Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ответниците „Стройгрупс“ ООД, „В.Б.Т“ ООД, „Ика партнърс“ АД и „Велттед инвест“ ООД – в несъстоятелност, срещу решение № 52 от 24. 03. 2022г. по т. д. № 313/2021г. по описа на Апелативен съд – В. Т, в частта, с която е потвърдено решение № 260028 от 11. 06. 2021г. по т. д. № 35/2020г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която са обявени за недействителни на основание чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Велттед инвест“ ООД – в несъстоятелност, по иск предявен от синдика на „Велттед инвест“ ООД - в несъстоятелност, следните сделки и действия: договор от 19. 04. 2016г., сключен между „Велттед инвест“ ООД и „В.Б.Т“ ООД с нотариална заверка на подписите, с който „Велттед инвест“ ООД продава на „В.Б.Т“ ООД 11 390 дяла с номинал 10 лева в капитала на „Стройгрупс“ ООД за сумата общо 50 000 лева, както и апорт, вписан на 08. 06. 2017г., в капитала на „И. П“ АД на 11 390 дяла с номинал 10 лева от капитала на „Стройгрупс“ ООД, извършен от „В.Б.Т“ ООД; на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ „Стройгрупс“ ООД е осъден да заплати на „Велттед инвест“ ООД – в несъстоятелност, сумата 542 178 лева, представляваща стойността на дружествения дял на „Велттед инвест“ ООД – в несъстоятелност, в „Стройгрупс“ ООД, и са присъдени разноски по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд в нарушение на постоянната съдебна практика не е изпълнил задължението си да обсъди всички относими към спорния предмет възражения и доводи на страните. Сочат, че мотивите на въззивния съд преповтарят мотивите на първоинстанционния съд, без да съдържат самостоятелна оценка на събраните по делото доказателства и в частност приетите заключения по ССчЕ и писмени доказателства за процедура по ДОПК, приключила с ДРА. Поддържат, че в нарушение на разясненията по ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд при прилагане на служебно възприети изводи не е дал възможност на страните да ангажират доказателства в тази насока, а именно дали са погасени отразените в баланса на „Стройгрупс“ ООД задължения. Излагат, че решението е постановено в противоречие на императивната разпоредба на чл. 120 ЗЗД като съдът е приел за погасени вземания, без позоваване от длъжника на изтекла давност. Оспорват като необосновани изводите на въззивния съд, че атакуваната сделка за продажба на дялове е увреждаща, като поддържат, че е уговорена цена, а задължението за плащането може да бъде погасено по всички възможни начини. Излагат, че увреждащият характер на атакуваните действия подлежи на доказване, а такова не е проведено по делото, включително за атакувания апорт. Оспорват като неправилно въззивното решение и в частта му, с която е уважен предявения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, с мотиви, че недопустимо, без да е релевирано възражение от длъжника, съдът се е позовал на погасеност на надлежно отразени по баланса му задължения по договори за заем от 2007г. По тези доводи молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което исковете по чл. 135 ЗЗД и чл. 125, ал. 3 ТЗ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Може ли да се погаси по давност задължение, за което длъжникът не е отправил възражение за погасяването му по давност?

2. Може ли съдът да приложи служебно института на погасителната давност, въпреки нормата на чл. 120 ЗЗД, при липса на изявление на длъжника за погасяването му по давност?

3. Купувачът по договор за продажба /в случая по чл. 129 ТЗ/ може ли да погаси задължението си за плащане на продажната цена чрез встъпване в дълг на продавача?

4. Следва ли при прилагане на служебно възприети изводи от въззивната инстанция същата да уведоми страните, за да могат те своевременно да ангажират доказателства в тази насока?

Твърди се противоречие на произнасянето с обжалвания съдебен акт по въпрос четвърти с практиката на ВКС по ТР № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Поддържат, че останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал 1, т. 3 ГПК.

Касаторите сочат, че въззивното решение е очевидно неправилно в обжалваната му част – чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Ответникът по касация, синдикът на „Велттед инвест“ ООД – в несъстоятелност, не депозира писмен отговор на касационните жалби в предоставения му срок.

