О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 570

Гр. София, 20. 07. 2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х. И. А.

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. дело № 1068/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5159 от 22. 06. 2023 г., подадена от Агенция по вписванията, [населено място], чрез процесуалния пълномощник, срещу определение № 209 от 07. 06. 2023 г. по в. т. д. № 321/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Агенция по вписванията жалба срещу решение № 183 от 15. 05. 2023 г., постановено по т. д. № 256/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, и е прекратено производството по жалбата. С решението на Окръжен съд – Пловдив е отменен като незаконосъобразен отказ № 20230502094731/03. 05. 2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление А5 с вх. № 20230502094731/02. 05. 2023 г. на „П. Т. АД, с ЕИК:[ЕИК], с който е отказано вписване в ТРРЮЛНЦ на увеличаване капитала на „П. Т. АД от 177 984 899 лв. на 194 299 299 лв. с непаричната вноска на [община] с предмет 16 314 400 броя акции от капитала на „Международен панаир Пловдив“ АД, както и на особените условия за прехвърляне на акциите на „П. Т. АД съгласно решение на извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 09. 01. 2023 г., и вместо това са дадени задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване, съответно обявяване на обстоятелствата по заявление А5 с вх. № 20230502094731/02. 05. 2023 г., подадено от „П. Т. АД, както и за задължително обявяване в ТРРЮЛНЦ на необходимите по закон, функционално свързани с това вписване и представени от заявителя предходни актове по 193, ал. 2 и чл. 194, ал. 4 ТЗ.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което прави искане за отмяната му. Изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ има характер на охранително и че Агенцията по вписванията няма правен интерес да оспорва правилността на постановения в това производство съдебен акт, който засяга нейни права и законни интереси. Излагат се доводи, че с измененията на ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ бр. 105/2020 г., е призната процесуална легитимация на Агенция по вписванията да подава жалба срещу решението на съда в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, с което се отменя отказът на длъжностно лице от състава да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване във водените от нея регистри. В подкрепа на тезата, че след изменението на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията има качеството на страна в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация и е легитимирана да обжалва съдебното решение за отмяна на отказа се препраща към мотивите на законопроекта за изменение на ЗТРРЮЛНЦ и се акцентира върху промените в цитираната разпоредба, с които е предвидена възможност за Агенцията по вписванията да подаде отговор по жалбата и да представи доказателства – чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, изрично е регламентирано правилото, че препис от съдебното решение се връчва на Агенцията по вписванията – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и е признато право на страните, в т. ч. и на Агенцията по вписванията, на разноски за производството на основание чл. 78 ГПК – чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба – „П. Т. АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, в който са развити подробни доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение и неоснователност на частната жалба. Сочи се, че регистърното производство е едностранно и произнасянето по него по никакъв начин не засяга правната сфера на регистърния орган, поради което Агенция по вписванията не разполага с активна процесуална легитимация за подаване на жалба срещу постановените в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдебни решения, които са окончателни.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд – Пловдив е приел, че подадената от Агенция по вписванията жалба срещу постановеното в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ решение на Окръжен съд – Пловдив е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Въззивният съд е обосновал извода си за недопустимост на жалбата със съображения, че производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията е охранително, едностранно, като легитимиран да обжалва отказа е само заявителят. Нито длъжностното лице по регистрацията, постановило отказа, нито Агенцията по вписванията имат качеството на страна по смисъла на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 ГПК в това производство, поради което не са легитимирани да обжалват постановеното в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ решение за отмяна на отказа за вписване.

В мотивите към определението въззивният съд е изразил разбиране, че предвидената в чл. 25, ал. 2, изречение трето от ЗТРРЮЛНЦ (след допълването с ДВ бр. 105/2020 г.) възможност на Агенция по вписванията да подаде отговор по жалбата на заявителя срещу отказ на длъжностното лице с писмени доказателства по нея, както и допълнението на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно което решението на съда по жалбата срещу отказа се съобщава на Агенцията по вписванията, не променя характера на регистърното производство – то остава охранително, а производството по обжалване се развива едностранно, без в него Агенцията по вписванията да има качеството на страна. Въззивният състав е посочил, че с измененията и допълненията на ЗТРРЮЛНЦ, обнародвани в ДВ бр. 105/2020 г., се цели само гарантиране на изпълнението на задължителните указания на съда след отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията, както и прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, свързана с присъждане на разноски по реда на ГПК. Те обаче не превръщат Агенцията по вписванията в страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, легитимирана да обжалва решението на окръжния съд за отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрация.

Въззивният съдебен състав е изложил и съображения, че Агенцията по вписванията няма правен интерес да обжалва решението на окръжния съд, отхвърляйки доводите на жалбоподателя, че правният интерес от подаване на жалбата е свързан с високия обществен интерес и със задълженията, които Агенцията по вписванията има, произтичащи от публичността на вписванията и гаранциите за тяхната законосъобразност. В тази връзка Апелативен съд – Пловдив е приел, че с позитивното решение на окръжния съд по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ не се засягат собствени права и интереси на Агенцията по вписванията, а правният интерес от обжалване на съдебно решение, отменящо отказа на длъжностното лице по регистрацията, не може да бъде изведен от обвързаността на Агенцията с правните последици на осъществения съдебен контрол върху правилното упражняване на компетенциите . Задължителните указания на съда по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ не представляват намеса на съда в компетенциите на Агенцията по вписванията нито създават правен спор между нея и заявителя. Въпросът за правилното приложение на закона не е правен спор, свързан с претендирането или отричането от един правен субект на дадено материално право на друг правен субект. Става дума за упражняване от съда на възложените му със закон правомощия за проверка на законността на актовете на длъжностните лица по регистрацията, като Агенцията по вписванията няма правен интерес от отхвърляне на молбата на заявителя за вписване на обстоятелства по партидата му в ТРРЮЛНЦ, доколкото съгласно възложените със закона компетентност и задължения тя трябва да осигури защита и съдействие за удовлетворяване на тази молба. В този смисъл тя не би могла да има и правен интерес от обжалване на съдебно решение за отмяна на отказ на длъжностното лице по регистрацията.

