Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50029/27. 01. 2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 26/23. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 443/2021 г. на Габровския окръжен съд.

Касационното обжалване е допуснато по жалба, подадена от В. Д. В., която иска решението да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати от съда нарушения на процесуалния и материалния закон.

Ответникът в производството И. В. Г. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, и намира следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за извършване преценка на възможността да съществува право на преминаване през жилищна сграда /жилище/.

По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Както е прието в решение № 50115/24. 11. 2022 г. по гр. д. № 4830/2021 г. на ВКС, I-во г. о., Законът за собствеността не урежда правото на преминаване като самостоятелно ограничено вещно право върху чужд имот, но преди приемането на ЗУТ то е предвидено в други закони - чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество; чл. 53е, ал. 2 ЗПИНМ отм. ; чл. 296а ППЗПИНМ отм. ; чл. 208 ППЗТСУ отм., а понастоящем правото е уредено и в чл. 192 ЗУТ.

В посоченото решение на ВКС се разглежда само правото на преминаване през чужд поземлен имот. Именно това право е уредено в посочените по-горе закони.

В действащото законодателство не е уредено вещно право на преминаване през жилищна сграда.

В Закона за благоустройство на населените места обаче, действал в периода 17. 05. 1941 г. - 01. 01. 1950 г., това право съществува, макар да се извлича по тълкувателен път. Така в чл. 226 от този закон е предвидено, че в парцели, в които има вътрешни сгради, трябва да се остави проход към тях с широчина най-малко 2. 20 м. и светла височина поне 2. 50 м. След като се говори за светла височина, очевидно става въпрос за проход през сграда, а не през поземления имот. Проходът представлява покрит коридор през сградата, който може да бъде ограничен или да не бъде ограничен с врати откъм улицата и откъм двора. Законът е придавал на тази част от сградата специфично предназначение - на проход, и по този начин е предвиждал право на преминаване през нея, когато са налице условията за това. Тази правна уредба се е наложила заради особеностите на старото градоустройство, което е допускало сключено застрояване по уличната регулационна линия, като достъпът от улицата до вътрешността на дворното място и до сградите, намиращи се там, се е осъществявал през подобни проходи в лицевите сгради. При сключено застрояване на регулационната линия на цели квартали задължително е трябвало да бъдат оставяни и проходи за проветряване със същите изисквания за ширина и светла височина - чл. 174, ал. 3 /забележка/ ЗБНМ отм., В тези случаи частта от сградата, която представлява проход, не се е считала за двор - в този смисъл изрично чл. 184, т. 2 от същия закон.

За същинско право на преминаване през жилищна сграда при уредбата на Закона за благоустройство на населените места от 1941 г. /отм./ може да се говори само в хипотеза, когато лицевата сграда е индивидуална собственост на едно или няколко лица, а сградата във вътрешната част на дворното място е собственост на друго лице или лица. Тогава лицевата сграда представлява служещ имот, а сградата във вътрешността на дворното място е господстващ имот. Такава разделна собственост на двете сгради може да съществува към момента на застрояването им, а може да възникне и по-късно, при разпоредителна сделка с една от сградите. Във всички случаи проходът през лицевата сграда запазва своето специфично предназначение като място за преминаване.

Проход може да бъде изграден и в сграда в режим на етажна собственост, когато през него се достига до различни обекти в сградата и до вътрешната част на дворното място. Тогава проходът има характеристиката на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС - решение № 68/16. 04. 2015 г. по гр. д. № 6181/2014 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 154/07. 02. 2020 г. по гр. д. № 817/2019 г. на ВКС, II-ро г. о. В тези случаи не може да става въпрос за право на преминаване през прохода, защото всеки от етажните собственици може да го ползва по предназначение като собственик на идеална част от общите части на сградата.

Във всички случаи съдът може по реда на чл. 109 ЗС да даде защита срещу неоснователни действия, с които се препречва достъпът през прохода - било на етажен собственик /решение № 68/16. 04. 2015 г. по гр. д. № 6181/2014 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 154/07. 02. 2020 г. по гр. д. № 817/2019 г. на ВКС, II-ро г. о./, било на собственика на вътрешната сграда срещу собственика на лицевата сграда /решение № 228/19. 03. 2009 г. по гр. д. № 5216/2007 г. на ВКС, III-то г. о./.

Възможността да се строят вътрешни сгради с проход от улицата през лицевата сграда в имота при действието на ЗБНМ от 1941 г. /отм./ и възникналото от това ограничено вещно право на преминаване през лицевата сграда, налагат необходимостта това право да бъде зачетено и понастоящем, ако тези сгради съществуват.

Във всички случаи право на преминаване през жилище като самостоятелен обект на правото на собственост не може да съществува, тъй като това би било в противоречие с принципа за неприкосновеност на жилището, прогласен в чл. 33, ал. 1 от Конституцията на Р. Б.

