 2023 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

изслуша докладваното от съдия Е.Ст. д. № 1665/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УниК. Б“ АД срещу решение № 158 от 10. 02. 2022 г., постановено по в. гр. д. №2696/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, 14 с-в, с което е потвърдено решение № 261849 от 28. 06. 2021 г. по гр. д. №994/2020 г. на Пловдивски районен съд, 19 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо изцяло решението на първата инстанция, с което ответникът „УниК. Б АД е осъден да заплати на ищеца Г. А. Г. сумата 6 362. 90 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22. 01. 2020 г. и разноски по делото, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че въззивният състав неправилно е приложил относимите за спора материалноправни разпоредби, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че по процесния договор има надвзети суми от банката при неправомерно изменение на първоначално договорения лихвен процент. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че съгласно клаузите на т. 4. 1.а, т. 11. 1 и т. 12. 2 от договора и т. 10. 5 от Общите условия (ОУ), договорът за банков кредит е сключен с фиксиран минимален ГЛП в размер на 7. 70 % за целия срок на договора. Акцентира се върху заключението на вещото лице по извършената ССЕ, съгласно което няма разлика...