Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „БГ Електроникс“ ЕООД, ЕИК 131470344, подадена чрез упълномощения адв.. Ж, против решение № 5122 от 22. 07. 2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 12907 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221017000155-091-001/15. 12. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта с която е потвърден с Решение № 1274/23. 08. 2018 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – София при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 60 000 лв. по 3 бр. фактури, издадени от „ГАР 2000“ ЕООД и съответните лихви за забава.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че оспореният съдебен акт не е съобразен със събраните по делото доказателства. Позовава на решения на Съда на ЕС и на разпоредби от Директива 2006/112. Моли да бъде отменено решението на Административен съд София-град и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА.

Ответникът по касация – директор на Дирекция на „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен процесуален представител в дадения ход по същество оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с оспорената част на РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 60 000 лв. по 3 бр. фактури, издадени от „ГАР 2000“ ЕООД с предмет на доставките – по договор. Представен е рамков договор, в който е посочено, че видът, обхватът и продължителността на извършване на услугите и свързаното с тях възнаграждение се договарят в индивидуална поръчки. В тази връзка са представени 4 бр. индивидуални поръчки: от 26. 11. 2012 г., с която е възложено извършване на софтуерни услуги за преработка и актуализация на софтуер за дяловото разпределение за клиент на възложителя, като с приемо-предавателен протокол от 05. 06. 2013 г. се удостоверява приемането на работите; от 15. 11. 2012 г., с която е възложено препрограмиране на топлинни разпределители в рамките на екип по проект за клиент на възложителя, като с приемо-предавателен протокол от 06. 06. 2013 г. се документира приемането на услугите; от 16. 04. 2013 г., с която е възложено задание „комплексно решение за кол център на клиент на възложителя“, като приемането на дейностите се документира с приемо-предавателен протокол от 03. 06. 2013 г.; от 02. 04. 2013 г., с която е възложено извършването на комплексни услуги за ERP софтуерно задание, проучване, внедряване и обучение на персонал за клиент на възложителя, като с приемо-предавателен протокол от 05. 06. 2013 г. се удостоверява приемането на проекта. В хода на ревизията е извършен анализ на представените от ревизираното лице документи, както и са извършени насрещни проверки, дали основание на органите по приходите да приемат, че не са налице доказателства за реалното извършване на документираните услуги от „ГАР 2000“ ЕООД към „БГ ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД. Според ревизиращите не са представени доказателства за мястото на извършване на дейностите и начина на формиране на данъчните основи по спорните фактури. „ГАР 2000“ ЕООД не притежава кадрова обезпеченост за извършването им - наети лица с квалификация, знания и умения в областта на компютърните и информационните технологии и техника. Установено е разминаване между данните в представените индивидуални поръчки и приемо-предавателни протоколи от „БГ ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД спрямо данните, представените от доставчика. Констатирана е липса на доказателства за крайните получатели на услугите – клиенти на „БГ ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД, дала основание на органите по приходите да откажат данъчен кредит по издадените 3 бр. фактури от „ГАР 2000“ ЕООД.

За да отхвърли жалбата, съдът въз основа на събраните доказателства, включително и заключението на ССчЕ е счел, че процесните фактури са с предмет извършване на софтуерни услуги, което предполага наличието на материално-техническа обезпеченост и квалифициран персонал, с какъвто „ГАР 2000” ЕООД не разполага, поради което посоченото дружество не е действителният доставчик на услугите. Позовавайки се на заключението на вещото лице съдът е изложил мотиви, че по делото не са представени доказателства, че процесните услугите са получени от клиенти на „БГ ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД, т. е. че резултатът от доставените услуги е предмет на последващи доставки. В тази връзка е изследвал данните за последващите доставки към „Нелбо“ ЕАД, „Цветна градина Нелбо“ ЕООД и „И. С“ ЕООД, като е приел, че същите не могат да се съотнесат към твърдените доставки от „ГАР 2000” ЕООД.Аистративният съд е приел за недоказано твърдението на „БГ ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД, че „ГАР 2000“ ЕООД е подизпълнител по договори с конкретни клиенти, тъй като нито в поръчките, нито в приемо-предавателните протоколи се сочат индивидуализиращи данни на горепосоченото дружество. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От данните по делото безспорно се установява, че предмет на спорните доставки са услуги по договор за извършване на софтуерни услуги. Правилно първоинстанционият съд е приел, че издаването на процесните фактури от доставчика е необосновано, а посоченият в тях ДДС е начислен неправомерно, тъй като не е налице облагаема доставка. Наличието на данъчен документ с посочен ДДС, без да е налице облагаема доставка и данъчно събитие по смисъла на ЗДДС не поражда право на данъчен кредит, затова правилно съдът е приел, че данъкът се явява неправомерно начислен и е отказано правото на неговото приспадане.

Въз основа на събраните доказателства по делото обосновано е прието, че в резултат на извършените проверки на доставчика не е доказано по безспорен начин наличие на данъчно събитие и реално изпълнение по процесните фактури. За да е налице доставка на услуга е необходимо да има доказателства за нейното извършване конкретно от изпълнителя по договора и предаване на резултата от същата на получателя по доставката. Основателно първоинстанцонният съд е заключил, че доколкото предмет на спорните фактури са софтуерни услуги за преработка и актуализация на софтуер, дружеството доставчик не разполага с нужния персонал и квалификация, които да извършат услугите. Констатирано е от съда, че соченият доставчик [Фирма 3] е декларирал дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради, която е коренно различна от предмета на фактурираните услуги. Безспорно наличието на кадрови ресурс на доставчика не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит, но способността на „ГАР 2000“ ЕООД да осъществи фактурираните услуги е от значение при решаване на спора относно тяхната реалност. Констатирани са и множество разминавания между датите на фактурираните доставки и представените приемо-предавателни протоколи. Не без значение е обстоятелството, установено и от съда, че префактурирането на процесните услуги е станало в период две-три години след получаване на същите.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал всички относими обстоятелства. В тежест на дружеството е да докаже осъществяването на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, което в случая не е сторено.

Неоснователен е и доводът на касатора за противоречие на обжалвания съдебен акт с решения на СЕС. В процесния РА няма изложени констатации за извършена данъчна измама, а правото на данъчен кредит не е признато поради недоказаност на реалността на фактурираните доставки. Според съдебната практика на СЕС – дела № С-284/11, С-285/11, С-152/02, С-285/09, съединени дела С-80/11 и С-142/11, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактура за доставка, която е реално осъществена. Разглежданият случай обаче не е такъв и законосъобразно съдът е потвърдил обжалвания РА.

Предвид гореизложеното съдебното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 2330 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5122 от 22. 07. 2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 12907 по описа за 2018 г.

ОСЪЖДА „БГ Електроникс“ ЕООД, ЕИК 131470344, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София разноски за настоящата инстанция в размер на 2330 /две хиляди триста и тридесет/ лева. Решението е окончателно.