Третото лице помагач на страната на ищеца, „О. Б банка“ АД, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Сочи, че формулираните в изложението въпроси не са от значение за правилното решаване на спора и не кореспондират с фактическата обстановка по делото. Оспорва касационните жалби като неоснователни.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което изцяло е споделил изводите на първата инстанция в тази насока и препратил към същите на основание чл. 272 ГПК, като независимо от това е изложил самостоятелни мотиви за установеността на въведените с исковата молба фактически твърдения, изводима от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Счел е, че по делото се установява както допустимостта на предявените от синдика при условията на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове по чл. 135 ЗЗД, така и всички предпоставки за тяхното уважаване. Приел е, че процесните покупко – продажба на дялове от капитала на „Стройгрупс“ ООД от 19. 04. 2016г. и апорт на дяловете в капитала на „Ика партнърс“ АД, вписан на 08. 06. 2017г., са увреждащи действия спрямо кредиторите на „Велттед инвест“ ООД – в несъстоятелност, тъй като с отчуждаването на дружествените дялове се осуетяват и затрудняват възможностите на кредиторите с вземания към „Велттед инвест“ ООД да се удовлетворят от имуществото на длъжника. Изтъкнал е, че продажната цена не е заплатена на продавача, като паричната престация не е изпълнена и със сключеното на 19. 04. 2016г. споразумение между „В.Б.Т“ ООД и „Велттед инвест“ ООД, доколкото с последното „В.Б.Т“ ООД само е встъпило в дълга на „Велттед инвест“ ООД към „В. А. М“ ООД, т. е. е придобил качеството на солидарен съдлъжник, без реално да е заплатил каквато и да е сума. Съдът е счел, че не се установява погасяване на дълга, в който е встъпил „В.Б.Т“ ООД, включително чрез събраните по делото заключения по ССчЕ. Посочил е, че извършеният апорт на процесните 11 390 дяла от капитала на „Стройгрупс“ ООД от ответника „В.Б.Т“ ООД в капитала на „Ика партнърс“ АД е също увреждащ за кредиторите, тъй като срещу апортиране на имущество на стойност, значително по-голяма от сумата 2 000 лева, а именно оценено на 7 281 047 лева, вкл. процесните дялове с номинална стойност 113 900 лева, оценени на 20 046 лева, приемащият апорта „И. П“ АД престира само 2 000 броя акции на обща стойност 2 000 лева. Счел е за неоснователно възражението на ответниците, че искът по чл. 135 ЗЗД по отношение на апорта бил недоказан, тъй като не била извършена оценка на дяловете в капитала на „Стройгрупс“ ООД към датата на апортираните им в „Ика партнърс“ АД, с мотиви, че предвид характеристиката на насрещната престация по апорта – придобиване на акции, които са несигурен и непостоянен в пазарната си стойност актив, евентуално принудително изпълнение върху него би било затруднено, респективно би затруднило възможността за удовлетворяване на кредиторите. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че е налице и третата предпоставка - знание, както у продавача, така и у купувача за увреждането на кредиторите, доколкото двете дружества – страни по сделката, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ и са представлявани при сключване на сделката от едно лице – К. А.. Въззивният съд е счел, че по отношение приемателя на апорта „Ика партнърс“ АД знанието за увреждане на кредиторите на „Велттед инвест“ ООД – в несъстоятелност, се предполага, тъй като дружествата са свързани лица по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ТЗ. В тази насока съдът е приел за установена роднинската връзка от трета степен по сватовство между изпълнителния директор на „Ика партнърс“ АД – С. Х. - майка на З. А., която е съпруга на А. А. – брат на К. А. - управител на „В.Б.Т“ ООД и на „Велттед инвест“ ООД. По тези доводи съдът е приел за основателни исковете по чл. 135 ЗЗД.