По касационната жалба:

С решение № 286/07. 10. 2021 г. по гр. д. № 833/2021 г. Габровският районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от В. Д. В. иск за признаване на установено, че И. В. Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата [улица]/понастоящем «Н.»/ през ПИ с идентификатор. .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], и е признал за установено, че И. В. Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата [улица]/понастоящем [улица]/ през жилищна сграда с идентификатор. .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], разположена в ПИ с идентификатор. ...., с адрес: [населено място], [улица].

В първата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Във втората част първоинстанционното решение е отменено и е постановено решение № 26/23. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 443/2021 г. на Габровския окръжен съд, с което предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от В. Д. В. иск за признаване на установено, че И. В. Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата [улица]/понастоящем [улица]/ през жилищна сграда с идентификатор. .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], разположена в ПИ с идентификатор. ...., с адрес: [населено място], [улица], е отхвърлен.

Въззивният съд е приел следното:

Ответникът по иска /ответник и по касация/ И. В. Г. се легитимира за собственик на 5/32 ид. ч. от поземления имот с идентификатор. .... и на цялата двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор. ... с площ 43 кв. м., които е закупил на публична продан. В постановлението за възлагане от 05. 03. 2020 г. е записано, че купувачът придобива и правото на преминаване от [улица]до сградата. Подобна клауза - за право на преминаване през входа откъм [улица], се съдържа и в делбата - спогодба по гр. д. № 282/1966 г. на Г. народен съд, както и в н. а. №. .../17. 04. 1995 г., с който ищцата, заедно с трети за спора лица, легитимирали се и с делбата-спогодба, са продали на М. П. Б. 5/32 ид. ч. от дворното място и цялата двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда от 42 кв. м., в н. а. №. .../18. 08. 2006 г. за продажба на имота от М. Б. на П. И. М., и в н. а. №. .../17. 09. 2007 г., с който купувачът по предходната сделка и съпругата му са продали придобития имот на М. М. Ц. - длъжница по изпълнението.

Ищцата /сега жалбоподателка/ В. Д. В. е съсобственица, заедно с трети за делото лица, на идеални части от поземления имот, както и на сградата с идентификатор. ......

Въззивният съд е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че тъй като към 1995 г. поземленият имот е бил урегулиран, то не е можело с правна сделка да се учреди право на преминаване през него, а на същото основание - и през сградата, още повече, че имотът, през който се учредява правото на преминаване, не е индивидуализиран, като не е посочен нито един негов конкретен белег. Съдът е посочил, че съществуването на сервитут като ограничено вещно право е наложено от необходимостта да се осигури използването на недвижимите имоти и реализирането на предназначението им, като право на преминаване може да се учреди и върху недвижими имоти, построени в поземлен имот. Тъй като в случая се касае за право на преминаване през сграда, то по отношение на учредяването му е без значение дали поземленият имот, в който е изградена сградата, е урегулиран или не.

Въззивният съд се е позовал на заключението на техническата експертиза, прието във въззивното производство, според което сграда с идентификатор. .... заема цялото лице на парцела откъм [улица]/бивша [улица]/. Установено е и това, че в южната част на сградата на ниво първи етаж има вътрешен коридор, от който е развита вътрешна стълба за втория етаж и от който има две врати за останалите помещения на първия етаж. Този коридор е по цялата южна фасада на сградата и осъществява достъп и до дворната част на имота. На втория етаж помещенията са върху този коридор и от конструкцията на сградата е видно, че това разпределение на първия и втория етаж е такова още при първоначалното строителство на сградата, т. е. не е променяно. Вещото лице е установило, че в периода, в който е строена сградата, всички околни къщи така били строени - тъй като мястото е тясно, къщата заемала цялото лице откъм улицата, а се правел проход, за да може да се стига до двора. Въззивният съд е посочил, че тъй като сграда с идентификатор. .... е била предмет на делба през 1966 г., то към същия период тя вече е била изградена, следователно и към датата на съставяне на н. а. №. ..../1995 г. и учредяването с него на право на преминаване в полза на собственика на сграда с идентификатор. .... единственият възможен начин за преминаване откъм [улица]е бил през вътрешния коридор на първия етаж на сграда с идентификатор. .... и това е било известно на нейните собственици, учредили правото на преминаване в полза на собствениците на другата жилищна сграда. Ето защо, макар и непрезицно формулирано в н. а. №. .../1995 г., е учредено право на преминаване откъм [улица]през вътрешния коридор на първия етаж на сграда с идентификатор. ....

