Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М. - 85” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Витоша“ № 59, представлявано от М.К, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Б, срещу решение № 545 от 20. 12. 2019 г. постановено по адм. дело № 661/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 270-ФК/31. 07. 2019 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на ТД на НАП – Варна съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че липсва издадено наказателно постановление, поради което не може да се приеме безспорно, че дружеството - жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушение по смисъла на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. АУАН е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и не съдържа ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е издадено тъй като ЗПАМ е издадена преди издаването на НП. Счита, че това е „изпълнение на наказание без процес“. Твърди, че от мотивите на заповедта не става ясно какви вредни последици се предотвратяват със запечатването на обекта, какви фактически основания, извън тези, касаещи административното нарушение са били налице, за да пристъпи органа към запечатването на обекта. Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ ЗДДС не би могла да предотврати или поправи вредните последици за фиска от...