По обусловения осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ въззивният съд е счел за неоснователни поддържаните в жалбите на ответниците оплаквания за неправилно изчисляване размера на вземането на ищеца „Велттед инвест“ ООД. Приел е за необосновано оплакването на въззивниците, че окръжният съд бил приложил служебно института на погасителната давност. Посочил е, че правилно първоинстанционният съд се е позовал на правилото за определяне равностойността на дружествения дял на съдружника длъжник „Велттед инвест“ ООД – в несъстоятелност, при условията на чл. 125, ал. 3 ТЗ, включително че не следва да се вземат предвид счетоводните записвания на погасени по давност задължения в баланса към 31. 05. 2019г., тъй като те не отразяват точно и обективно действителната стойност на пасива и този извод се основава на чл. 24 и чл. 26, т. 4 ЗСч. Въззивният съд е изложил мотиви, че правилно първоинстанционният съд е приел варианта на съдебно счетоводната експертиза, при който са отписани от пасива погасените по давност задължения за лихви и главници по договори за заем, взети от „Велттед инвест“ ООД през 2007г. Приел е, че този извод е обоснован от даденото заключение на вещото лице, съобразно което не са представени сметкоплан и счетоводна политика. Позовал се е на изводите на вещото лице, че ръководителят не може да приема решения, които са различни от счетоводната политика, утвърдена от самия него, което е направено в случая и поради което според вещото лице в случая текущо счетоводно отчитане не се е водило. Възприел е, че са нарушени принципите на вярно и честно представяне на счетоводните отчети предвид това, че неотписването на погасените по давност задължения, само по решение на управителя, нарушава принципите на вярно и честно представяне на счетоводните отчети, изискуемо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1, т. 2 Закон за счетоводството. Посочил е, че от заключението на вещото лице е видно, че счетоводството на „Стройгрупс“ ООД не е водено редовно. Подчертал е, че вещото лице е посочило в съдебно заседание, че за един и същ период са представени оборотни ведомости с различно съдържание и че счетоводството не е водено съобразно обективни данни от стопанските операции. Изтъкнал е, че според вещото лице „Стройгрупс“ ООД било загубило и унищожило счетоводната си документация през 2015г., от което обстоятелство може да се приеме, че счетоводството не е документално обосновано. Допълнил е, че от заключението на вещото лице се установява категорично, че „Стройгрупс“ ООД не представя сметкоплан и счетоводна политика, поради което по аргумент на чл. 11, ал. 1, т. 6 Закон за счетоводството следва извода, че няма вярно и честно водено счетоводство, включително че „Стройгрупс“ ООД е нарушило правилото за вярно и честно представяне на отчети. Във връзка с оплакванията във въззивните жалби, съдът е допълнил, че ревизионният акт няма материална доказателствена сила, тъй като е диспозитивен документ, който определя публичноправни задължения. По тези съображения, съдът е обобщил, че паричната равностойност на дела на ищеца от имуществото на „Стройгрупс“ ООД следва да бъде определен при спазване на чл. 24 ЗСч и чл. 26, т. 4 ЗСч по втория вариант на заключението по ССчЕ, а именно като не бъдат кредитирани нередовните записи за задължения за главници и лихви по договори за заем от 2007г., които са осчетоводени при нередовност на документацията и са пренасяни в отчетите през годините, без да бъде добросъвестно отразено подлежащото им отписване по причина на изтеклия срок за изпълнение плюс изтеклия установен в закона давностен срок. Приел е за точен изчисления при тези правни изводи от първоинстанционния съд размер от 542 178 лева, за който е счел иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ за основателен.

По тези мотиви и предвид съвпадението с изводите на първоинстанционния съд въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираните в изложението първи и втори въпрос не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на въззивния съд и не са относими към правилното решаване на спора. Въззивният съд не е прилагал служебно института на погасителната давност като средство за защита срещу принудително изпълнение, което безспорно чл. 120 ЗЗД изключва, а единствено е обсъдил установените в закона давностни срокове във връзка с повдигнатия спор досежно редовността на счетоводните записвания във воденото от ответника „Стройгрупс“ ООД счетоводство и спазването на установените в чл. 11, ал. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗСч принципи на вярно и честно представяне на счетоводните отчети, както и точно и обективно отразяване на действителната стойност на пасива.

Дори да се приеме, че въпросите следва да бъдат преформулирани от съда във връзка изложените доводи за редовност на счетоводството на ответника „Стройгрупс“ ООД, то не е налице сочения от касаторите допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На съда е служебно известна практиката на ВКС по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 73 от 17. 10. 2017г. по т. д. 1465/2015г., ТК, II ТО на ВКС, с която се приема, че определянето на стойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ не следва да става единствено въз основа на оспорен от ищеца баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение. Съдът дължи самостоятелна преценка на вписванията в счетоводните книги на ответника с оглед тяхната редовност и с оглед останалите установени по делото обстоятелства, като за целта може да събере и заключение по ССчЕ, което да цени във връзка с неговата обоснованост и останалите доказателства по делото.