Въззивният съд е посочил, че в заключението си вещото лице е установило, че до дворната част на поземления имот е имало достъп от [улица]/бивша [улица]/, като в плана е заснета и отбелязана входна дворна врата. При извършване на оглед вещото лице е констатирало, че имотът е с голяма денивелация в източна посока - приблизително 10 метра, отчетено по хоризонталите в плана. В източната част на имота има съществуващи каменни стъпала, но те са в лошо състояние - разбити, разместени и на места - липсващи. В най-горната част, откъм улицата, стъпалата липсват и по терена били разхвърляни камъните от част от оградата и от стъпалата. В обясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице е установило, че откъм [улица]не може да се стигне до имота; ако бъдат възстановени стъпалата, това ще е възможно. Обстоятелствата, че мястото е стръмно и че до закупената от ответника къща не може да се стигне откъм [улица], тъй като по останалите стълбички не може да се върви, са установени и от показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетелки М. и М..

Съобразно с изложеното въззивният съд е приел, че в полза на собственика на сграда с идентификатор. .... е учредено валидно ограничено вещно право на преминаване през сграда с идентификатор. ...., като при учредяването са участвали всички съсобственици на служещия имот и сделката е извършена в нотариална форма, поради което е отхвърлил предявения от жалбоподателката иск за признаване на установено, че ответникът не притежава такова право.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, назначавайки експертиза, без да има оплакване във въззивната жалба за неизяснена фактическа обстановка по вина на първоинстанционния съд. Допускането на експертизата е мотивирано с т. 3 на ТР № 1/09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на ТР № 1/04. 01. 2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Действително, във въззивната жалба не е имало оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, поради което делото да е останало неизяснено от фактическа страна, но допускането на експертизата е било обективно необходимо, за да може съдът да приложи императивна материалноправна норма, доколкото в областта на вещното право е възможно да съществуват само тези вещни права, които са уредени в закона, като правата, възникнали или придобити при действието на съответния закон, се запазват и след неговото отменяване. А тази хипотеза също се обхваща от т. 3 на първия посочен тълкувателен акт.

Основателно е оплакването, че въззивният съд не е имал основание да приема писмените доказателства, изброени в определение № 598/23. 11. 2021 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, и представените по опис, съдържащ 10 точки, в откритото съдебно заседание на 27. 01. 2022 г., както и да допуска свидетели в същото съдебно заседание. Тези процесуални нарушения обаче не са съществени, тъй като посочените доказателства не са от значение за изхода на делото и не са довели до отхвърлянето на предявения отрицателен установителен иск.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че въззивното решение противоречи на материалния закон, тъй като до приемане на сегашната редакция на чл. 192 ЗУТ право на преминаване през урегулиран поземлен имот е можело да се учредява само по административен ред при определени условия, но не и чрез правна сделка. Макар да не се е позовал изрично на относимата правна уредба, която е императивна - чл. 226 ЗБНМ от 1941 г. /отм./, въззивният съд е изложил мотиви в съответствие с нея, като законосъобразно е приел, че със съдебната делба-спогодба от 1966 г. е учредено право на преминаване през сграда, а не през поземлен имот. Изцяло неотносими към случая по настоящото дело са правната уредба и съдебната практика, на които се позовава жалбоподателката, свързани с право на преминаване през урегулирани поземлени имоти. Според данните по приетата техническа експертиза сграда с идентификатор. ...., заемаща цялото лице на [улица]/понастоящем «Н.»/, е строена преди 1950 г. - през 1947 г., при действието на ЗБНМ от 1941 г. /отм./, като по южната фасада на първия етаж има вътрешен коридор, от който се осъществява достъп от улицата до вътрешния двор и намиращата се в него сграда с идентификатор. ..... По изложените по-горе съображения въпросният коридор още със строителството на лицевата сграда е придобил специфичния статут на проход, а при възникване на разделна собственост между вътрешната и външната сграда и обособяването на господстващ и служещ имот е възникнало право на преминаване през прохода в полза на собственика на вътрешната сграда, дори и без да е било необходимо изрично да се отбелязва това право в делбата-спогодба от 1966 г. В спогодбата обаче страните изрично са предвидили това право на преминаване и то продължава да съществува в полза на собственика на вътрешната сграда, независимо от последващите прехвърлителни сделки, довели до промяна в носителя на правото на собственост на тази сграда. Делбата-спогодба не е неясна, т. е. не е било необходимо допълнително уточняване на предмета на правото на преминаване, тъй като е ясно, че то ще се осъществява през прохода /вътрешния коридор/, така, както преминаването се е осъществявало и преди делбата. И на последно място - няма никакво значение обстоятелството, че до вътрешната сграда с идентификатор 14218. 518. 240. 3 има достъп през другата [улица]/бивша [улица]/, тъй като разпоредбата на чл. 226 ЗБНМ от 1941 г. /отм./ предоставя достъп до тази сграда и откъм [улица]чрез прохода в сграда с идентификатор. ...., заемаща цялото лице към тази улица.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение е правилно и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1-во ГПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника И. Г. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие от 18. 04. 2022 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 26/23. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 443/2021 г. на Габровския окръжен съд.

ОСЪЖДА В. Д. В. от [населено място], [улица], ап. 2, да заплати на И. В. Г. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, сумата от 600 /шестстотин лв./лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: