Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.Т срещу решение № 6371 от 29. 10. 2019 г. по административно дело № 2933/2018 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 140/16. 02. 2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложения на закона и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. В жалбата и представената писмена защита процесуалният представител на касатора развива подробни съображения за неправилност на решението.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) чрез процесуален представител и в представени от последния писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него.
По направеното искане за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване разпоредбата на чл. 41, т. 2, б "а" от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно която разпоредба "Правото на добра администрация" включва по-специално: правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него", настоящият състав намира за неоснователно поради нали чие на предпоставките по чл. 629, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, а именно, отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишни решения на Съда на Европейските общности (C-277/11, EU:C:2012:744, т. 85; C-249/13, EU:C:2014:2431, т. 59; C-560/14, EU:C:2017:101, т. 33)
Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е заповед № 140/16. 02. 2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 240, ал. 2 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) (ЗГ) Тонев е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 2392-1/10. 05. 2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Като мотиви за издаване на заповедта органът е посочил, че Тонев в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска дейност, вписано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от ЗГ, в качеството му на лице по чл. 108, ал. 1, т. 1ЗГ – старши лесничей при ТП на ДГС Самоков, което е оправомощено със заповед № РД-07-155/24. 04. 2017 г. на директора на посоченото ТП на ДГС в нарушение на чл. 257, ал. 2 ЗГ във вр. с чл. 9а, предл. 4 (издаване) от Наредба № 1от 30. 01. 2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с т. VІІ от негова заповед № 814/17. 11. 2015 г. и чл. 53, ал. 6 от Наредба №8/05. 08. 2011 г. за сечите в горите на 24. 04. 2017 г. е издал позволителни за сеч № № 0360624; 0360628; 0360634; 036037 и 0360640, за конкретно описани отдели, попадащи в землището на [населено място], държавна горска територия, общ.Самоков, като на датата на издаване на гореописаните позволителни за сеч не е регистрирал в информационната система на ИАГ сканирани и снимани в посочен формат сортиментни ведомости, одобрени карнет-описи и одобрени технологични планове, а е регистрирал същите на 03. 05. 2017 г. за така описаното нарушение било издадено наказателно постановление, което не е обжалвано от Тонев и съответно е влязло в сила на 05. 12. 2017 г. При тази фактическа обстановка органът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 6 ЗГ – физическото лице Тонев, вписано в регистъра за лесовъдска практика се отписва, когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане.
Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно.
В разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ЗГ са изброени общо девет хипотези, при които физическите лица, вписани в регистъра за упражняване на лесовъдска практика се отписват от него, като по т. 6 конкретно такова отписване е предвидено в случаите когато лицето издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. По делото въпреки, че с наказателното постановление Тонев е санкциониран за извършено нарушение на подзаконов нормативен акт, издаден по прилагане на ЗГ, същият не е санкциониран за деяние попадащо в хипотезата на цитирания текст.
Условията и реда за издаване на позволителни за извършване на дейност в горските територии са уредени в Наредба № 8 от 5. 08. 2011 г. за сечите в горите, като тези относно издаването на позволително за сеч са регламентирани в чл. 52 и следващите, но по делото няма доказателства, а и не се твърди, че издаването на 5-те позволителни за сеч е направено в нарушение на относимите правила по чл. 52, ал. 1. Напротив органът свързва нарушението по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 6 с несвоевременно извършено действие, което хронологически следва издаването на позволителното и което поради това не може да рефлектира върху издадения вече документ, съответно, не може да обоснове такова нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че наказателното постановление, послужило като основание за издаване на заповедта е постановено именно за това последващо действие.
Що се отнася до посочените като нарушени разпоредби на чл. 257, ал. 2 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ), чл. 9а от Наредба № 1 от 30. 01. 2012 г. за контрола и опазването на горските територии и чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 5. 08. 2011 г. за сечите в горите, същите са неотносими към по фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Неотносима към случая е цялата Наредба № 1, която видно от нейния предметен обхват, очертан в чл. 1, регламентира съвсем различни въпроси.
При това следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 6 ЗГ е предвидено отписване при извършване на едно конкретно нарушение, а именно издаване на позволително за извършване на дейност в горските територии, като законодателят изрично е предвидил възможност за това при извършване на други нарушения по този закон или подзаконовите актове по прилагането му, но при други условия по т. 5.
В случая съдът е подходил формално към доказателствата, като е съобразил единствено наличието на влязло в сила наказателно постановление, с което на Тонев е наложено административно наказание по чл. 257, ал. 2 ЗГ, но не е съобразил, че това наказание не е свързано с извършване на нарушението, посочено в разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 6 ЗГ.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона.При това следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната от Тонев заповед бъде отменена като незаконосъобразна – при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. т. 4 и 5 АПК.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника – ИАГ следва да бъде осъдена да заплати на жалбодател направените в производството разноски по представения списък в размер на 580 лв., от които хонорар за един адвокат в размер на 500 лв. и общо 80 лв. заплатени дължими в производството държавни такси.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
О. Б. У. искането на процесуалния представител на Л.Т за отправяне на преюдициално запитване.
ОТМЕНЯ решение № 6371 от 29. 10. 2019 г. по административно дело № 2933/2018 г. от Административен съд София град, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 140/16. 02. 2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Т, с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лева. Решението е окончателно.