Аналогично е разрешението в съдебната практика по решение № 71 от 18. 12. 2017г. по т. д. № 2899/2015г., ТК, ІІ ТО на ВКС. С решението е прието, че данни, които не отговарят на изискването на чл. 23, ал. 2 ЗСч отм., не могат да служат за определяне равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това. При установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица.

В този смисъл е и практиката по решение № 206 от 06. 08. 2018г. по т. д. 1108/2017г., ТК, II ТО на ВКС, решение № 160 от 03. 12. 2020г. по т. д. 2634/2019г., ТК, II ТО на ВКС, решение № 180 от 26. 03. 2021г. по т. д. 2602/2019г., ТК, II ТО на ВКС и др.

Цитираната практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва допускането на решението по сочения от касаторите допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Следва да бъде допълнено, че съобразно постоянната практика на ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, включително редовността на счетоводните записвания във връзка с останалите събрани по делото доказателства, е част от възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество. Въззивният съд с обжалваното решение е извършил дължимата преценка досежно редовността на записванията по счетоводния баланс на ответника, а несъгласието с тези изводи на въззивния съд, обосновало зададените въпроси с искане за проверка правилността на извършеното от въззивния съд тълкуване на значението на изтекъл давностен срок за редовността на счетоводните записвания, не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване съобразно разясненията, дадени с ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Зададеният трети въпрос е хипотетичен. Както и самите касатори сочат в изложението си, отговорът на въпроса изисква обсъждане и тълкуване на конкретните клаузи на представеното по делото като писмено доказателство споразумение от 19. 04. 2016г. Съобразно постоянната практика на ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност е част от възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество и не може да бъде осъществено на етапа на селектиране на жалбите.

Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта от обсъждане на допълнително сочения такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Само за пълнота, следва да бъде добавено, че е налице практика на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 34 от 17. 02. 2014 г. по гр. д. № 2586/2013г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 11 ОТ 01. 02. 2019г. по гр. д. № 686/2018г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 447 от 18. 02. 2014г. по гр. д. № 2340/2013г., ГК, IV ГО на ВКС, решение № 5 от 30. 04. 2019г. по т. д. № 27/2017г., ТК, I ТО на ВКС и множество други, с която са дефинирани правните последици от встъпването в дълг. Прието е, че трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Извършено е разграничение между встъпването в дълг и заместването в дълг, а именно че за разлика от заместването в дълг, при встъпването в дълг длъжникът не се освобождава от задължението. В този смисъл встъпването в дълг няма погасителен ефект. Във всеки случай волята на страните следва да бъде тълкувана при спазване на чл. 20 ЗЗД.

Наличието на утвърдена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, изключва допускането на касационно обжалване по сочения от касаторите допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Четвъртия въпрос е некоректно поставен от касаторите, тъй като не съответства на извършената от въззивния съд дейност и мотивите към обжалвания съдебен акт. Въззивният съд не се е позовал нито на служебно известни му факти, нито е обсъждал обстоятелства и възражения, които не са били въведени от страните в установените в процесуалния закон срокове. Редовността на счетоводните записвания по представения от ответника „Стройгрупс“ ООД баланс е оспорена от ищеца в производството пред първоинстанционния съд. Във връзка с оспорването са събрани заключения по ССчЕ като ответниците са имали всички признати от закона средства за защита, включително по възраженията на ищеца, че по причина на изтекъл давностен срок част от задълженията по баланса на ответника некоректно не са отписани съобразно приложимите счетоводни правила и стандарти. По тези доводи, доколкото поставеният от касаторите четвърти въпрос не е от значение за правилното решаване на спора и не е обусловил изводите на съда, по отношение на същия не е осъществен общия селективен критерий и не следва да бъде допускано касационно обжалване.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторите са аргументирали искането си с доводи, повтарящи оплакванията им за неправилност на решението в обжалваната от тях част.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Липсва искане за присъждане на разноски от тази страна, предвид на което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 24. 03. 2022г. по т. д. № 313/2021г. по описа на Апелативен съд – В. Т, в обжалваната част.

Определението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Обединена българска банка“ АД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.