Обжалваното определение се преценява като правилно и изводите в него следва да бъдат споделени, по следните съображения:

Регистърното производство с предмет вписване, заличаване и обявяване на подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства/актове е уредено в Глава II, чл. 13 и сл. на ЗТРРЮЛНЦ. Производството е от компетентността на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието – чл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, и неговата цел е да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл. 7 – чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Началото на регистърното производство се поставя със заявление на заинтересовано от вписването, заличаването или обявяването лице (чл. 13 във вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ), като заявлението се разглежда от длъжностно лице по регистрацията от състава на Агенция по вписванията. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт (чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ), или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл. 21 (чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.

Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ не води до извод, че по своята същност и правни белези това производство се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава LII на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01. 01. 2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането на Агенция по вписванията със ЗТР (обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01. 01. 2008 г.) не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, реда за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове. Аналогично на разпоредбата на чл. 500 ГПК (отм.), с чл. 25, ал. 1 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес. Поради отсъствието на съществени отлики между правната уредба на производството за вписване на юридически лица и търговци, действала до влизането в сила на ЗТР, и правната уредба, създадена със ЗТР, няма причина да се възприеме друго разрешение на въпроса за характера на регистърното производство по Глава II, чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, различно от константно установеното в съдебната практика разрешение, че по същността си това производство е охранително по смисъла на чл. 530 ГПК. Допълнителни аргументи в подкрепа на това разрешение могат да се изведат от разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда спиране на регистърното производство при наличие на основание по чл. 536 ГПК, т. е. на предпоставки, предвидени в процесуалния закон като основание за спиране на охранителното производство, и от разпоредбата на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ, според която при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Правилото на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ не позволява регистърното производство да се определи като спорно производство, а разкрива неговата същност на охранително производство, чийто краен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствена страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, и по тази причина той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно – в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството, което в първия случай приключва с окончателно и неподлежащо на обжалване съдебно решение, което съдът изпраща на Агенцията по вписванията със задължителни указания да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а във втория случай – с решение, което подлежи на обжалване от заявителя пред съответния апелативен съд (чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ). В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието като такава е лишено от законово основание. След като Агенция по вписванията няма качеството на страна, тя няма право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказът на длъжностното лице по регистрация, а е задължена да изпълни дадените с решението указания по повод на незаконосъобразно отказаното вписване, заличаване или обявяване. Възприетото разрешение е в синхрон с правната уредба на вписването на юридически лица, съдържаща се в Глава LV на действащия ГПК, в която възможност за обжалване е предвидена единствено по отношение на отказа за вписване – чл. 606 ГПК, право на жалба срещу който има само лицето, поискало вписването.

Изводът, че регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ несъмнено притежава характеристики на охранително производство съгласно чл. 530 ГПК, се подкрепя и от трайната практика на отделните състави на ТК на ВКС, съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19. 05. 2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12. 07. 2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31. 05. 2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че с допълненията в ЗТРРЮЛНЦ (в частност – ал. 2, ал. 4 и ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ), обн. в ДВ бр. 105/2020 г., на Агенция по вписванията е признато качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ с право на жалба срещу решението на окръжния съд, с което се отменя отказ на длъжностното лице по регистрация да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване.

Предвидената с изменението на ал. 2 възможност Агенцията по вписванията да подаде отговор по жалбата с представяне на писмени доказателства, без обвързване на съда със задължение да конституира Агенцията като страна в производството по обжалване, е резултат от несъвършена законодателна уредба, която не подлежи на разширително тълкуване в посока признаване на качеството „страна“ в полза на агенцията.

Новата редакция на ал. 4, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа агенцията придобива качеството на страна и е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд. Доводът, че качеството на страна произтича от правния интерес на Агенцията да се защити срещу съдебно решение, с което се засягат нейни права и законни интереси, е правно неиздържан, доколкото производството по обжалване на отказ за вписване, заличаване или обявяване е уредено като производство за защита на правото на заявителя да постигне целения със заявлението резултат и неговият изход, включително при отмяна на отказа, по никакъв начин не засяга правната сфера на Агенцията като субект на правото. При липса на законодателна промяна по отношение на едностранния характер и режима на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, изискването на ал. 4 за съобщаване на решението на агенцията следва да се тълкува единствено като изискване за информиране на агенцията относно резултата от обжалването за целите, посочени в чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Създадената нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и също както обсъдената по-горе ал. 2, е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея – подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда, са обусловени от възложената със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, съгласно което разноските са за сметка на единствената страна в производството – молител, съответно заявител.

По тези съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение възприема изложеното в обжалваното определение становище, че Агенцията по вписванията не придобива качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, респ. не притежава активна процесуална легитимация да атакува съдебния акт за отмяна на отказа да извърши вписване/заличаване/обявяване, както и че този акт е необжалваем и окончателен, поради което жалбата срещу него е недопустима.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че мотивите към законопроекта, на които частният жалбоподател се опира, касаят само отговорността за разноски, която съобразно спорното изменение на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ следва да се разпределя при постановяване на съдебния акт за потвърждаване/отмяна на обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията. От тях не следва изводът, че Агенцията по вписванията е страна с право да осуетява или бави самото производство по регистрация, чрез обжалване на съдебното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 07. 06. 2023 г. по в. т. д. № 321/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: